Решение № 9345 от 20.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9345 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Св. Л. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110163424 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът .... твърди, че ответникът .... е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката по отношение на топлоснабден имот, находящ се в .... Поддържа, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, като за процесния период са били в сила общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР. Сочи, че въпреки отправените покани ответникът не е сключил писмен договор с ищеца за доставка на топлинна енергия и като е ползвал такава през исковия период се е обогатил за негова сметка. Твърди, че съгласно чл. 40, ал. 1 от общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-то число на месеца, следващ датата на доставката, след получаване на издадената от продавача фактура, поради което претендира сумите, с които ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, а именно: 3 640,06 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г.; 1 004,81 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 03.03.2021 г. до 28.08.2023 г.; 7,60 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г., както и 1,69 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 28.08.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.09.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 51212/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.09.2023 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва между него и ищеца да е сключен договор за предоставяне на топлинна енергия, както и да е получавал покана за сключването на такъв. Оспорва 1 получаването на издадени от ищеца фактури, с което счита, че е лишен от възможността по чл. 40, ал. 2 от общите условия да направи възражение за начислените суми. Оспорва издаването на фактури, отнасящи се за процесния период, доколкото липсва сключен договор за доставка на топлинна енергия. В случай, че такива фактури изобщо са издавани, заявява, че оспорва доказателствената им стойност, тъй като са едностранно съставени частни документи и не определят съществените елементи на договора. Оспорва обогатяването си за сметка на ищеца, тъй като не е достатъчно само установяването, че е собственик на процесния имот, но също така и ползвалото го лице в рамките на исковия период. Оспорва наличието на валидно сключен договор между етажната собственост на сградата и дружеството за дялово разпределение - „.... тъй като липсва представителна власт на лицата, които са подписали протокола, без да става ясно дали изобщо общото събрание е проведено или не. Оспорва да е поставен в забава, тъй като не са представени доказателства за отправена до него покана. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „.... изразява становище, че в рамките на исковия период услугата дялово разпределение е била законосъобразно извършвана.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковете предполага установяване от страна на ищеца наличието на следните предпоставки: обедняването си – количеството и цената на реално доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия, спестявайки разходите за заплащане на стойността на същата, както и връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имота на ответника при липса на валидно основание за това; имуществено разместване в отношенията между двата субекта.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл са и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от .... на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач. Най-напред, по делото е представено извлечение за дължими суми за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г. за аб.

№ 343113, инсталация № 4000316088 и титуляр на партидата – .... (л. 32 от делото). На следващо място, от представения акт № 10812/14.05.2021 г. (л. 43-44 от делото) се установява, че процесният имот е актуван като частна общинска собственост, на основание чл. 3, т. 5 и чл. 18, ал. 1 ЗДС. Съгласно посочените разпоредба държавна собственост са имотите и вещите, придобити чрез други способи, предвидени в закон, какъвто е този по чл.

18, ал. 1, изр. 1 ЗДС, в който се предвижда, че имоти - държавна собственост, които не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от областния управител по местонахождението им. В същото време според чл. 5 ЗДС актът за държавна собственост 2 има характер на официален свидетелстващ документ, който без да има правопораждащо действие, констатира собствеността на държавата, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличието на което на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за държавна собственост до доказване на противното. В случая, по делото не се спори относно осъществяването на придобивното основание по чл. 3, т. 5 ЗДС, отразено в акта, а освен това легитимиращото действие на акта не се оспорва и от ответника. По делото няма данни процесният имот да е бил предмет на последваща прехвърлителна сделка, или да са се осъществили други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, поради което съдът прави извод, че в рамките на исковия период – от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г. негов собственик е била държавата, стопанисвайки го чрез ответника ...., още повече, че този факт изобщо не се оспорва от негова страна, като констатираното несъответствие в имота, за който се отнася исковата претенция, ищецът е отстранил с подадената от него уточнителна молба с вх. № 75622/07.03.2024 г. (л. 79 от делото), въз основа на която с определение № 11697/18.03.2024 г. (л. 58 от делото) съдът е допуснал уточнение на исковата молба в тази част. В същото време от страна на ответника не се навеждат твърдения да е сключил писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди с ищеца, поради което съдът приема, че в рамките на исковия период такъв не е бил налице. Ето защо, ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59 ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия. Като не я заплатил ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи. Именно в този смисъл са и фактическите твърдения на ищеца в уточнителна молба с вх. № 340739/28.11.2023 г. (л. 61 от делото), който изрично се позовава на липсата на сключен договор с ответника и наличието на неоснователно обогатяване от негова страна, като по делото няма данни други лица, освен ответникът .... също да са имали достъп до процесния имот в периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г., поради което съдът прави извод, че в рамките на същия фактически той е ползван именно от него, като в подкрепа на такъв извод е и фактът, че с протокол от 05.11.2015 г. (л. 47-49 от делото), т. е. преди исковия период, същият е приет за стопанисване именно от ответната областна администрация.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 10.06.2002 г., списък към него и договор № 1425 от 05.07.2002 г. (л. 33-37 от делото), индивидуалните справки и протоколи за отчет с посочено в тях като потребител лице – ответникът .... (л. 100-103 от делото), както и с оглед изложеното от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач – „.... (тогава „....).

Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба възражение, че договорът между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение няма обвързващо действие, тъй като не е доказано да е подписан от лица, разполагащи с представителна власт за това. Представеният в заверен препис списък на етажните собственици (л. 36-37 от делото) е подписан от тях, като ответникът нито твърди, нито доказва решението на общото събрание да е било атакувано по реда на ПУРНЕС (отм., но действащ към момента на вземане на решението). Ето защо, съдът намира, че това решение обвързва всички етажни собственици, вкл. и ответника предвид установеното титулярство на право на собственост върху самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост 3 през исковия период. В случая, касае се за сделка – решение на общност от субекти – етажни собственици, което е взето на проведено общо събрание, осъществено по определен в закона ред и които решения имат действие по отношение на всички субекти в общността, вкл. и ответника. Нещо повече, по делото се установява, че за процесния период услугата дялово разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвала именно от третото лице – помагач „...., като видно от приетите и неоспорени документи за връчване на изравнителни сметки и формуляр за отчет, страните са изпълнявали поетите по договора задължения, като потребителите са допускали представителите на третото лице – помагач за отчитане до адреса, с което фактически са потвърдили обвързаността си от договора за топлинно счетоводство.

Следва да се отбележи, че претендираните от ищеца суми действително се основават на съставени от него частни документи - извлечение от сметки и фактури, които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Ето защо, съдът приема, че извлечението от сметки и фактури, на които се позовава ищецът в исковата си молба и въз основа на които са формирани претендираните суми, не са от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния период за процесния имот. В същото време обаче, за установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на посочената цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: .... е измервана чрез определено от ЗЕ средства за измерване – общ топломер, който се отчита в края на всеки месец, като технологични разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. Изяснява се, че през исковия период в имота на ответника са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, достигайки се до крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите за отопление са начислявани въз основа на данните от 6 броя отоплителни тела без отчет, едно отоплително тяло и 1 брой щранг – лира за 2021 г., а за 2022 г. е извършен редовен отчет на един радиатор с уред, а останалите 5 радиатори са с нулеви данни, изчислени на база мощност, сумите за битово гореща вода са начислявани служебно за 2 броя водомера за 2021 г. съгласно посоченото в т. 5.2 от Приложение към чл.