Решение № 1232 от 24.09.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1232 гр. Плевен, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20244430102070 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 10554/15.04.2024 г. на Н. П. Д., срещу „Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури“, с искане за отмяна на заповед № 26/27.02.2024 г. на изпълнителния директор, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца; възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „***“; осъждане на ответника да заплати обезщетение за оставяне без работа в размер на 7920,00 лв., за периода от 29.02.2024 г. до 29.08.2024 г.

Ищецът твърди, че е сключил трудов договор № 31/06.04.2022 г. с ответника по който е заемал длъжност „***“, месторабота: Сектор „Рибарство и контрол-Плевен“, отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ гр. Р., с код по НКИД:8411, категория персонал: 3, техници и приложни специалисти“. Трудовото правоотношение е прекратено от работодателя със Заповед № 26/27.02.2024 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, считано от връчване на заповедта, която ищецът твърди, че му е връчена на 29.02.2024 г. Счита, че исковата молба е допустима, а заповедта незаконосъобразна, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПКДА, която гласи, че промени в длъжностното разписание се предлагат само с писмен мотивиран доклад, какъвто не е направен от работодателя, преди прекратяване на трудовото правоотношение. На следващо място, посоченото правно основание за прекратяване на заповедта изисквало издаден и влязъл в сила валиден административен акт от изпълнителния директор, с който длъжността се определя за заемане от държавен служител. В случая такъв акт липсвал, но дори и да имало ищецът счита, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, този акт не е влязъл в сила. Ищецът сочи още, че заповедта не съдържа мотиви от които да е видно какво е наложило промяната от ТПО в СПО. Нямало данни да е обявен конкурс за заемане на длъжността „***“ по служебно правоотношение. Според ищеца, ответникът злоупотребил с правото си и постъпил недобросъвестно, тъй като не третирал еднакво определянето на длъжностите – коя да остане по ТПО и коя по СПО. След уволнението на ищеца, на 1 работа останали лица, заемащи същата и идентична длъжност по ТПО. Те фигурирали в щатното разписание, а единствено заемната от ищеца длъжност „***“ определили за заемане по СПО. Ищецът сочи, че тази длъжност е с ниво 12 от КДА, специалист: 2, с шифър по НКПД 3359-3022, и е посочена за заемане по трудово правоотношение със спомагателни функции. Длъжността определена за заемане по СПО е също със спомагателни функции. Според ищеца при трансформиране на едната длъжност в такава по СПО, не са променени трудовите функции, поради което длъжността продължава да бъде техническа. Съгласно чл. 3 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията, длъжността на ищеца не можело да бъде заемане по СПО, а само по ТПО. На трето място, ищецът формулира довод за това, че не е осъществена хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, тъй като заеманата от него длъжност не фигурира в щатното разписание, което сочи на съкращаване, чрез трансформиране на две длъжности в една. Съществували щатни бройки на длъжността „***“ по ТПО в щатното разписание, но дори да не били в същия отдел, това също сочело на това, че е налице съкращаване на щата и съответно неосъществено основание за прекратяване на трудовото правоотношение, посочено от работодателя.

При реално съкращаване на щата съгласно чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ ищецът счита, че работодателят е длъжен да извърши подбор по реда на чл. 329, ал. 1от КТ между служители заемащи същата или сходна длъжност и да остави на работи тези от тях, които има по-висока квалификация. Такъв подбор не бил извършен, преди прекратяване на трудовото правоотношение, поради което ищецът счита, че работодателя злоупотребил със своите права и прекратил трудовото правоотношение само поради личността на ищеца. Ищецът твърди в заключение, че работодателят е целял да избегне извършването на подбора и изискването на чл. 333 от КТ да изиска разрешение от инспекцията по труда, защото ищецът е трудоустроен поради заболяване с Експертно решение на ТЕЛК №90195/24.01.2024 г. За периода след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът сочи, че е останал без работа и претърпял вреди от незаконосъобразното прекратяване в размер на 7920 лв., за периода от 29.02.2024 г. до 29.08.2024 г.

Ищецът допълва, че длъжността „Инспектор“ съгласно КДА е с експертно ниво 7, за която длъжност се изисква степен на образование „бакалавър“ и се заема по СПО, докато „Старши специалист“ е с ниво специалност 2, за което се изисква средно образование и се заема по ТПО. Съгласно Наредбата за прилагане на Класификатора обаче, за длъжността „Инспектор“ е предвидено, че има аналитични и/или контролно функции и е свързана с контролни функции по прилагане на законодателството в дейността на администрацията, докато „Старши специалист“ е със спомагателни функции – техническа обработка на документи, с практическо прилагане на законодателството, систематизиране на информация и административно обслужване.

Поради това ищецът счита, че не е трансформирана длъжност, а е създадена нова, тъй като е премахната една длъжност от работодателя и е създадена друга с други трудови функции, поради което е налице съкращаване. Двете длъжности се различавали по длъжностна характеристика, код по НКПД, обем и характер на функциите.

Ръководителят на основание чл. 11 от НКДА следвало да утвърди длъжностно разписание, каквото е утвърдено със заповед № РД-122/27.02.2024 Г. в сила от същия ден, но липсвал мотивиран доклад, който да обоснове обстоятелствата по чл. 14, ал. 2, т. 1-т.3 от НКДА за трансформиране на длъжността, заемана от ищеца. Представеният доклад, съставен от Главен секретар на ИАРА от 12.02 и 27.02.2024 г. не установявали нито едно от горните обстоятелства. Ищецът посочва, че тези докладни не били администрирани по съответния ред, защото нямали поставен вх. Номер и не ставало ясно дали са достигнали до адресата – изпълнителния директор на ИАРА. От представените длъжностни щатни разписания според ищеца се установява, че са 2 предвидени „Сектори“, за които няма яснота как са създадени с оглед чл.14, ал. 1 от УПИАРА, като длъжностното разписание извършено със заповед от 27.02.2024 г. е основанието за прекратяване на трудовия договор, но за самото длъжностно разписание ищецът сочи, че няма поставен подпис срещу утвърдил, а такъв бил поставен на друго място. С оглед на това оспорва автентичността на длъжностното разписание от 27.02.2024 г. в частта относно положения подпис от длъжностното лице, което е утвърдило същото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури“, в които е изложено становище за допустимост на предявените искове. Ответникът счита предявените искове за неоснователни, тъй като в съдебната практика било възприето, че нормата на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ е достатъчно ясна, поради което заповедта не се нуждае от мотивиране или посочване в каква длъжност е трансформирана длъжността заема от ищеца. Посочва, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия съгласно чл. 5, ал.

1, т. 16 от Устройствения правилник на ИАРА, при спазване на процедурата по издаването (писмена форма със съответните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК).

Ответникът счита, че за да е налице основанието по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ е достатъчно длъжността, заемана от служителя, да е определена от съответния за това ред в ЗДлс, за заемане от държавен служител. Така със Заповед № РД-121/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на ИАРА е наредено Главна дирекция „Рибарство и контрол“ 1 щатна бройка по ТПО на длъжност „***“ в Сектор „Рибарство и контрол“Плевен, към отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ гр. Р., да бъде трансформирана в длъжност „Инспектор РК“ по СПО. Наредено било още тази трансформация да се отрази чрез изготвяне на ново Длъжностно разписание, считано от 27.02.2024 г. Със Заповед № 12/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на ИАРА новото длъжностно разписание е утвърдено и влязло в сила на 27.02.2024 г., като е изготвено и поименно длъжностно разписание в сила от 01.03.2024 г. От него било видно, че вече в процесния Сектор не фигурира 1 щатна длъжност „***“, а само 1 длъжност „Инспектор РК“. В предходното длъжностно и поименно разписание от в сила от 20.02.2024 г., не е фигурирала длъжността „Инспектор РК“, а само 1 щатна бройка „***“. Ответникът счита, че с тези промени не е съкратен щат – и преди, и след трансформацията на заеманата от ищеца длъжност. Видно било още от поименното разписание в сила от 15.03.2024 г., че длъжността „Инспектор РК“ е вакантна и е обявен конкурс със Заповед от 29.04.2024 г. на изпълнителния директор на ИАРА.

Ответникът сочи още, че съществените функции на двете длъжностите са: контролни функции по риболова, рибовъдството и търговията, спазване правилата и нормите на риболова, по обектите за търговия с риба, проверка на документи и произход на рибата, събиране на данни за състоянието на рибните ресурси, участване в зарибяване, съставяне на актове за нарушения, познания на нормативната уредба и изпълняване на допълнителни функции. Различията между тях според ответника се изразявали в изискванията за заемане на длъжността: професионален опит и образование, подчиненост, наименование на длъжностното ниво, минимален ранг за заемане на длъжност, различен код по НКПД. Поради това ответникът счита, че длъжността е трансформирана и предстои да бъде заета по СПО. Счита още, че доводът на ищеца за недобросъвестност на работодателя е неоснователен, тъй като не е оборена презумпцията на чл. 8, ал. 2 от КТ. Не се установява и ищецът да е останал без доходи за претендирания от него бъдещ период от време през целия исков период.

Претендира разноски за юрк. възнаграждение.

В с. з. ищецът поддържа подадената искова молба, като иска предявените искове да бъдат уважени. В писмена защита са изложени подробни правни и фактически 3 доводи за основателност на претенцията.

В с. з. ответникът оспорва исковата молба, като с представената писмена защита също са изложени подробни доводи за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че страните са били обвързани от трудов договор №31/06.04.2022 г., по който ищецът е заемал длъжност „***“, ниво по КДА 12, код по НКДИ 8411, код по НКПД 3359-3022-старши специалист, място на изпълнение на работата: Сектор „Рибарство и контрол-Плевен“, отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ гр. Р..

Трудовият договор е сключен със срок за изпитване и е определено основно трудово възнаграждение в размер на 1100 лв., а с допълнително споразумение №189/09.08.2022 г. възнаграждението е увеличено на 1320 лв.

Не е спорно и че трудовото правоотношение е прекратено по Заповед № 26/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на ИАРА, от която е видно, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Заповедта е връчена на ищеца на 29.02.2024 г.

Видно от експертно решение № 90195 от 24.01.2024 г. на ТЕЛК е, че ищецът Н.

Д. е с 56% ТНР, без чужда помощ, като решението е за срок от две години и е констатирана диагноза – неинсулинозависим захарен диабет. На л. 130 по делото е представен заверен препис от заключение от 12.02.2024 г. на „СТМ-Формула Здраве“ ООД гр. Бургас, от което се установява, че ищецът е пригоден да изпълнява заеманата от него длъжност „***“.