Решение № 10 от 14.01.2026, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Административно наказателно дело 1491/2025
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 14.01.2026
- В сила
- 02.02.2026
- Състав
- Пламен Тошев Петков
Цитирани разпоредби
- чл.59, ал.1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр.В., 14.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: П.Т.П. при участието на секретаря М.И.В. като разгледа докладваното от П.Т.П. Административно наказателно дело № 20251320201491 по описа за 2025 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Административно-наказателното производство е с правно основание по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба подадена от С. С. А. с ЕГН ********** от грВ., общВ., облВ., ул.”Е.Й. I”, № 139, против Наказателно постановление № 25-0953-001870 от 26.11.2025г. на Началник Сектор ППВ. – ОДМВРВ., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500лв. /петстотин лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6м. /шест месеца/ на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДП.
Жалбоподателят с жалбата си, поддържа същата и моли тя да бъде уважена като основателна, и да бъде отменено атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно и необосновано.
Ответната по жалбата страна, административно-наказващият орган, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени всяко от тях поотделно и всички взети общо в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
1
На 12.10.2025г. в 21,52ч. в грВ., на ул.“Ц.А. II“, жалбоподателката А., като водач на МПС е управлявала лек автомобил „М. А 190“ с рег.№ ВН0113АК, в посока от ул.“Д.“ към хотел „Ровно“. Направена е служебна справка от проверяващите служители на полицията и е констатирано, че автомобила е със служебно прекратена регистрация на 07.10.2025г. Водачът не е собственик на това ППС. Собственика не е уведомяван за това прекратяване.
Установеното пред съда и тази фактическа обстановка се доказва по категоричен и безспорен начин писмените и гласни доказателства: административно-наказателната преписка, акта за установяване на административно нарушение, докладна записка, постановление за отказ да се образува досъдебно производство –В.ската районна прокуратура, писмено сведение, ЗППАМ, справка за нарушител/водач, справка за собственост на МПС, застрахователна полица и удостоверение от Сектор ПП, както и показанията на свидетеля-актосъставител Н., между които няма противоречия, допълват се и си кореспондират относно това, което е прието от съда за безспорно установено и категорично доказано, за което се кредитират отВ.ския районен съд.
От така установеното от фактическа страна съдът прави извода, че жалбоподателката не следва да понесе административно-наказателната отговорност така, както е определено и наложено от административнонаказващия орган. Не би могла да се ангажира административнонаказателната отговорност спрямо А. и не следва тя да понесе предвидената санкция. Административното наказание е определено и наложено неправилно от ответната страна. Водачът на МПС, както и неговия собственик не са имали знанието за прекратената регистрация, и съответно авторството на деянието от субективна страна не се констатира. От събраните и преценени писмени и гласни доказателства, не се налага единствения недвусмислен и несъмнен извод, че лицето е извършител на твърдяното административно нарушение.
От така изложените съображения до тук съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано, а жалбата срещу него следва да бъде уважена, като основателна и обоснована.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът 2
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 25-0953-001870 от 26.11.2025г. на Началник Сектор ППВ. – ОДМВРВ., с което на С. С. А. с ЕГН ********** от грВ., общВ., облВ., ул.”Е.Й. I”, № 139, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500лв. /петстотин лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6м. /шест месеца/ на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДП.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд –В.: _______________________
3
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр.В., 14.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: П.Т.П. при участието на секретаря М.И.В. като разгледа докладваното от П.Т.П. Административно наказателно дело № 20251320201491 по описа за 2025 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Административно-наказателното производство е с правно основание по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба подадена от С. С. А. с ЕГН ********** от грВ., общВ., облВ., ул.”Е.Й. I”, № 139, против Наказателно постановление № 25-0953-001870 от 26.11.2025г. на Началник Сектор ППВ. – ОДМВРВ., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500лв. /петстотин лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6м. /шест месеца/ на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДП.
Жалбоподателят с жалбата си, поддържа същата и моли тя да бъде уважена като основателна, и да бъде отменено атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно и необосновано.
Ответната по жалбата страна, административно-наказващият орган, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени всяко от тях поотделно и всички взети общо в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
1
На 12.10.2025г. в 21,52ч. в грВ., на ул.“Ц.А. II“, жалбоподателката А., като водач на МПС е управлявала лек автомобил „М. А 190“ с рег.№ ВН0113АК, в посока от ул.“Д.“ към хотел „Ровно“. Направена е служебна справка от проверяващите служители на полицията и е констатирано, че автомобила е със служебно прекратена регистрация на 07.10.2025г. Водачът не е собственик на това ППС. Собственика не е уведомяван за това прекратяване.
Установеното пред съда и тази фактическа обстановка се доказва по категоричен и безспорен начин писмените и гласни доказателства: административно-наказателната преписка, акта за установяване на административно нарушение, докладна записка, постановление за отказ да се образува досъдебно производство –В.ската районна прокуратура, писмено сведение, ЗППАМ, справка за нарушител/водач, справка за собственост на МПС, застрахователна полица и удостоверение от Сектор ПП, както и показанията на свидетеля-актосъставител Н., между които няма противоречия, допълват се и си кореспондират относно това, което е прието от съда за безспорно установено и категорично доказано, за което се кредитират отВ.ския районен съд.
От така установеното от фактическа страна съдът прави извода, че жалбоподателката не следва да понесе административно-наказателната отговорност така, както е определено и наложено от административнонаказващия орган. Не би могла да се ангажира административнонаказателната отговорност спрямо А. и не следва тя да понесе предвидената санкция. Административното наказание е определено и наложено неправилно от ответната страна. Водачът на МПС, както и неговия собственик не са имали знанието за прекратената регистрация, и съответно авторството на деянието от субективна страна не се констатира. От събраните и преценени писмени и гласни доказателства, не се налага единствения недвусмислен и несъмнен извод, че лицето е извършител на твърдяното административно нарушение.
От така изложените съображения до тук съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано, а жалбата срещу него следва да бъде уважена, като основателна и обоснована.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът 2
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 25-0953-001870 от 26.11.2025г. на Началник Сектор ППВ. – ОДМВРВ., с което на С. С. А. с ЕГН ********** от грВ., общВ., облВ., ул.”Е.Й. I”, № 139, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500лв. /петстотин лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6м. /шест месеца/ на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДП.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд –В.: _______________________
3