Определение № 415 от 16.09.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 415 гр. Пловдив, 16.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20265000500486 по описа за 2026 година Образувано е по частна жалба на „Сити Кеш“ ООД против Определение № 1354/ 20.05.2026 г. по в. ч. гр. д. № 952/ 2026 г. на ОС – Пловдив, с което е оставена без разглеждане частна жалба против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 229/ 06.02.2026 г. по ч. гр. д. № 297/ 2026 г. на РС – Карлово в частта относно разноските, а именно в частта, в която е разпоредено жалбоподателят да заплати на Б. С. Б. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180 € и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се излагат доводи, че в хипотезата на чл. 414а ГПК подаването на възражение срещу заповедта за изпълнение в частта на разноските е допустимо в едномесечния срок за доброволно изпълнение, който тече от връчването й. Предвид изложеното се иска да бъде отменено обжалваното определение, като делото се върне за разглеждане на възражението в частта на разноските по същество.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от заявителя Б.

С. Б., с който оспорва частната жалба като неоснователна.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

1

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 229/ 06.02.2026 г. по ч. гр. д. № 297/ 2026 г. на РС – Карлово е разпоредено на „Сити Кеш“ ООД да заплати на Б. С. Б. сумата от 486. 12 €, представляваща главница, ведно със законната лихва, както и направените в производството разноски за ДТ от 10. 86 € и адвокатско възнаграждение в размер на 180 €.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника „Сити Кеш“ ООД на 16.02.2026 г., като на 10.03.2026 г. е подал възражение, в което е посочил, че е изпълнил частично задължението си по издадената заповед за изпълнение в общ размер на 503. 91 € с изключение на присъденото адвокатско възнаграждение, тъй като дружеството не е подало повод за предявяване на вземането.

На същата дата (10.03.2026 г.) длъжникът е депозирал и частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта на разноските, в която са изложени съображения, че не е дал повод за предявяване на вземането по съдебен ред, като подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение представлява злоупотреба с процесуални права, с оглед на което иска да се остави без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение или евентуално да се намали.

С обжалваното определение окръжният съд като въззивна инстанция и приел, че частната жалба е подадена след изтичане на едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от връчване на заповедта за изпълнение на 16.02.2026 г., с оглед на което е приел същата за просрочена и е прекратил производството по делото.

При тези данни апелативният съд намира частната жалба за основателна.

Изводът на окръжния съд, че частната жалба е подадена след изтичане на едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК е неправилен. Подаването на частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта на разноските по чл. 413 ГПК и подаването на възражение по чл. 414а, ал. 3 ГПК, когато длъжникът е изпълнил доброволно в срока по чл. 412, т. 8 ГПК главното задължение, са процесуални права, които възникват и се упражняват при различни предпоставки и срокове. Правен интерес от подаване на частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта на разноските е налице преди нейното стабилизиране, като в този случай жалбата се подава в едноседмичния преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, който тече от връчването й.

2

Окръжният съд разглежда жалбата по реда на глава ХХI – Обжалване на определенията. В случаите, когато длъжникът не оспорва предявеното вземане и е изпълнил задължението доброволно в срока по чл. 412, т. 8 ГПК, той може да оспори присъдените за заповедното производство разноски единствено по съображения, че не е дал повод за предявяване на вземането. В тази хипотеза законодателят изрично не е предвидил срок за подаване на възражението, но за релевантен следва да се приеме едномесечният срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, който е приложим и за възражението по чл. 414а ГПК, аргумент за което се извлича от нормата на 414, ал. 1, изр. 2 ГПК. При подадено възражение против заповедта за изпълнение в частта на разноските по чл. 414а, ал. 3 ГПК не е необходимо длъжникът да подава нарочна частна жалба против заповедта за изпълнение в тази част. Подадената частна жалба следва да се разгледа единствено като допълнение към депозираното възражение. Компетентен да се произнесе по подаденото възражение съгласно чл. 414а, ал. 5 ГПК е заповедният съд, едва чийто акт подлежи на обжалване с частна жалба.

В настоящия случай сме изправени пред хипотезата на чл. 414а ГПК – доброволно изпълнение на задължението по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8 ГПК – в едномесечен срок от връчване на заповедта.

Възражението е подадено в рамките на едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК (заповедта е връчена на 16.02.2026г., а възражението е депозирано на 10.03.2026 г.). Частната жалба против заповедта за изпълнение в частта на разноските в тази хипотеза е недопустима, поради което, като е оставил същата без разглеждане макар и по други съображения, окръжният съд е процедирал правилно. От изложеното следва, че като краен резултат обжалваното определение следва да се потвърди и като се има предвид, че компетентен да се произнесе по депозираното възражение, допълнително мотивирано с частната жалба, е РС – Карлово, делото следва да се изпрати на същия за произнасяне по съществото на депозираното възражение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1354/ 20.05.2026 г. по в. ч. гр. д. № 952/ 2026 г. на ОС – Пловдив.

3

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на РС – Карлово за произнасяне по подаденото възражение против заповедта за изпълнение в частта на разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4