Решение № 265 от 30.07.2021, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ 265/30.07.2021 г., гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на пети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

При участието на секретаря ИРЕНА

ДИМИТРОВА и прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 637/2020 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл.284 от ЗИНЗС, във вр. чл.203, ал.1 от АПК.

Образувано е по искова молба (уточнена с допълнителна молба с вх. № 4 от 04.01.2021 г.) на И.Е.И., ЕГН **********,***, с която срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” - град София е предявен иск за заплащане на сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди (силно негативно влияние върху психиката и здравето му, чувство на безнаказаност, физически и психически дискомфорт, безсъние, раздразнителност, сърбежи, обриви, апатия, нервно напрежение, тревожност, гняв, неудобство и несигурност) в резултат на противоправното бездействие на администрацията в следствения арест в град Добрич за периода от 04.05.2018 г. до 11.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че по време на престоя на И. в ареста не са му били осигурени необходимото медицинско обслужване, достатъчна жилищна площ и минимално обзавеждане в килията (липса на маса, столове и шкаф в помещенията), пряк достъп на дневна светлина, възможност за естествено проветрение, нормално изкуствено осветление, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, възможност за пълноценен сън и почивка, нормални битови и санитарно - хигиенни условия (наличие на дървеници и хлебарки в килията и неосъществяване на дезинфекция и обезпаразитяване), възможност за поддържане на елементарна хигиена в килията и общите помещения (непредоставяне на препарати и средства за почистване на килиите), чисти чаршафи и дрехи; условия за поддържане на косата и бръснене, условия за двигателна активност и престой на открито, възможност за провеждане на телефонни разговори (през дните от понеделник до петък било разрешено само по един път на ден, а по време на почивните дни било забранено). Твърди се, че килиите, в които ищецът бил настанен, били с размери 3 м на 1,80 м и не разполагали с тоалетна и мивка. В тях имало само по една двойна вишка и един нар. Нямало шкаф за личния багаж, дори кошче за отпадъци. Хигиенизирането на помещенията се осъществявало само с подръчни средства. И. бил вписван в книга за преглед при лекар и дентален лекар, но след това никой не го викал. В резултат от поставянето му в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС ищецът е претърпял физическо, емоционално и морално страдание. Липсата на елементарен битов стандарт се е отразила негативно върху психическото и физическото му здраве. Породила е стрес, тревожност и безсъние у него и е довела до влошаване на общото му здравословно състояние. Твърди се, че администрацията в ареста не е изпълнила законовите си задължения (чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, чл.151, ал.1, т.1 и т.2 от ЗИНЗС, чл.128, ал.3 от ЗИНЗС и др.) да обезпечи нормални битови и хигиенни условия за съществуване на И., с което е накърнила човешкото му достойноство и е нарушила правата му, защитени от ЗИНЗС, ППЗИНЗС, ЕКПЧ, КРБ. Поради това се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди за исковия период. В съдебно заседание И. лично и чрез назначения му на основание чл.26, ал.2 от ЗПП процесуален представител – адв. К.К., поддържа предявения иск и моли да бъде уважен в пълния му размер.

Ответникът

– Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, чрез процесуалния си представител, оспорва иска по основание и размер по подробно изложени в писмен отговор доводи и съображения. Твърди, че ищецът не е доказал наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл.284, ал.1, във вр. чл.3 от ЗИНЗС – незаконни действия или бездействия, извършени от длъжностни лица на специализирания орган по изпълнение на наказанията при или по повод на административната му дейност, реално претърпяна вреда, обективирана в неправомерно засягане на правната му сфера, както и причинно - следствена връзка между незаконните действия/бездействия и настъпилата вреда. Сочи, че твърденията на ищеца за неосигуряване на подходящи битови условия в ареста в гр. Добрич не водят до извод, че са настъпили неблагоприятни последици за него. Счита, че не е налице надхвърляне на минималния предел на ограничения, водещо до нарушаване на правата на ищеца, предвид на характера на институцията и причината за престой в ареста. В ареста има изградена организация и график, които дават възможност на всеки задържан до поддържа личния си тоалет и хигиена, без да се нарушават правилата за престой. Твърди, че на задържаните лица, вкл. и на ищеца са осигурявани оптимални условия, при пълно съобразяване с личностовите им особености, поради което спорното отношение не е достигнало минималноизискуемата сериозност, за да попадне в обхвата на чл.3 от ЕКПЧ. Счита, че по делото няма данни за конкретно увреждане на физическото и психическото здраве на ищеца, което да бъде разглеждано като последица от престоя му в ареста в гр.Добрич, поради което предявеният от него иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

Представителят на Добричка окръжна прокуратура дава заключение за доказаност на иска по основание, но не и по размер. Счита, че е осъществен фактическият състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че при престоя си в следствения арест ищецът е бил поставен при неблагоприятни санитарно – битови и хигиенни условия, вследствие на което е претърпял неимуществени вреди, но намира, че размерът на претендираното обезщетение е завишен, поради което той следва да бъде определен по справедливост от съда.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :

Не е спорно по делото, а това се установява и от представените от ответника справки, че И.Е.И. *** с мярка за неотклонение ”задържане под стража” за периода от 04.05.2018г. до 11.07.2018 г. Ищецът е бил настанен в спално помещение № 6, което е поделял с две, а понякога и с три други задържани лица. В помещението няма санитарен възел и течаща вода. Ползването на санитарен възел се осъществявало покилийно при спазване на принципа за неотваряне на две килии едновременно. Площта на помещението е с размери 1,60м/3,08м/2,63м, площ 4, 94 кв.м. На вратите на килиите са направени отвори с метални решетки, през които се осъществява достъпът до слънчева светлина, като външните прозорци са отделени от вратите на помещенията от арестния коридор. Монтирана е вентилационна система по дължината на арестния коридор над вратите на килиите.

Отворите за проветрение са монтирани над вратата на килията, вкопани в стената, с метална предпазна решетка. В ареста не се провеждал престой на открито.

Задържаните лица в ареста се държали в постоянно заключени помещения. Времето от 06, 00 часа до 11, 30 часа се ползвало от задържаните лица за личен тоалет, почистване и подреждане на килиите едновременно с цел обезпечаване сигурността на ареста. Времевият интервал за ползване на санитарния възел бил според броя и нуждите на настанените в едно спално помещение лица. Времето от 17, 30 часа до 22, 00 часа се ползвало от задържаните лица за вечеря, тоалет и хигиена.

Ползването на санитарен възел след 22, 00 часа се осъществявало по всяко време на денонощието. Арестът в гр. Добрич не разполагал с техническа възможност за изграждане на каре за разходка на открито, поради което не се провеждал престой на открито. Разходката на задържаните лица се извършвала в арестния коридор, където има пряк достъп на слънчева светлина и вентилация, осигурена от монтираните вентилатори на прозорците, като се удължавало времето за престой при ползване на тоалет покилинийно. За времето на задържане на И. е извършена една дезинсекция с препарат Солфак – в тази насока е и приложен протокол за извършени услуги от 21.05.2018 г., издаден от „Д.Д.Д. – 1“ ООД, град София.

От приложената по делото бланка за вторични медицински прегледи (л.56) се установява, че през процесния период И. се е оплаквал шест пъти от главоболие, напрегнатост и безсъние, в резултат на което му е било предписано лечение с болкоуспокояващи лекарства (аналгин и др.).

В хода на производството по искане на ищеца е разпитан св. П.Р.П..

В показанията си свидетелят сочи, че е бил настанен в една килия с ищеца през целия период на престоя му в ареста. Около два месеца били заедно.

Условията били мизерни. Уринирали в туби, понякога ползвали и кофи по голяма нужда. Навсякъде имало буболечки, паяжини. В килията имало само един нар и две вишки. През повечето време били трима, а понякога даже и четирима. В килията нямало вентилация. Не влизала никаква светлина. Хигиената била много зле, колкото можели, си почиствали. В края на коридора имало една тоалетна, една мивка и една баня. Сутрин изчаквали килия по килия да се изредят, докато дойде техният ред. Тогава ходели с тубите и кофите да хвърлят „мизериите“. Понякога се налагало да стискат и да чакат. В помещението имало дървеници, които хапели постоянно и не ги оставяли да спят. Вечер се размножавали най-много. Старшините не ги изкарвали на доктор, когато искат, казвали им да чакат. И. получил възпаление на очите, не можел да чете, да вижда. Някои се изнервяли. Всеки се изнервял без светлина в една „котурка“ 2 на 3 метра с трима – четирима човека.

Показанията на свидетеля са логични, последователни и непротиворечиви. П. няма роднински връзки с ищеца. Показанията му са резултат от преките му наблюдения и впечатления, не са оспорени от ответника по делото и съответстват на останалите доказателства по делото, поради което и с оглед на разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът ги кредитира като обективни и достоверни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Текстът на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал.

2 ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съгласно чл.240 на Част четвърта от ЗИНЗС разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража, доколкото не е предвидено друго в закона. В общата разпоредба на чл.43, ал.2 от с.з. изрично е посочено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Следователно органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на мярката за неотклонение “задържане под стража”, са длъжни да осигурят на лицата по чл.241 от ЗИНЗС подходящи условия за поддържане на физическото и психическото им здраве и зачитане на правата и достойнството им.