Акт № 217 от 09.11.2026, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- 324/2026
- Подписан
- 09.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
- §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
РЕШЕНИЕ
№ 217 гр. Велико Търново, 09.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:РАДОСТИН ПЕТРОВ
Членове:ЖЕНЯ ИВАНОВА
ВАЛЕРИ СЪБЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от РАДОСТИН ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20264000500324 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 28/18.02.2026 г. постановено по гр.д. № 440/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, поправено с решение № 138/01.07.2026 г. и допълнено с решение № 139/01.07.2026 г. е признато за установено съществуването на вземане на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, против А. И. С., ЕГН **********, от село Богатово, община Севлиево, ул. ****** за сумата 27558.92 евро, което е левовата равностойност на 53 900.56 лева, от които: главница в размер на 25 407.47 € с левовата равностойност на 49692.70 лева; вземания за възнаградителна лихва в размер на 1441.45 €, равностойността на 2 819.24 лева за периода 01.07.2024 г. - 26.01.2025 г.; вземания за мораторна лихва в размер на 284.56 €, равностойността на 556.56 лева за периода 22.01.2025 г. - 26.01.2025 г.; разноски в размер на 425.43 €, равностойността на 832.06 лева; законна лихва върху главницата, считано от 29.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 75 от 31.01.2025 година и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 140/2025 година на Районен съд - Севлиево, 1 на основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415 от ГПК. Отхвърлен е предявения иск установяване вземане за възнаградителна лихва за сумата над 1441.45 €, равностойността на 2 819.24 лева до пълния претендиран размер от 1493.40 €, равностойността на 2 920.83 лева /за разликата от 51.94 €, равностойността на 101.59 лева/, за сумата от 276.10 €, равностойността на 540 лева - нотариални такси. Осъдена е А. И. С., ЕГН **********, от село Богатово, община Севлиево, ул. ****** да заплати на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София сумите: 2295.12 €, равностойността на 4 488.86 лева – сторени разноски в заповедното производство и 1 426.35 €, равностойността на 2 789.69 лева - сторени разноски пред първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба против решение № 28/18.02.2026 г. от А. И.
С., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Е. Ф., в частта, в която е уважен предявения иск и е прието, че ответницата дължи на банката сумата от 27 558.92 53 евро (53900.56 лева). Твърди се, че вземането на банката спрямо А.
И. С. не е изискуемо. Сочи, че вземането става изискуемо, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника и съдлъжника предсрочната изискуемост. Излага, че в случая длъжникът "КРАНИВ СТРОЙ" ЕООД не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. Сочи, че от представените от банката доказателства се установява, че е вписано, че адресът не съществува, но не са представени доказателства за извършени посещения, протокол по чл.47 ГПК, залепване на уведомление. На следващо място излага, че ОС-Габрово неправилно е приел, че А. И. С. не е потребител и че същата не се ползва от защитата по ЗЗП и ЗПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, чрез пълномощник адв. К. З.. Банката оспорва въззивната жалба и я счита за неоснователна.
Жалбоподателят А. С. не изпраща представител в насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание. С подадена преди с.з. молба вх. № 6832/04.11.2026 г. от адв. Е. Ф. се поддържа въззивната жалба и се отправя искане за присъждане на разноски съобразно представения списък. Към молбата е приложена писмена защита, в която по същество се излагат доводи за основателност на жалбата. Поддържа се, че А. С. има качеството на 2 потребител. Обосновава се направеното пред ОС-Габрово и поддържано с въззивната жалба възражение, че длъжникът "КРАНИВ СТРОЙ" ЕООД не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.
Въззиваемата Банка не изпраща представител в насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание. С подадена преди с.з. молба вх. № 6807/03.11.2026 г. от адв. К. З. се оспорва въззивната жалба и се отправя искане за присъждане на разноски съобразно представения списък.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ОС-Габрово е образувано по предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, против А. И. С., ЕГН **********, за установяване съществуването на вземането за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 75 от 31.01.2025 година по ч. гр. д. № 140/2025 година на Районен съд – Севлиево.
Твърди се, че банката има вземане, произтичащо от договор за банков кредит Продукт "Бизнес револвираща линия - плюс" № BL75829 от 08.02.2021 г., сключен на 08.02.2021 г. с кредитополучател "КРАНИВ СТРОЙ" ЕООД.
Договорът е подписан от "АЯ-С" ЕООД, А. И. С. и И. К. Т., в качеството им на съдлъжници. Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер от 50 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. Съгласно чл.1, ал.2 от договора, крайният срок за ползване и погА.ване на кредита е 60 месеца, считано от откриването на заемната сметка по кредита. Съгласно чл.3, ал.1 от договора, кредитополучателят дължи преференциална лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6.5% процентни пункта, но не по ниска от 5%. За референтен лихвен процент по договора се ползва референтният лихвен процент по кредити на бизнес клиенти на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД „Прайм Бизнес клиенти“ в съответната валута лева или евро, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, съгласно чл. 3, ал. 2 и следващите от договора. В исковата молба подробно се цитират текстове от сключения между страните договор, уреждащи задълженията на страните и отговорността при неизпълнение.
3
Твърди се, че длъжниците не са изпълнили договорните си задължения за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, поради което и на основание чл.24, б. "в" във вр. с чл.23, б. "г" от договор за банков кредит и чл.
60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, банката обявила кредитните задължения, формирани по този договор за изцяло предсрочно изискуеми. А.
С. е уведомена на 03.12.2024 г. за настъпилата предсрочна изискуемост с уведомление, връчено чрез ЧСИ З. В.а, peг. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Габрово. В полза на банката са издадени заповед за изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист против длъжниците за заплащане на дължимите суми, ведно с лихви и разноски. Длъжникът А. С. е подала възражение против заповедта, поради което банката предявява иск за установяване на вземането си.
С писмен отговор ответникът А. С. оспорва исковата молба. Не спори, че на 08.02.2021 г. между "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД и "КРАНИВ СТРОЙ" ЕООД като кредитополучател е подписан договор за кредит по който "АЯ-С" ЕООД, А. И. С. и И. К. Т. са съдлъжници. Сочи, че когато банката се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит, както е в случая, за нея съществува задължението да съобщи на длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочна изискуем, преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК. В случая кредита е обявен за изцяло предсрочно изискуем на 06.01.2025 г., от която дата кредиторът твърди, че кредитополучателя "КРАНИВ СТРОЙ" ЕООД е уведомен за предсрочната изискуемост.
Доколкото в представеното по делото уведомление от банката до кредитополучателя е вписано, че адресатът не е открит, се оспорва наличието на надлежно връчване, респ. редовно уведомяване по отношение на главния длъжник по процесния договор за кредит. За да настъпи предсрочната изискуемост е необходимо до длъжника да е достигнало съобщението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, като в случая такова не е редовно връчено на кредитополучателя "КРАНИВ СТРОЙ" ЕООД, поради което се оспорва и датата 06.01.2025 г. за обявяване вземанията по кредита за предсрочно изискуеми.
Оспорва се действителността на договора за кредит, като счита, че следва да бъде обявен за недействителен, поради наличието на неравноправни клаузи, уговорени в полза на кредитора и увреждащи интересите на 4 потребителя. Твърди се, че А. С. е потребител, поради което се ползва от защита по ЗЗП и ЗПК. Моли да бъде отхвърлен предявения иск, както и да бъдат присъдени направените разноски.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнА.не, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнА. служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВТАС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнА. в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
Между страните не е налице спор а и от представените писмени доказателства е видно, че на 08.02.2021 г. между банката и кредитополучател "КРАНИВ СТРОЙ" ЕООД е сключен договор за банков кредит Продукт "Бизнес револвираща линия - плюс" № BL75829 от 08.02.2021 г., като договорът е подписан от "АЯ-С" ЕООД, А. И. С. и И. К. Т., в качеството им на съдлъжници. Не е налице спор и относно клаузите на договора, размера на предоставения на кредитополучателя кредит от 50 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. Съгласно чл.1, ал.2 от договора, крайният срок за ползване и погА.ване на кредита е 60 месеца, считано от откриването на заемната сметка по кредита. Съгласно чл.3, ал.1 от договора, кредитополучателят дължи преференциална лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6.5% процентни пункта, но не по ниска от 5%. За референтен лихвен процент по договора се ползва референтният лихвен процент по кредити на бизнес клиенти на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД „Прайм Бизнес клиенти“ в 5 съответната валута лева или евро, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, съгласно чл. 3, ал. 2 и следващите от договора.
Видно от приложение към договора от 17.02.2021 г., заемната сметка по договора е открита на 17.02.2021 г.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което въззивният съд кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че през м.02 и м.03 2021 г. общо са усвоени 49692.70 лева.
Погасявания по договора за кредит са извършвани в периода от 17.02.2021 г. до 21.07.2022 г. Установява се, че последното плащане на суми по кредита е направено на 21.07.2022 г. Към дата 15.05.2025 г. дължимите суми по договор за банков кредит Продукт "Бизнес револвираща линия - плюс" № BL75829 от 08.02.2021 г., са както следва: главница 49692.70 лева; възнаградителна лихва за периода 01.07.2024 - 26.01.2025 г. - 2 819.24 лева; мораторна лихва за периода 22.01.2025 - 26.01.2025 г. - 658.14 лева.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета на предявените претенции, Банката следва да установи, че между нея и "КРАНИВ СТРОЙ" ЕООД е сключен договор за кредит по който А. С. е солидарен длъжник, с твърдените права и задължения (размер, срок, падеж, лихви и т.н.), в това число и реално предаване на сумите от кредитора на кредитополучателя. Банката следва да докаже размера на претенции за главница и лихви.
Разпечатката съдържа 36 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/991f271e-5d92-4ee5-bdef-54474f3f97c6