Решение № 202 от 15.04.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Разлог, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З. И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20251240101313 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по ИМ на ищеца „А..”ЕАД, ЕИК*, с адрес *, насочена с/у ответника „А..”ЕООД, ЕИК*, с адрес *, представлявано от И.Г., съдържаща претенция да бъде признато за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 316.81 лева, от които 159.00 лева – месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ID на клиент *, договор №* от 13.01.2021 г., дължими за периода от 23.08.2024 г. – 22.12.2024 г., ведно с дължимата законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; 140.00 лева – неустойка за предоставено, невърнато след прекратяване на договора оборудване, ведно със законната лихва, както и 17.81 лева мораторна лихва в/у посочените вземания, дължима за периода от 27.10.2024 г. – 17.06.2025 г.

В срока за отговор по реда на чл.131, ал.1 ГПК, такъв е постъпил от ответното дружество, с който оспорва основателността на исковата претенция. Възразява лицата, подписали договора от страна на ищеца, да са разполагали с представителна власт за това.

Представените от ищеца ф-ри били едностранно съставени и съответно нямало как да докажат паричната претенция. Издадените суми по договора не съответствали на месечната такса, уговорена в договора. По делото липсвали док-ства ищецът да е издавал и представял на ответника общи условия, приложими към договора. Възразява се, че процесният договор не отговаря на разпоредбата на чл.228 ЗЕС.

С нарочно протоколно определение съдът е прекратил производството на основание чл.233 ГПК, в частта относно претендираните главница за месечни такси и неустойка, поради настъпило на 06.02.2026 г. извънсъдебно плащане на задълженията, който факт е изрично признат от ответника в молба до съда от 03.04.2026 г. Този факт, съобразен от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК, дава основание на първоинстанционния съд да приеме, че с поведението си ответникът извънсъдебно е признал основанието на процесните задължения, въпреки направеното оспорване в отговора на ИМ, ведно с произтичащите от това последици, а именно дължимост на лихва в/у забавената главница, която не се сочи от ответника да е погасена ч/з плащане. Ответникът настоя за приложение на санкцията на чл.183, ал.1, изр.2 от ГПК, но в случая приложените док-ства към ИМ съдът не изключи от материалите по делото, защото същите са представени в заверен от адв. препис на основание чл.32 от ЗАдв., а с извънсъд. си поведение ответникът обосновава липсва на спор 1 по повод наличието на договор, ведно с приложимите анекси, такова възражение не се навежда от страната в отговора към ИМ (не се твърди липса на такива документи), като в случай като този в Решение №173 от 03.05.2012 г. по гр. д. №668/2011 г. на ВКС е посочено, че заместването на оригинала на документа с официално заверен препис по чл.32 ЗА в хипотезата на чл.183 ГПК, е възможно единствено тогава, когато м/у страните в процеса няма спор относно съществуването на документа в правния мир.

Ето защо установителния иск за сума от 17.81 лева/9.11 € следва да бъде уважен изцяло. С оглед изхода на спора, разноски се следват в полза на ищеца, тъй като по аргумент на чл.78, ал.2 ГПК, и с късното изпълнение на задълженията по договора, ответникът е дал повод за образуване на производството.

Така мотивиран, съдът на основание чл.235, ал.1 ГПК,

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, по отношение на „А..”ЕООД, ЕИК*, с адрес *, представлявано от И.Г., че дължи в полза на ищеца „А..”ЕАД, ЕИК*, с адрес *, сума от 9.11 € - начислена лихва за забава в/у дължима главница по договор №*, от които 4,85 € лихва за забава, начислена в/у главница от 159.00 лева – месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по посочения договор, начислени за периода 27.10.2024 г. – 17.06.2025 г., 4.25 € лихва за забава, начислена в/у претендирана неустойка по договора от 140.00 лева, за периода от 15.11.2024 г. до 17.06.2025 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по ч. гр. д. №1111 по описа за 2025 г. на РС-РГ..

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК, „А..”ЕООД, ЕИК*, да ЗАПЛАТИ на „А..”ЕАД, ЕИК*, съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция от 65,83 €, а за заповедното такова – 215.38 €.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от получаването му пред Бл.ОС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

2