Определение № 275 от 25.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 275 гр. Пловдив, 25.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500336 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 83 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от И. Й. М. чрез процесуалния му представител адвокат М. М. против определение № 470/07.05.2025 г., постановено по гр.д. № 372/2025 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано по изложените в частната жалба съображения, поради което моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което на основание чл. 83 от ГПК да го освободи от заплащане на дължимата такса в производството.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Гр.д. № 372/2025 г. по описа на Окръжен съд – Хасково е образувано по 1 предявения от И. Й. М. против „Е м“ ЕООД – София отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на сумата 32 811 лв. по договор за ипотечен кредит от 17.03.2008 г. поради погасяване на задълженията по давност.

В исковата молба ищецът е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса по делото по реда на чл. 83 от ГПК поради това, че не получава никакви доходи, а дължимата такса от 1 312,44 лв. е непосилна за плащане от него към настоящия момент. Към исковата молба е приложена декларация за материално и гражданско състояние на М., като в случай, че съдът приеме, че тя не е достатъчна да удостовери изложеното, ищецът моли съда да извърши справки в съответните регистри.

С обжалваното определение е оставена без уважение подадената от И.

Й. М. молба с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса в размер на 1312,44 лв.

При служебната проверка на определението не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По същество съдът намира, че обжалваното определение е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК държавна такса и разноски в производството по делото не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като се вземат предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

От представената декларация за материално и гражданско състояние на И. М. от 18.04.2025 г. е видно, че той е на 42 години, в добро здравословно състояние, притежава 1/3 ид.ч. от къща, находяща се в с. Б, Х. о., женен е, има две непълнолетни деца, които издържа, той и съпругата му нямат доходи от заплата, наеми, рента и аренда от земеделска земя или от дивиденти от акционерни дружества, той няма фирма като едноличен търговец, не получава пенсия и не притежава моторни превозни средства и влогове на свое име.

В декларацията не е вписано дали съпругата на ищеца е регистрирана като едноличен търговец и дали получава пенсия, както и не е посочено какви източници на средства за издръжка имат молителят и членовете на неговото 2 семейство.

Настоящият състав намира, че по принцип окръжният съд е можел да събере допълнително доказателства относно наличие на предпоставките на чл.

83, ал. 2 от ГПК /като например справка дали има регистрирани трудови договори на ищеца и/или съпругата му, дали са им били изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност или парични обезщетения за безработица, справка за банкови и платежни сметки на физическо лице, справки за притежавани недвижими имоти или МПС или данни за подадени годишни данъчни декларации/, но такива следва да се представят от молителя, който носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Тук следва да се отбележи, че ако представената декларация за материално и гражданско състояние е пълна, доколкото деклараторът носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК за деклариране на неверни данни пред съд, независимо от липсата на други доказателства, удостоверяващи тези обстоятелства, тя щеше да има доказателствена стойност и съдът щеше да приеме отразените в нея факти за действителни.

В случая обаче представената от И. М. декларация е непълна и доказателствената й стойност е разколебана, но все пак въз основа на нея може да се приеме, че молителят и съпругата му нямат сключени трудови договори, съответно не получават доходи от заплата, не отдават имоти под наем, рента и аренда и М. не получава пенсия.

В тази декларация не е посочен какъв е източникът на средствата за издръжка на молителя и членовете на неговото семейство, без какъвто те не биха могли обективно да съществуват, но в същото време при липса на такава информация, дори при полагане на необходимите процесуални усилия, съдът не би могъл да я провери и следователно е в невъзможност да даде отговор на въпроса дали получаваните от молителя доходи са достатъчни, за да му позволят да заплати дължимата държавна такса, без по този начин да изложи на опасност съществуването на семейството си и себе си.

Пред настоящата инстанция са представени удостоверения за раждане на децата Й., родена през 2010 г., и Х., роден през 2019 г., двамата от родители Д. Х.ва М.а, родена на 31.01.1987 г., и И. Й. М., като към момента двамата родители упражняват родителски права /при липса на доказателства в обратна 3 насока/ и имат задължение да дават издръжка на децата си.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че процесното вземане, чието съществуване се отрича, произтича от договор за ипотечен кредит от 17.03.2008 г., предназначен за закупуване на апартамент в гр. Д, Х. о. от 60,81 кв.м., поради което следва да се приеме, че молителят или притежава този недвижим имот към момента, или се е разпоредил с него и е придобил парични средства от това, като и двете обстоятелства имат значение за извършване на преценката по повод искането за освобождаване от държавна такса.

Предвид факта, че ищецът и съпругата му са в трудоспособна възраст и в здравословно състояние, позволяващо им да полагат всякакъв вид труд /при липса на доказателства в противна насока/, те биха могла да реализират доходи от работа по трудов или граждански договор или от друга стопанска дейност, с който да осигурят издръжката си и тази на децата си, които вече са във възраст, в която посещават детска градина и/или училище, без да ангажират целодневно родителите си с непосредствени грижи, и същевременно М. да осигури заплащането на необходимата държавна такса по делото.

Неполучаването на труд и съответно неполучаване на доходи от това поради недостатъчна активност или бездействие от страна на лицето не може да се тълкува в негова полза, като съдът отчита и останалите установени по делото обстоятелства, които съпоставени с размера на дължимата държавна такса /1 312,44 лв./, води до извод, че не е установено, че имущественото състояние на молителя не му позволява да заплати държавната такса по делото, обосноваващи необходимост от освобождаването му от внасяне на такава, поради което молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното определение е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 470/07.05.2025 г., постановено по 4 гр.д. № 372/2025 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5