Решение № 239 от 13.10.2023, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 363/2022
- Вид
- Решение № 239
- Подписан
- 13.10.2023
- В сила
- 21.11.2024
- Състав
- Валентина Тотева Бошнякова Събинска
Цитирани разпоредби
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 125, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 239 гр. Смолян, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Валентина Т. Бошнякова
Събинска при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Гражданско дело № 20225400100363 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.
Образувано е по искове, предявени при условията на обективно кумулативно съединяване от С. Ю. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Мадан, ул. „Христо Ботев“ № 16, ап. 9, чрез адв. Е.И. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, бул.
„Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, ап. 3, представлявано от Р.И.М. за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 19 320.87 евро просрочена главница по Договор за банков кредит № 50347/18.04.2008 г., сумата от 2 015.05 евро, представляваща просрочена редовна лихва, дължима за периода 21.02.2011 г. – 21.03.2012 г., сумата от 927.77 евро, представляваща просрочена наказателна лихва, дължима за периода 07.03.2011 г. – 09.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2012 г. до изплащане на вземането, както и разноските за заповедното производство, а именно: 870.88 лв. платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 885.44 лв., тъй като вземането е погасено по давност.
Ищецът твърди, че на 14.05.2012 г. е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 199/2012 г. по описа на РС – Смолян в полза на „Райфайзен банк 1
България“ ЕАД за следните суми: 1/ 19 320.87 евро, представляващи просрочена главница, дължима по Договор за банков кредит № 50347/18.04.2008 г.; 2/ 2 015 евро, представляващи просрочена редовна лихва за периода 21.02.2011 г. – 21.03.2012 г.; 3/ 927.77 евро, представляващи просрочена наказателна лихва за периода 07.03.2011 г. – 09.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2012 г. до изплащане на вземането; 4/ 870.88 лв., представляващи разноски за заповедното производство – платена държавна такса, както и 5/ 885.44 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. На следващо място сочи, че въз основа на посочения изпълнителен лист банката е образувала изпълнително дело № 118/2012 г. по описа на ДСИ при РС – Мадан, като вземането е цедирано на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Ищецът заявява, че не дължи на ответното дружество посочените в изпълнителния лист суми, тъй като вземането е погасено по давност. Излага аргументи, че е налице новонастъпило обстоятелство – изтичане на предвидената в чл. 110 от ЗЗД 5-годишна давност след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. На следващо място навежда доводи, че заповедта за изпълнение се ползва със стабилитет, тъй като влиза в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания и прави извод, че разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че не се провежда съдебно дирене. Ищецът прави съпоставка между фактическите състави на чл. 439 от ГПК и чл. 424 от ГПК, като сочи, че същите не влизат в колизия помежду си, тъй като в първия случай длъжникът може да се позовава на факти, които са новонастъпили, а във втория случай фактите или доказателствата следа да са новооткрити.
Релевира искане да бъде признато за установено, че не дължи на ответното дружество процесните суми, тъй като вземането е погасено по давност.
В предвидения от закона срок е постъпил писмен отговор на ответника, който оспорва иска, като навежда доводи, че след образуване на изпълнителното дело са искани и са извършени изпълнителните действия, прекъсващи срока по чл. 433, ал. 1 от ГПК, както и погасителната давност на вземането. Посочено е, че давността при изпълнителния процес се прекъсва 2 многократно – с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, във връзка с изпълнителния способ, както и с направените плащания.
Ответното дружество отбелязва, че в качеството си на взискател не е искал чести принудителни изпълнителни действия, тъй като по изпълнителното дело са постъпвали плащания и не се е налагало натоварване на длъжника с излишни разноски. На следващо място сочи, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността то да бъде принудително изпълнено и прави извода, че плащането на погасено по давност вземане е дължимо плащане и представлява погасяване на съществуващо задължение, което е съществувало и преди изтичане на давностния срок. Релевирана е претенция за отхвърляне на иска, като неоснователен.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, както и становището на страните по делото и обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.05.2012 г. е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 199/2012 г. по описа на РС – Смолян в полза на „Райфайзен банк България“ ЕАД за следните суми: 1/ 19 320.87 евро, представляващи просрочена главница по Договор за банков кредит № 50347/18.04.2008 г.; 2/ 2 015 евро, представляващи просрочена редовна лихва за периода 21.02.2011 г. – 21.03.2012 г.; 3/ 927.77 евро, представляващи просрочена наказателна лихва за периода 07.03.2011 г. – 09.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2012 г. до изплащане на вземането; 4/ 870.88 лв., представляващи разноски за заповедното производство – платена държавна такса и 5/ 885.44 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, които суми са дължими от „Фабрик“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Мадан, ул. „Христо Ботев“ № 16, вх. А, ап. 9, Ю.Ю.Д., с ЕГН ********** от гр. Мадан, ул. „Христо Ботев“ № 16, вх. А, ап. 9, С. Ю. Д., с ЕГН ********** от гр. Мадан, ул. „Христо Ботев“ № 16, вх. А, ап. 9, М.Х.Х., с ЕГН ********** от гр. Смолян, ул. „Димитър Благоев“ № 18, вх. Б, ет. 3, ап. 5, К.Л.К., с ЕГН ********** от с. Мъглища, общ. Мадан, обл. Смолян, „Канстрой“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес 3 на управление: гр. Мадан, ул. „Христо Ботев“ № 16, ап. 9 и К.А.К., с ЕГН ********** от гр. Кърджали, ул. „Булаир“ № 5, вх. Б, ет. 5 при условията на солидарна отговорност.
Въз основа на цитирания изпълнителен лист по молба на банката – взискател на 02.08.2012 г. е образувано изпълнително дело № 118/2012 г. по описа на ДСИ при РС – Мадан и е релевирано искане за налагане на възбрани върху недвижими имоти, собственост на длъжниците К.К., Ю. Д. и М.Х., както и запор върху трудовото възнаграждение на К.К., във връзка с което ежемесечно работодателят – Община Мадан е превеждал по сметката на съдебния изпълнител по 76 лв., които са разпределяни на взискателя. На 12.09.2012 г. са изпратени покани за доброволно изпълнение и са изискани справки от НАП и КАТ, а на 04.04.2013 г. взискателят е поискал насрочването на публична продан на възбранения и ипотекиран в полза на банката апартамент, собственост на длъжника Ю. Д. и съпругата му А. Д.а, както и на налагането на запор върху лек автомобил на С. Д..
След извършването на опис на процесния възбранен апартамент на 25.09.2013 г. е обявена публична продан на същия, която обаче е отменена, поради липса на изготвен протокол за разгласяването й и на 24.07.2014 г. е насрочена нова такава, обявена впоследствие за неосъществена, тъй като не са постъпили наддавателни предложения. Във връзка с искането от 30.09.2014 г. на банката – взискател е насрочена нова публична продан на същия апартамент, за който за купувач е обявена Р.Х.К., а на 17.02.2015 г. е издадено постановление за възлагане, влязло в сила на 05.03.2015 г., като сумата от проданта е разпределена от съдебния изпълнител на 24.03.2015 г.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.11.2016 г. и Договор за цесия от 22.02.2018 г. „Райфайзен България“ ЕАД, гр. София е прехвърлила вземанията си към длъжника „Фабрик“ ООД, гр. Мадан, с ЕИК ***, произтичащи от Договор за банков кредит № 50347/18.04.2008 г. на цесионера „ЕОС Маткрик8с“ ЕООД, гр. София, с ЕИК **** считано от 22.02.2018 г., за което цесионерът е уведомил дружеството – длъжник, както и солидарните длъжници. С Постановление от 14.05.2018 г. и на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК в качеството на взискател по изп. дело № 118/2012 г. е конституиран „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София.
При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен 4 съд намира исковите претенции за допустими - депозирани са от процесуално правоспособна и активно легитимирана страна, която има правен интерес от търсената защита и са насочени срещу надлежна насрещна страна, като възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят основателността на предявените искове, а именно:
Ищецът С. Д., който е и длъжник по изпълнително дело № 118/2012 г. по описа на СИС при РС – Мадан, оспорва съществуването на правото на принудително изпълнение досежно процесните вземания в полза на ответника - взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София, поради изтекла погасителна давност.
Давността представлява забрана за принудително изпълнение на вземането, както и забрана за установяване неговото съществуване или несъществуване по исков ред. Затова позоваването от страна на длъжника на изтекла давност, предмет на иск по чл. 439 от ГПК, е несъществуването на правото на принудително изпълнение, независимо от евентуалните прекъсвания или спирания на давността. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 257/30.04.2020 г. по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК. Целта в това исково производство е установяване на липсата /погасяването/ на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт. А липсата на изпълняемо право дерогира материалноправната основа на принудителното изпълнение.
На следващо място приложимият давностен срок, след изтичането на който се погасява вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение, е 5-годишен – Решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., ГК. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Съгласно чл. 424 от ГПК, длъжникът може да оспори вземането по исков ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение. От друга страна по реда на чл. 439 от ГПК длъжникът 5 може да оспори чрез иск изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Така законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу влязлата в сила заповед за изпълнение.
Окончателното стабилизиране на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 от ГПК е налице в хипотезите по чл. 416 от ГПК, тъй като заповедите за изпълнение влизат в сила за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 от ГПК /отм./, а оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.
С изтичането на 5-годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по-кратък срок, а ако вземането е установено със съдебно решение, срокът за новата давност е 5 години. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение.
В случая процесната заповед за изпълнение е връчена на С. Д. на 24.09.2012 г., заедно с покана за доброволно изпълнение, като също така тя е връчена и на останалите длъжници по делото /в периода 24.09.2012 г. – 19.10.2012 г./. В законовия срок не е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което същата е влязла в сила на 03.11.2012 г., от която дата е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо.