Решение № 33 от 11.02.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Свиленград, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20255620200010 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалван е Електронен Фиш №8505073102 за налагане на имуществена санкция за нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който на „ПЕТКО АНГЕЛОВ БГ“ ЕООД с ЕИК 160074586 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район Южен,ул.Констатин Геров №10, представлявано от Петко Ангелов Петков, с който за извършеното нарушение н а чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата , на основание чл.187а,ал.2,т.3 вр с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2500 лв., както и съответна ТАКСА по чл.10б,ал.5 от Закона за пътищата,съобразно категорията на притежаваното от дружеството пътно превозно средство в размер на 119лева.

Дружеството жалбоподател , чрез пълномощника си адв.Л., моли за отмяна на обжалвания акт, който счита за незаконосъобразен и неправилен – издаден в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения.Твърди се в жалбата,че неправилно за твърдяното адм.нарушение бил издаден обжалвания ЕФ,а следвало да се приложи общата уредба предвидена в ЗАНН,като се излагат подробни съображения в тази насока.

Отделно от това се оспорва извършеното нарушение от страна на жалбоподателя, налице било и съществено разминаване между словесното описание на нарушението и цифровата квалификация на последното,мястото 1 на нарушението и самото описание на нарушението били неясни. Счита,че не били спазени предвидените от закона давностни срокове за издаване на ЕФ,а и последният не отговарял на утвърдения образец към датата на извършване на нарушението.Твърди се още,че била нарушена процедурата при използване на авт.техн. средства и системи и т.н.,както и се твърди,че неправилно АНО не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Поради гореизложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

В съдебната фаза, редовно призован, дружеството жалбоподател не изпраща представител. От пълномощника му е постъпило становище,в което поддържа изцяло доводите изложени в жалбата .Отделно от това се цитира практика на СЕС,в която се приема,че в случаи като настоящият,наложеното наказание не било пропорционално и съразмеримо,съобразно преследваните в Директива 1999/62/ЕО и съобразно приетото Решение по делото на СЕС по преюдициално запитване на АС Хасково , поради което моли съда да отмени обжалваното НП.

Претендира присъждане на адв.възнаграждение ,съобразно представения списък.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Агенция „Пътна

Инфраструктура” към

Министерството на регионалното развитие и благоустройството, редовно призовани, изпращат представител, който оспорва жалбата.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

По същество моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно,като излага доводи в тази насока в представеното пред съда писмено становище. Претендира присъждане на разноски по делото,а именноюр.възнаграждение. Отправя възражение за прекомерност на претендираното от другата страна възнаграждение.

Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 21.12.2021 година в 12.02 часа в извъннаселено място, а именно: по път - в община Свиленград по път А-4 км 89+476, с посока намаляващ километър, на територията на община Свиленград, област Хасково, с контролно устройство (техническо средство) с идентификатор № 20382(част (елемент) от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т. нар. ТОЛ система), която е стационарна електронна система за заснемане и за събиране на данни ), е регистрирано и заснето движещото се в посока нарастващ километър, пътно превозно средство (ППС), състоящо се от 2 влекач марка "Ман ТГХ ", с държавен регистрационен № ****** с технически допустима максимална маса 20500 кг, брой оси 2, екологична категория – евро 6А ,в състав с ремарке с общ брой на осите -5 и с обща техническа допустима максимална маса на състава 44 000, като влекачът е собственост на дружеството - жалбоподател (видно от справката приложена по АНПр), за което не е заплатена дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП - нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП,тъй като за посоченото МПС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване.

След обработване на информацията от заснемането, от АПИ е издаден процесния ЕФ на дружеството - жалбоподател в качеството му на собственик на ПС, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието, налична в преписката (както вече бе посочено).

ЕФ е изготвен по образец съгласно Протокол № 28765/21 от 09.09.2021 година на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, ведно с образец към последната, представляващ Приложение към посочената Заповед.

В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за незаплащане на дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП , приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл.179, ал. 3б от ЗДвП, на дружеството - жалбоподател е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2 500 лв., както и е посочено, че дължи 119 лв. - такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗДвП .

Обжалваният ЕФ е редовно връчен на дружеството - жалбоподател на 25.11.2024 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на името на получателя му. Възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Даден е 14-дневен срок на дружеството – жалбоподател да плати компенсаторната такса с оглед анулирането на ЕФ.

В указания срок, дружеството - жалбоподател не е платил компенсаторната такса.

За работата и използването на устройството за конкретното нарушение е изготвен Доклад. Същият е приложен по делото и приет като доказателство.

От съдържанието на Доклада се установяват данни за датата и часа на нарушението, мястото му и характеристиките на процесното ППС.

ЕФ е съставен на основание снимков материал – налични са записи от системата и по-точно две снимка, на които е видно процесното ППС. От същите /от едната снимка/се установява, че е заснето ППС, състоящо се от влекач с прикачено към него ремарке с държавен регистрационен № 3

РВ7985КХ. От приложените снимки стават ясни датата и часа на заснемане.

Приети като доказателства по делото са и Свидетелство за регистрация на МПС, Договор с национален доставчик на услугата,допълнително споразумение с националния доставчик на услуга и приложение към договора с националния доставчик по услугата със списък с бордови устройства.

Налично по делото е и Становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ Национално тол управление , справка относно нарушението издадено от KAPSH и писмо от Дижитол до АНО,от което се установява,че по време на заснемането не е имало техническа неизправност в системата за пътно таксуване,която да доведе до невъзможност за ползване на данни ,както и писмо от Интелигентни трафик системи до АНО,от което се установява,че по време на заснемането не е имало техническа неизправност в системата за пътно таксуване,която да доведе до невъзможност за ползване на данни .

От Решение № 959 на Министерския съвет от 2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, се установява, че А-4 – автомагистрала, е част от този списък.

Представени по делото бяха и Заповед РД-11-4/23.01.2020г. на

Председателя на УС на АПИ,ведно с одобрен екзепляр за издаване на ЕФ,Протокол №24400/20 на АПИ и публикуваното в ДВ бр.42 от 09.06.2015г.Разрешение за строеж № РС-32 от 15.05.2015 година, издадено от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, относно внедряване на система за автоматизирано събиране и анализ на данни за пътния трафик по АМ и първокласни пътища на територията на Република България, т.е. за извършване на строително-монтажни работи – автоматичните устройства, записващи пътния трафик се разполагат върху типови стоманени рамки,като копие от същото е представено в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в ЕФ и възприети от АНО, се установява по категоричен начин от приложените по АНПр писмените доказателства и от представените в съдебно заседание писмени такива.

Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание , Съдът кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189ж, ал. 5 4 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО / на 25.11.2024г. /, от надлежно легитимирано за това действие лице, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) компетентния Свиленградски Районен съд.

Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП , "собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС. Ако в Свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. ".

С нормата се регламентира забрана за собственика на ППС, движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията, както по установяване размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС, така и по нейното заплащане.

Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП , "ако собственикът на ППС е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП , на собственика се налага Имуществена санкция, както следва - по чл. 179, ал. 3б - в размер 2 500 лв. ".

Съгласно цитираната санкционна разпоредба на собственик на ППС, който е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП , т. е. нарушил е установената му забрана по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, се налага Имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.