Решение № 83 от 04.05.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ № 33 гр.Бургас, 04.05.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПОПОВА

АНГЕЛ ГАГАШЕВ при секретаря Евдокия

Недкова, като разгледа докладваното от съдията Гагашев ВНЧХ дело № 1351 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на частната тъжителка М.С.И. с ЕГН **********, чрез упълномощеният й повереник адвокат Сава Каров от АК – Бургас, против присъда № 167 от 31.10.2019 г., постановена по НЧХД № 3471 по описа на Районен съд – Бургас за 2019 г.

С обжалваната присъда, подсъдимият И. П. К. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 01.07.2019 г., около 12:40 часа в гр. **, м. с. „**”, на работното й място в транспортна фирма ** „**”, е причинил на частната тъжителка М.И. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като я блъскал в стената – деяние, представляващо престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 (хиляда) лева. Със същата присъда, подсъдимият К. е оправдан да е извършил престъплението чрез нанасяне на удари с юмруци по главата, врата и горната част на тялото на тъжителката.

С атакуваната присъда, подсъдимият К. е осъден да заплати на частната тъжителка М.И. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от престъплението в размер на 2000 (две хиляди) лева, както и обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди в размер на 194,60 (сто деветдесет и четири лева и шестдесет стотинки) лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на деянието – 01.07.2019 г. до окончателното им изплащане, като са отхвърлени гражданските претенции на пострадалата, в останалата им част, до пълният им предявен размер, а именно 6000 лева за неимуществени вреди и 274,60 лева за имуществени вреди, като неоснователни и недоказани.

С атакуваната присъда, подсъдимият К. е осъден да заплати на частната тъжителка М.И. сумата от 1017 (хиляда и седемнадесет) лева за направените разноски по делото. Наред с това, К. е осъден да заплати в полза на държавата, по сметка на БРС, сумата от 130 (сто и тридесет) лева като държавни такси върху уважените размери на гражданските искове, както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Оплакванията на частната тъжителка, изложени във въззивната жалба, се отнасят за размера на наказанието, наложено на подсъдимия, както и за размерът на обезщетението, присъдено й за претърпените неимуществени вреди. Според жалбоподателката, обществената опасност на престъплението е висока и това налага завишено по размер наказание. Изразява становище, че естеството на претърпените болки и страдания обуславят по-висок размер на дължимото обезщетение за обезвреда. Иска се, въззивният съд да измени присъдата, като увеличи наказанието по чл. 78А от НК до средния размер, предвиден в закона – 2500 лева, а също и като увеличи присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Срещу постановената присъда е подадена въззивна жалба и от адвокат Георги Янев от БАК, упълномощен защитник на подсъдимия К., с оплакване за незаконосъобразност и неправилност на атакуваният съдебен акт. Жалбата е бланкетна, като с нея се иска отмяна на обжалваната присъда, респективно – нейното изменяне.

В с.з. пред окръжния съд частната тъжителка М.И., редовно призована, се явява лично и поддържа жалбата си. Упълномощеният й повереник пледира за увеличаване размера на административното наказание глоба, наложено на подсъдимия, както и за увеличаване размера на обезщетението за претърпените от пострадалата неимуществени вреди. Аргументира се с преживения от частната тъжителка стрес, причинен й от действията на подсъдимия, за справянето, с който се е наложило да търси психиатрична помощ. Твърди, че пострадалата не е предизвикала по никакъв начин подсъдимия и изразява своето несъгласие с доводите на съда, при индивидуализация на наказанието, за липса на отегчаващи отговорността обстоятелства. Аргументира се с процесуалното поведение на подсъдимия след инцидента и по-точно с подадената срещу тъжителката насрещна тъжба, което според повереника, показвало, че К. не се разкайва и не съжалява за постъпката.

Относно въззивната жалба на подсъдимия, повереникът изразява становище за нейната неоснователност.

В с.з. пред окръжния съд, подсъдимият, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата на своя защитник. Не се признава за виновен, като твърди, че дълго време е търпял поведението на частната тъжителка, която единствено и само него във фирмата е наричала с обиден прякор. Моли за оправдателна присъда.

Защитникът на подсъдимият поддържа жалбата си. Твърди, че инкриминираните действия на подсъдимия са резултат от поредното провокативно действие на частната тъжителка, която и в този ден, при срещата им с подсъдимия, се обърнала към последния с обиден прякор. Според защитника, подсъдимият е действал в състояние на афект, като не са били доказани твърденията на тъжителката, че е била удряна от К.. Защитникът възразява, че първостепенният съд не е изложил мотиви, защо е присъдил високо по размер обезщетение, като в тази връзка твърди, че районният съд не е отчел всички обстоятелства по делото, включително изразеното от подсъдимия, в по-късен момент, съжаление за случилото си. Изразява съмнение относно твърденията на частната тъжителка за интензивността и продължителността на изпитаното от подсъдимата душевно страдание, като се аргументира с показания на свидетели, описващи поведението й след инцидента. Моли за оправдателна присъда, а ако съдът приеме за доказано обвинението – да намали размера на присъденото обезщетение до възможния минимум, както и да редуцира хонорарът на защитника на частния тъжител, поради неговата прекомерност.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира въззивните жалби за процесуално допустими, поради подаването им в законоустановения 15-дневен срок от лица с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване не влязъл в сила съдебен акт. Разгледани по същество, въззивните жалби са неоснователни.

По делото, при спазване на съответният процесуален ред, е събран достатъчен по обем доказателствен материал, който включва всички възможни и необходими за правилното решаване на правния спор доказателства и доказателствени средства.

След извършване на собствена проверка и анализ на доказателствената съвкупност по делото, настоящият въззивен състав намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И.П.К. е роден на *** г. в гр. **, живее в същия град, **, има завършено **, **. Видно от приложена по делото справка за съдимост (л. 35 от първоинстанционното дело) подсъдимият ** и не е бил освобождаван от наказателна отговорност.

Подсъдимият е управител на дружество, извършващо транспортни услуги и по повод дейността си имал търговски взаимоотношения с друго търговско дружество, където, като **, работела частната тъжителка М.С.И.. К. знаел, че от дълго време И. го нарича пред колегите си с прякора „мърдата” и по тази причина отношенията между двамата били влошени.

На 01.07.2019 г. тъжителката М.С.И. била на работното си място в гр. **, м.с. „**“. Около обяд, за да отчете извършената работа, на работното място на тъжителката пристигнал подсъдимият. Той минал покрай свидетелите И. Ч. и П. П. (колеги на тъжителката), които обядвали под навес, поздравил ги и се запътил към офиса, където се намирала тъжителката.

Пред подсъдимия, в същата посока, вървяла и свидетелката Б. Н., която трябвало да го обслужи при отчитането му. Виждайки тъжителката във фоайето пред офиса, подсъдимият се ядосал, нахвърлил се срещу нея и започнал да я блъска в стената, като крещял, че си има име и фамилия. В този момент, възприели случващото се, свидетелите Ч. и П. се втурнали да окажат помощ на тъжителката. Пръв се намесил свидетелят Ч., който хванал подсъдимия и го отдръпнал от тъжителката. От косата на тъжителката паднал кичур коса, който подсъдимият взел и изхвърлил в намиращ се в близост кош за боклук. Свидетелят П. отвел тъжителката навън, а подсъдимият си тръгнал.

Тъжителката усетила, че се е изпуснала по малка нужда, затова се обадила на сестра си – свидетелката Г. и я помолила да й донесе дрехи да се преоблече. Свидетелката Г. подала сигнал на спешен телефон 112 за инцидента, след което отишла при сестра си на работното й място.

По повод получения сигнал, на мястото на инцидента пристигнали свидетелите Ж. А. и М. Д., служители в ** РУ. На място свидетелите установили присъствието на пострадалата, на нейната сестра, на свидетелите Ч. и П., както и на св. Н., но не и на подсъдимия. От проведения разговор с тъжителката, двамата полицейски служители разбрали, че била нападната от К., заради прякорът, с който го наричала – „мърда”. Тъй като И. се оплаквала от болки в главата, на мястото пристигнала и линейка. Тъжителката била отведена в МБАЛ „Бургасмед”, където била настанена в отделение по неврохирургия. На 04.07.2019 г. тъжителката била изписана от болничното заведение с диагноза мозъчно сътресение, като й бил определен домашно-амбулаторен режим на лечение до 03.08.2019 г. В същият ден, на 04.07.2019 г., тъжителката била прегледана и от психиатър, който й поставил диагноза „остра стресова реакция, тревожно – хиподепресивен синдром” и й назначил медикаментозно лечение.

На 10.07.2019 г. тъжителката била прегледана от съдебен лекар, който не установил видими травматични увреждания. Видно от издаденото съдебномедицинско удостоверение (СМУ) № 160/19 (л. 5 от първоинстанционното дело), при прегледа в МБАЛ е било установено мозъчно сътресение от 15 точки по скалата на Глазгоу, както и контузия на шията, за които съдебният лекар е преценил, че е възможно да са били получени по времето и начина, съобщени от тъжителката. В заключение, съдебният лекар е направил извод, че на тъжителката е било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

На 05.08.2019 г. бил извършен контролен медицински преглед на тъжителката, като отпускът й по болест бил удължен до 02.09.2019 г. отново при домашно-амбулаторен режим на лечение.

Считано от 03.09.2019 г. трудовото правоотношение на тъжителката било прекратено по взаимно съгласие със Заповед № 33/03.09.2019 г. на работодателя (л. л. 46-48 от първоинстанционното дело).

По материали, изпратени от Четвърто РУ към ОД на МВР – Бургас, в РП – Бургас била образувана прокурорска преписка № 5522/2019 г. Същата приключила с постановен на

26.07.2019 г. от прокурор при БРП отказ да се образува досъдебно производство, поради липса на данни за осъществен състав на престъпление от общ характер.

Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения (когато има основания за това), извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до изложените по-горе фактически констатации. Същите се припокриват до голяма степен с приетото за установено от първостепенния съд, като единствената разлика се отнася до наличието на влошени отношения между подсъдимия и пострадалата и причините за това, за които обстоятелства, според настоящата инстанция, има събрани достатъчно достоверни доказателства. Посоченото различие не води до порок на атакувания съдебен акт, тъй като възприетата от районния съд фактическа обстановка, в достатъчна степен, по същество и по отношение на основните, относими съм правния спор факти и обстоятелства е напълно изяснена от първоинстанционния съд, изложена е в мотивите му и напълно кореспондира с наличните по делото доказателства и доказателствени средства.