Решение № 580 от 17.11.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. К., 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Р.Г.Д. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510102223 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.215 от КТ.

Ищецът твърди, че в периода от ***. до ***. е работил при ответника на длъжността “шофьор товарен автомобил /международни превози/“.

Трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ, по взаимно съгласие. Основното му трудово възнаграждение било 650лв.

Ответникът не му изплатил трудовото възнаграждение за периода от м.януари 2022г. до ***. в общ брутен размер от 1341.32лв. От 12.01.2022г. до 11.03.2022г. бил изпратен в командировка в чужбина, като превозвал товари на фирмата в различни страни от *** - Г., П., У., А., И., Х., Б., С. и Ч.. В Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за страните от ЕС било предвидено работодателят да заплаща дневни и квартирни пари, т.е. командировъчни в размер на 35 евро на ден. Така за 59 дни, в които бил в командировка работодателят му дължал сумата от 2065 евро или 4026.75лв. (59 дена х 35 евро = 2065 евро х 1.95лв. = 4026.75лв.).

При пътуването в чужбина работодателят бил длъжен да му изпраща по специална карта ДКВ-карта с лимит суми за служебен аванс, с които да покрива разходите за гориво, пътни такси, глоби и др. Имал такава карта, но в периода от 24.01.2022г. до ***. поради технически проблем ответното дружество не можело да му изплаща служебните аванси по нея. Затова работодателят “Е.“ ЕООД му изпращал по личната му банкова сметка в банка "Д."АД: ***, в български лева. суми за служебни аванси. За периода от 01.01.2022г. до 26.04.2022г. работодателят му превел следните суми: на 10.01.2022г. – 500 лв.; на 24.01.2022г. – 600 лв.; на 03.02.2022г. – 500 лв.; на 1

14.02.2022г. – 500 лв.; на 22.02.2022г. – 170 лв.; на 24.02.2022г. – 500 лв.; на 04.03.2022г. – 600 лв.; на 08.03.2022г. – 500 лв.; на 10.03.2022г. – 600 лв.; на 11.03.2022г. – 500 лв. или общо 4970 лв. От тези пари за гориво, пътни такси и глоби били изразходвани: на 24.01.2022г.-94.12 евро за гориво; на 26.01.2022г.-124.00 евро за гориво; на 28.01.2022г.-13.08 евро-за гориво; на 24.02.2022г.-109.46 евро за гориво; на 25.02.2022г.-7.60 евро за пътна такса "тунел"; на 25.02.2022г.-13.00 евро за пътна такса "тунел" ; на 25.02.2022г.49.99 евро-гориво; на 07.03.2022г.-58.17 евро-гориво; на 07.03.2022г.-186.44 евро-гориво; на 08.03.2022г.-161.73 евро-гориво; на 11.03.2022г.-124.54 еврогориво ; на 14.03.2022г.-17.07 евро-гориво; на 14.03.2022г.-102 .45 еврогориво; на 14.03.2022г.-114.38 евро-гориво ; на ***. евро -пътна такса -50 евро-глоба, или общо 1232.03 евро, равняващи се на 2402.46лв. (1232.03 евро х 1.95лв.=2402.46лв.). От преведените му общо по банковата сметка за служебни аванси и командировки суми в общ размер от 4970 лв., следвало да се приспадне платената от него сума за гориво, пътни такси и глоби в общ размер на 2402.46лв. и с получения остатък в от 2567.54лв. да се покрият част от дължимите за командировката суми в общ размер на 4026.75лв. (4026.75лв.

- 2567.54лв. = 1459.21лв.). Налице бил остатък от 1459.21лв. за дължими служебни командировки, които все още не му бил изплатен от работодателя.

При прекратяването на трудовото правоотношение, ответното дружество му дължало и сумата от 100лв. обезщетение за 5 дни неползван платен годишен отпуск, което не му било изплатено. С покана за доброволно изпълнение, поканил работодателя да му изплати дължимите суми, както и да му представи част от документите, които подписал при прекратяването на трудовото правоотношение, без да му бъде дадена възможност да се запозна е със съдържанието им. С отговор на неговата покана, ответникът заявил, че му е изплатил всички суми за заплати и командировъчни по банков път.

Проверявайки сметката си се оказало, че в нея няма преведени суми за заплати и командировъчни пари. Това обусловило правният му интерес да предяви исковете. В хода на производството на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато увеличение на иска по чл.215 от КТ. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника “Е.“ ЕООД, да му заплати сумите:

1341.32лв. неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода от м.януари 2022г. до 11.03.2022г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, 1611.87 лв. неизплатен остатък от командировъчни пари за периода от 12.01.2022г. до 11.03.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и 100 лв. обезщетение за неизползван 5 дни платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира съдебни разноски.

В срока по чл.131, ал. 1 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В откритото заседание чрез процесуалният си представител заявява, че ищецът като шофьор на товарен автомобил е бил командирован в чужбина в периода от 12.01.2022 г. до 11.03.2022 г. за превоз на товари на фирмата в посочените в исковата молба държави от ЕС, за което са му били превеждани по банков път авансово суми, служебни пари, за командировките.

Ищецът предавал отчетите и в края на периода му били изплащани по банков път командировъчните. Твърди, че претендираните трудови възнаграждения и 2 обезщетението за неползван платен годишен отпуск са изплатени. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира съдебни разноски.

От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Не е спорно за страните, а и от представеното заверено копие на трудов договор ***/***. се установява, че ищецът Х. Х. Х. е работил при ответника на длъжността “шофьор товарен автомобил /международни превози/”, с договорено ОМВ- 650 лв. и по 0.6% за всяка година трудов стаж и професионален опит, от 21.09.2021 г. до *** г. Със заповед №*** г., считано от *** г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.

Приети по делото са заверени копия на покана за доброволно изпълнение от Х. Х. Х., ведно с известие за доставка, отговор на покана, извлечение от банкова сметка: ****** в “Банка Д.“ АД с титуляр Х. Х. Х. за периода от 12.01.2022 год. до 11.03.2022 год., отчет за периода 12.01.2022г.- 11.03.2022г. и пътен лист за периода 12.01.2022г. - 11.03.2022г.

Приети са в оригинали ведомости за заплата за м.януари 2022г., за м.февруари 2022г. и фиш за заплата за м.март 2022г., оспорени от ищеца и на основание чл.193 от ГПК е открито производство.

По делото е назначена съдебно-графическа експертиза, с депозирано заключение, неоспорен и прието по делото.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано заключение, оспорено. Според заключението дължимият размер за командировки за периода от 24.01.2022г. до ***. е 1820 евро или 3559.61 лева, от които са изплатени 3500 лв. и остават дължими 59.61 лв. По банковата сметка на ищеца в Банка Д. са преведени общо 4970 лева.

Използваните от ищеца суми са в общ размер 1038.73 лева. За периода 12.01.2022г. до 11.03.2022г. -59 календарни дни, общата сума за командировъчни е 4038.79лв. Постъпилите по личната сметка на ищеца са общо 4970 лв.

По делото е допусната повторна съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано заключение, неоспорено от страните. Съгласно заключението размерът на командировъчните за периода от 12.01.2022 г. до 11.03.2022 г. за 59 дни, при 35 евро на ден командировъчни е 2 065 евро или 4038.79 лв. За периода от 12.01.2022 г. до 11.03.2022 г., във връзка с командировката, ответникът е превел на ищеца по личната му банкова сметка сума в общ размер 4470 лв. Общата стойност на заплатените от ищеца Х. Х. Х. суми с лични средства е 1044.61 евро, в това число: за гориво- 627.87 евро и за други разходи-416.74 евро. Общата дължима сума за командировъчни е в размер на 1611.87лв. и се явява разлика между получените от ищеца повече 431.21 лв. за командировъчни по банкова сметка и 2043.08лв. изразходвани от него по време на командировката със собствени средства от личната му банкова сметка суми за гориво, пътни такси и др.разходи.

В последното о.с.з. на основание чл.233 от ГПК производството по делото е частично прекратено поради отказ от исковете за заплащане на 3 трудови възнаграждения за периода от м.01.2022 г. до 11.03.2022 г. с правно основание чл.245 във вр. с чл.128, т.2 от КТ и иска за заплащане на обезщетение за неползван пет дни платен годишен отпуск с правно основание чл.224 от КТ.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.215 от КТ при командироване работникът или служителят има право да получи, освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерски съвет. В приетата въз основа на чл.215 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ са уредени условията и редът за командироването, извършването и отчитането на служебните командировки и специализациите в чужбина, правата и задълженията на командировъчните органи и на командированите лица.

За да възникне субективното притезателно право на работника за командировъчни пари следва да са налице следните материални предпоставки: ищецът да е полагал труд при ответника по трудово правоотношение; компетентен орган на ответното дружество да го е командировал за изпълнение на неговите трудови задължения в друго населено място, различно от това, в което той изпълнява длъжността и командированият работник фактически, ефективно да е извършвал работа в друго населено място, определено от работодателя.

В случая страните не спорят по юридическите факти, включени във фактическия състав на чл.215 от КТ, а именно, че ищецът е бил в командирован от работодателя за изпълнение на трудовите си задължения като шофьор товарен автомобил /международни превози/ от 12.01.2022 г. до 11.03.2022 г. в сочените страни членки на ЕС и е предал отчетите си за командировката. Спорен е въпросът относно размера на неизплатените пари за командировъчни, респ. размера на обезщетението при командироване.

На основание чл.121, ал.1 и ал.2 от КТ, когато нуждите на предприятието налагат работникът може да бъде командирован за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му месторабота, но за не повече от тридесет календарни дни без негово съгласие. Или командировката предполага работа по трудово правоотношение и работникът да е изпратен да я върши в друго населено място, извън постоянната му месторабота.

Естеството на трудовите функции на ищеца го определя като част от персонала на сухопътно транспортно средство по смисъла на §1, т. 3 от ДР на Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. Предвид това за дължимите командировъчни пари следва да намери приложение разпоредбата на чл.31, ал.1 от НСКСЧ, която препраща към Приложение №3.

От нормата на чл.31 от НСКСЧ, следва, че персоналът на сухоземните транспортни средства получават командировъчни пари на ден (включително дневни, част от които са и тези за храна) за времето на изпълнение на международни рейсове, съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение №3. Съобразно приложение No3 /изм. с ДВ, бр.97 от 2021 г., в сила от 19.11.2021 г./, шофьори и стюардеси при автомобилни превози получават командировъчни пари на ден в размери на 50 евро при единична 4 езда и 45 евро при двойна езда. В случая ищецът претендира командировъчни в размер на 35 евро на ден. Ответникът не е направил възражение, а и не е представил доказателства, че курсовете са извършвани съвместно от ищеца с друг шофьор, поради което съдът приема, че е извършвана единична езда.

Отчетността на извършената работа и разходи се осъществява въз основа на чл.35- чл.40 от НСКСЧ. Ищецът е предал на работодателя отчетите за извършената работа в края на периода. От заключението на повторната СЧЕ, която съдът кредитира се установи, че отработени от ищца във връзка с командировката са 59 календарни дни. При претендирани от ищеца на ден 35 евро командировъчни, дължими за процесния период са 2065 евро респ.