Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 920 от 30.11.2023, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 562/2023
Вид
Определение № 920
Подписан
30.11.2023
В сила
22.12.2023
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ПОЛЯ ДАНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 920 гр. Ловеч, 30.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500562 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на във вр. с чл. 274 и сл. ГПК, във вр. с чл.248 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от 26.09.2023 г., депозирана от адв. В. Ф. С. с ЕГН ********** /в лично качество/ и като процесуален представител на Г. М. М. с ЕГН **********, съдебен адрес за призоваване и съобщения: ****, срещу определение № 787/11.09.2023г., постановено по гр.д. 854/2022г. на РС-Ловеч.

Излага, че с Решение № 19/16.01.2023 г., съдът е уважил в цялост исковата претенция, но не е присъдил съдебно деловодни разноски в полза ищеца и процесуалния му представител, тъй като ответникът не е станал повод за завеждане на делото поради липса на активни действия, респ. липсват данни да е инициирано ново изпълнително производство.

Депозирал молба по чл. 248 от ГПК, с която е поискано изменение на решението в тази си част, но с Определение № 787/11.09.2023г. по гр.д.

854/2022 г., PC Ловеч отказал присъждането на разноски. Счита същото за неправилно, немотивирано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния правен ред, както и с трайната съдебна практика.

Излага, че за да бъде освободен ответникът от отговорността за разноски, съгласно чл. 78, ал.2 ГПК трябва да са налице кумулативно две предпоставки - ответникът да не е станал повод за делото и да е признал иска в цялост. Твърди, че в случая „ОББ“АД е признало само факта на настъпилата погасителна давност, но не и иска по смисъла на закона. Оспорва извода на PC Ловеч, че наличието на необезсилен титул не е основание да се приеме, че 1 ответникът е станал повод за завеждане на делото, защото не бил образувал ново изпълнително дело, след като първоначалното било прекратено по силата на закона. Счита, че единствената възможност за освобождаване на кредитора от отговорността за разноски при съдебен процес е да е манифестирал пред длъжника, че не претендира вече от него дадена сума.

Ответникът разполага с годен титул за вземането, който не е обезсилен към момента на завеждане на производство, поради което е ирелевантен фактът, че не е образувано ново изълнително дело за останалата част от вземането.

Цитира съдебна практик в тази насока.

На следващо място твърди, че районният съд превратно е изтълкувал института на частичния иск, като е приел, че щом има предходно водено дело за част от цялата претенция по изпълнителния лист и щом веднъж вече е сформирана сила на пресъдено нещо досежно недължимост на една част, то за предявяването на друга част, на ищеца не се дължат разноски, защото в този промеждутък между двете производства ответникът не бил образувал изпълнително дело. Оспорва извода, че за ищеца се следват разноски само за първия частичен иск, а в последващ такъв не му се дължат, като се позовава на TP № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.

Моли съда да отмени Определение № 787/11.09.2023г., постановено по гр.д. 854/2022 г. на РС-Ловеч и се произнесете по същество, като осъди ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, с ЕИК ********* да заплати на адв. В. Ф. С., ЕГН ********** разноски в размер на 360.00 лв. за предоставена безплатна правна помощ, а на Г. М. М., ЕГН ********** сумата 51.55 лв. заплатена държавна такса за депозиране на исковата молба, както и съдебно-деловодните разноски в настоящото производство съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК.

Ответната страна по жалбата „Обединена Българска Банка" АД, ЕИК:

*********, представлявано от С. А. Г. в качеството й на изпълнителен директор, чрез пълномощника си „ЕОС Матрикс" ЕООД, е депозирала отговор в едноседмичния срок от получаването й. В него изразява становище, че частната жалба е неоснователна, а постановеното Определение № 787 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 854/2022 г. по описа на Районен съд – Ловеч – правилно. Счита, че в процесния случай са налице и двете кумулативна предпоставка по чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като ответникът не само е признал за основателен иска, но и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.

Счита, че при уважаване на иска отговорност за разноски би възникнала за кредитора само ако същият е предприел действия за принудително събиране на вземането след погасяването му по давност, респективно ако оспори предявения иск за несъществуване на вземането на това основание. В настоящия случай ответникът не е инициирал извършване на действия по принудително изпълнение срещу ищеца, което води до извода, че не е бил даден повод за завеждане на отрицателния установителен иск.

2

След прекратяване на изпълнителното дело не е инициирано ново изпълнително производство от страна на ответника, нито са предприемани активни действия, насочени към принудително събиране на вземането по издадения изпълнителен лист.

На следващо място изтъква, че наличието на изпълнителен титул може да обоснове правен интерес за водене на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, но този факт сам по себе си не означава, че ответникът дава повод за завеждане на иска. Съгласно приетото в съдебната практика, ответникът дава повод за завеждане на дело, ако чрез поведението си обосновава и правния интерес от предявения отрицателен установителен иск за вземането поради изтекла погасителна давност, тогава когато ответникът като кредитор е предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги предприеме. Понасянето на разноски от ответника в процесния случай би било равносилно на това същият да търпи вреди за действия и поведение, което не е предприел. Цитира и съдебна практика на ВКС в този смисъл /Определение № 534 от 6.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4484/2019 г., III г. о., ГК; Определение № 420 от 16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о., ГК; Определение № 75 от 21.04.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1371/2017 п, I г. о.г ГК; Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г., III г. о., ГК; Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., III г. о., ГК; Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК/.

Счита, че правилно в постановеното определение е съобразено, че настоящото производство е образувано по четвърти пореден частичен иск, след като предходните три искови претенции са били уважени изцяло от съда.

В случая при завеждане на поредна претенция за същото вземане не се касае за начин на търсене на защита на нарушени права, тъй като се установява, че след постановяване на предходните съдебни решения не е било поискано образуването на ново изпълнително производство, респ. липсват предприети изпълнителни действия или каквито и да е други извънсъдебни действия срещу Г. М. М.. Процесното вземане е архивирано в цялост и съответната информация за настъпилите изменения по кредита е подадена в Централния кредитен регистър. Не оспорва, че единствено чрез предявяване на иск би могло да се установи дали е погасено по давност вземането на кредитора по изпълнителен лист, което в настоящия случай вече е било сторено. Твърди, че повторното сезиране на съда не се явява необходимо за упражняване на съответните субективни права, а е очевидна злоупотреба с права и с единствена цел неоснователно обогатяване с присъдени суми за разноски в полза на ищеца и процесуалния му представител.

В заключение моли съда да отхвърлите частната жалба като неоснователна, а в условията на евентуалност, ако съдът уважи искането на насрещната страна, моли на основание разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК да допълни постановеното съдебно решение, като изиска от насрещната страна да посочи банковата сметка, по която да се преведат присъдените в 3 полза на насрещната страна суми с цел да приключат взаимоотношенията между тях без да се издава изпълнителен лист.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с направените в частната жалба възражения и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.248, ал.3 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване на съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна според мнозинството от съдебния състав, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Г. М. М., чрез пълномощника адв. В. Ф. С. против „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК ********* с посочено правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и направено искане съдът да постанови решение, с което приеме за установено, че не дължи на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, с ЕИК ********* сумата 1250.00 лв. главница, представляваща неплатена част от цялата главница, присъдена с изпълнителен лист от 26.02.2009 г. по ч.гр.д. № 365/2009 г. на РС – Ловеч, като погасена по давност.

С решение № 19/16.01.2023 г., постановено по гр.д. № 854/2022 г., Ловешкият районен съд е признал за установено по предявения от Г. М. М., с ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв.В. С. отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 ГПК, че Г.

М. М. с горните данни не дължи на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, с ЕИК ********* сумата от 1 250.00 лв., представляваща неплатена част от цялата главница, присъдена с изпълнителен лист от 26.02.2009 г. по ч.гр.д.

№ 365/2009 г. на РС – Ловеч, поради погасяването й по давност.

Със същото решение ЛРС е отхвърлил искането на ищеца Г. М. М. с горните данни, чрез процесуалния му представител адв.В. С. за присъждане на направените в производството съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК , адв. В. С. в лично качество и като процесуалният представител на ищеца е депозирал молба до ЛРС с искане за изменение на решението в частта му за разноските, като осъди „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД да заплати на адв. В. Ф. С. разноски в размер на 360.00 лв. за предоставена безплатна правна помощ по гр.д. № 854/2022 г. по описа на РС – Ловеч, а на Г. М. М. сумата 51.55 лв.

4 заплатена държавна такса за депозиране на исковата молба.

В указания от съда срок ответната страна е депозирала становище, в което посочва, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на адв. В. С. в лично качество и като процесуалният представител на Г. М. М. за изменение и допълване на решение № 19 от16.01.2023 г. по гр.д. № 854/2022 г. по описа на РС – Ловеч в частта за разноските. За да направи този извод, районният съд отново e приел, че са налице двете кумулативни предпоставки на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, като е съобразил трайно установената и цитирана практика на ВКС. Изложил е съображения, че с отговора на исковата молба ответникът е направил изявление, че признава предявения отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането като погасено по давност и след предходните три съдебни решения не е предприел каквито и да било действия по принудително събиране, като процесното вземане е било архивирано в цялост и информацията за настъпилите изменения по кредита e подадена в Централния кредитен регистър.

Нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК урежда изключението от принципа за възлагане на разноските при наличието на две кумулативни предпоставки ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Безспорно в практиката на Върховният касационен съд, която е цитирана и в частната жалба се приема, че длъжникът има правен интерес от предявяването на иск за установяване несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска.

Ответникът може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като признае иска. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност.