Решение № 1343 от 07.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1343 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100503789 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 19821/01.12.2023 г., постановено по гр.д. № 38052/2022 г. по описа на СРС, 66 състав, са уважени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от ищеца „ЗД Евроинс“ ЕАД, ЕИК 121265113, срещу ответника „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1516,85 лв., представляваща незаплатена регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по имуществена застраховка и за ликвидационни разходи, които ответното дружество в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е възстановило, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 13.07.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 96,91 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за период 26.10.2021 г. до 13.07.2022 г.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като 1 ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 737,27 лв.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно и несправедливо. Въззивникът счита, че е налице съвина в размер на 50 %. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати сумата над 758,43 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно, като моли същото да бъде потвърдено.

Претендира и разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, депозирана от ищеца „ЗД Евроинс“ ЕАД, с която са предявени срещу ответника „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1516,85 лв., представляваща незаплатена регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по имуществена застраховка и за ликвидационни разходи, които ответното дружество в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е възстановило, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 13.07.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 96,91 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за период 26.10.2021 г. до 13.07.2022 г.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По 2 въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в частта, с която ответникът е осъден на основание чл. 411 КЗ да заплати на ищеца сумата над 758,43 лв.

В останалата част, с която ответникът е осъден на основание чл. 411 КЗ да заплати на ищеца сумата от 758,43 лв. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 96,91 лв. решението не е обжалвано и е влязло в сила.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е правилно в обжалваната част.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) наличието на валидно застрахователно правоотношение със собственика на увреденото МПС, произтичащо от договор за имуществена застраховка „Каско“; 2) наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между ответната страна и водача, причинил процесното ПТП; 3) настъпване през периода на застрахователното покритие по двата договора на ПТП вследствие на противоправното поведение на застрахования при ответната страна водач; 4) вид и размер на вредите, причинени на застрахованото от ищеца МПС; 5) пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и процесното ПТП; 6) размер на обезщетението, заплатено от ищеца в изпълнение на задълженията му по договора за имуществена застраховка „Каско”. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадане в забава на длъжника за заплащане на задължението, както и размер на дължимата лихва.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до 3 доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване.

С въззивната си жалба въззивникът е посочил като порок на първоинстанционното решение единствено несъобразяване на наличието на съвина в размер на 50 %. Тъй като не са релевирани възражения по отношение на останалите елементи от фактическия състав на претендираното от ищеца вземане, същите не следва да се обсъждат от въззивния съд, доколкото не следва да бъде прилагана императивна правна норма.

За да бъде обсъден въпросът за вината обаче, следва да бъде посочен механизмът на ПТП така, както е установен от първата инстанция:

При навлизане в паркинг на магазин „Кауфланд“ л.а. „Ауди“ с предната си габаритна част реализира удар в страничната лява габаритна част на излизащия от паркинга и находящ се от дясната му л.а. „БМВ“.

По делото се установява, че на процесното кръстовище не е имало светлИ. сигнализация и пътни знаци.

При преминаване през кръстовище при равнозначни пътища, т.е. неурегулирано кръстовище /без светофари и пътни знаци/, приложение намират чл. 47 и 48 ЗДвП.

Съгласно чл. 47 ЗДвП водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.

Чл. 48 ЗДвП предвижда, че на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на движение.

По делото е безспорно установено, че водачът на л.а. „БМВ“ се е намирал отдясно на л.а. „Ауди“. При тези обстоятелства водачът на л.а. „Ауди“ е следвало безусловно да пропусне л.а. „БМВ“, който се движи с предимство в кръстовището.

4

От заключението на допуснатата съдебнотехническа експертиза се установява, че на паркинга не е имало препятствия, които да ограничават видимостта на водачите.

В т. 7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, както и в практиката на Върховния касационен съд, е прието, че „Обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причИ.та връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина“.

При преценка за степента на съпричиняване следва да се анализира обективното поведение на пострадалото лице – действията и/или бездействията, с които същото е създало предпоставки за или е улеснило настъпването на вредоносния резултат. От основно значение е причинноследствената връзка между това поведение и вредоносния резултат, като е без значение вината на пострадалия.

По делото не се установява такова поведение, което да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Водачът на л.а. „БМВ“ е преминал през кръстовището, тъй като е бил с предимство, а водачът на л.а. „Ауди“ е следвало да го пропусне. Посоченото от вещото лице в експертизата, че водачът на л.а. „БМВ“ „би имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако е имал възможност своевременно да забележи навлизащия в паркинга л.а. „Ауди“, като преустанови движението си и пропусне неговото преминаване“ не разколебава този извод на въззивния съд, доколкото не може да се очаква от водача на л.а. „БМВ“ да пропуска автомобил без предимство.

Именно поведението на водача на л.а. „Ауди“ е единствена причина за настъпването на процесното ПТП, а възражението на ответното дружество за съпричиняване е неоснователно. С въззивната жалба не са оспорени изводите на районния съд по отношение на размера на претендираните суми, поради което решението на първоинстанционния съд е правилно в обжалваната част и подлежи на потвърждаване.

По разноските:

Въззиваемата страна е претендирала заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с включен ДДС. С оглед изхода от 5 настоящото производство същите следва да бъдат възстановени в пълен размер.

С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19821/01.12.2023 г., постановено по гр.д.

№ 38052/2022 г. по описа на СРС, 66 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „ЗД Евроинс“ ЕАД, ЕИК 121265113, сумата от 480 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6