Решение № 1415 от 27.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1415 гр. Пловдив, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20235330116580 по описа за 2023 година

Производството е по обективно комулативно съединени искове с правно основание чл. 55 ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът Г. Н. И. ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***“ № **, ет.*, ап.**, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет.*, офис *, моли съда да бъде осъден ответника „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ана Ахматова“ № 9, да му заплати сумата от 429,92 лева недължимо платени парични средства по клауза за договорна лихва по договор за паричен заем № ***г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране исковата молба в съда до окончателното й изплащане; 566,07 лева недължимо платени парични средства по клауза еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем по договор за паричен заем № ***г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране исковата молба в съда до окончателното й изплащане; 566,07 лева недължимо платени парични средства по клауза такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение по договор за паричен заем №***г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на заемател и „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, в качеството на заемодател, бил подписан договор за паричен заем № ***г. По силата на съглашението, получил 4000 лева заемни средства. Била уговорена възнаградителна лихва от 10%, формираща 429,92 лева, а годишният процент на разходите (ГПР) бил 10,41%.

Съгласно постигнатите договорености, заемателят следвало да заплати еднократна такса за 1 експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем от 4 241,04 лева и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение също 4 241,04 лева. Така при заемна сума от 4 000 лева, следвало да върне общо 12 912 лева, която сума следвало да бъде погасена с изплащането на 24 равни месечни погасителни вноски считано от 21.09.2023г. до 21.08.2025г. За периода от датата на сключване на договора до датата на депозиране исковата молба в съда всички гореописани суми били върнати на ответника.

Твърди, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, в договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсвала каквато и да било яснота, по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Нормата на §1, т.2 ДР ЗПК, определя, че тя представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и общите разходи по кредита. Последните били регламентирани в §1, т.1 ДР ЗПК и по своето същество представлявали годишен процент на разходите (ГПР) (чл.19, ал.1 ЗПК). В ГПР, съгласно законовата дефиниция, се включвала възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.) свързани с кредита. Твърди, че ако към него били добавени двете такси към общата сума за плащане посочена в договора, потребителят щял да установи, че ГПР ще надвиши 50%. С това се допускало нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК и клаузата за ГПР била нищожна. От тук нищожен бил й договора на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Твърди, че нищожността на договора водела и до нищожност на клаузите уреждащи заплащането на договорната лихва и двете такси.

Твърди, че двете такси не се дължали и на самостоятелно основание – поради противоречието на клаузите, които ги уговаряли с материалния закон – чл.10а ЗПК. Това било така, тъй като те по своето същество представлявали такси по отпускане и управление на кредита.

Ответникът „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, гр. София, оспорва предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от изложеното от страните по делото, същите не спорят, че между тях е бил сключен договор за паричен заем №*** г., като заемната сума е била получена. По силата на този договор на ищецът е предоставен потребителски паричен заем в размер на сумата от 4000,00, при фиксиран лихвен процент по заема 10%, годишен процент на разходите – 10,41 % и срок за погасяване на заема 24 месеца, с размер на месечната погасителна вноска от 429,00 лева.

Представени са писмени доказателства от ищеца за предсрочно погасяване на кредита на 24.10.2023 г.

С прието заключение по допусната съдебно-счетовона експертиза се установи, че въз основа на извършените плащания от ищеца процесният договор е погасен с плащане на сумата от 5 562,08 лева и няма непогасени задължения по главница или договорна лихва.

2

Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

В настоящия случай, съдът намира, че са налице нарушения, водещи до недействителност на процесния договор за кредит основание чл. 22 ЗПК, а именно: Не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не са упоменати - условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва.

На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Нарушение е налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият.

Годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В посочената величина, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото лиспва посочване на тези обстоятелства не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в 3 тях.

Всичко това е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като тези клаузи са неравноправни и противоречащи на добрите нрави на основание умишленото въвеждане на потребителя в заблуждение.

Същото е основание договора за кредите да бъде обявен за недействителен.

С оглед установената недействителност, съдът намира, че всички платени суми над глвницата, са недължими и с оглед на това платени без начална липса на основание.

В рамките на настоящото производство от приетото заключение на вещото лице П., което установи заплащане над главницата на сумата от 1 562,07 лева.

Погасяването на сумите е извършено както следва – главница, лихва и такси. Ето защо съдът намира, че недължимо са платени претендираните от ищеца суми в размер на 429,92 лева за договорна лихва, 566,07 лева за такса експресно разглеждане и 566,07 лева за такса за изготвяне на кредитно предложение.

По отншение на разноските:

С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати направени по делото разноски от ищеца в размер на 307,50 лева, от които 127,50 лева за заплатена държавна такса и 180,00 лева за възнаграждение на вещо лице.

Претендира се и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 от ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.

С оглед на горното съдът намира, че следва да определи размера на адвокатското възнаграждение, съобразно чл. 7, ал.2, т.3 НМРАВ, който възлиза на 700,00 лева. Съдът съобразява, че се касае до правна защита на три обективно съединени иска, за които обаче се дължи едно адвокатско възнагарждение, доколкото защитата на ищеца е била една и съща, в защита на един и същи интерес, който е общ, като съдът съобразява и правната сложност на делото и това че производството е продължило повече време, като процесуалния представител на ищеца е присъствал в съдебните заседания.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ана Ахматова“ № 9, да заплати на Г. Н. И. ЕГН **********, от гр.***, ул. „***“ № ***, ет.*, ап.***, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет.*, офис *, сумата от 429,92(четиристотин двадесет и девет лева и 92 ст.) лева недължимо платени парични средства по клауза за договорна 4 лихва по договор за паричен заем № ***г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране исковата молба в съда – 14.11.2023 г. до окончателното й изплащане;

566,07(петстотин шестдесет и шест лева и 07 ст.) лева недължимо платени парични средства по клауза еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем по договор за паричен заем №****г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране исковата молба в съда – 14.11.2023 г. до окончателното й изплащане; 566,07(петстотин шестдесет и шест лева и 07 ст.) лева недължимо платени парични средства по клауза такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение по договор за паричен заем № ****г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране исковата молба – 14.11.2023 г. в съда до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ана Ахматова“ № 9, да заплати на П. В. Д. ЕГН **********, от село ***, Община ***, ул. „***“ № *, сумата от 307,50(триста и седем лева и 50 ст.)лева направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ана Ахматова“ № 9, да заплати на адвокат Д. Г. Б., с адрес: гр. ***, ул.“****“ №***, ет.*, оф.*, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА, сумата от 700,00 (седемстотин)лева за адвокатско възнаграждение.