Решение № 2601 от 20.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2601 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100514949 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 21132/21.11.2024 г., постановено по гр. д. № 49155/2024 г. по описа на СРС, 62 състав, са уважени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които е признато за установено, че С. Г. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 94, 57 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. - 12.03.2024 г. върху стойността на доставената топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 118, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 212068, в периода м.05.2021 г. - м.04.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение от 15.04.2024 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 19157/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, като е отхвърлен искът за сумата 13, 67 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. - 12.03.2024 г. върху цената на услугата дялово разпределение, предоставена в периода м.05.2021 г. - м.04.2023 г.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника С.

Г. М. с доводи за неправилност на обжалваното решение и искане за неговата отмяна.

Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил обстоятелството, че жалбоподателката не е титуляр на процесната партида и никога не е получавала на свое име фактури. Във връзка с това се поддържа, че неоснователно се претендира заплащането на лихва за забава. Сочи се, че „Топлофикация София“ ЕАД е претендирало процесните суми не от жалбоподателката, а от С.Б.А..

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли иска.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта, в която са уважени исковете срещу него.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да 1 я отхвърли.

Решението № 21132/21.11.2024 г. е влязло в сила като необжалвано в частта, в която е отхвърлен искът за сумата 13, 67 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. - 12.03.2024 г. върху цената на услугата дялово разпределение, предоставена в периода м.05.2021 г. - м.04.2023 г.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които е признато за установено, че С. Г. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 94, 57 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. - 12.03.2024 г. върху стойността на доставената топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 118, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 212068, в периода м.05.2021 г. - м.04.2023 г., както и за сумата 13, 67 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. - 12.03.2024 г. върху цената на услугата дялово разпределение, предоставена в периода м.05.2021 г. м.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 15.04.2024 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 19157/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав,

Въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

По иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

1. Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия;

2. Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Спорни между страните в настоящото въззивно производство са обстоятелствата: дали ответникът е задължен за заплащане на топлинна енергия и от кой момент е изпаднал в забава по исковете за лихви.

От представения договор за доброволна делба се установява придобивното основание на С.Д.Г.-А., като в него изрично е посочен процесният апартамент № 118, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, заедно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Договорът е подписан от всички съделители и е вписан по надлежния ред, поради което има вещноправно действие и установява правото на собственост на С.Д.Г.А. върху имота.

От представената справка за родствени връзки се установява, че С. Г. М. е единствен наследник по закон на лицето С.Д.Г.-А., починала на 27.01.2015 г., като същата е посочена като нейна дъщеря. По този начин се доказва наследствената връзка между праводателя и ответницата, респективно преминаването на правото на собственост върху процесния имот по силата на наследственото правоприемство по силата на чл. 5, ал. 1 ЗН.

2

От удостоверението, издадено от „ГИС София“, както и от удостоверението на Столична община, район „Люлин“, се установява идентичността на процесния недвижим имот, като същият е индивидуализиран по административен адрес и е проследена неговата принадлежност към съответния жилищен фонд. Тези документи имат удостоверителен характер и установяват, че имотът, предмет на процесното правоотношение, съвпада с имота, придобит от праводателите, като по този начин се изключва всякакво съмнение относно идентичността на обекта на собственост.

При така установените факти следва да се приеме, че правото на собственост върху процесния апартамент е принадлежало на наследодателя, придобито въз основа на договор за доброволна делба, а след смъртта му е преминало по силата на закона върху неговия наследник С. Г. М.. Не са ангажирани доказателства, които да опровергават това правоприемство или да сочат на разпореждане с имота след откриване на наследството.

С оглед изложеното съдът приема за доказано, че С. Г. М. е собственик на апартамент № 118, находящ се в гр. София, ж.к. **** през процесния период м.05.2021 г. - м.04.2023 г.

Предвид изложеното между страните е съществувало действително правоотношение по договор за продажба на топлоенергия. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик – по аргумент от чл.

153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Именно той е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. той е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с решение № 0У1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в. „Монитор“ от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В параграф 2 от заключителните разпоредби има изрично отбелязване, че ОУ са приети с решение № 0У01/27.06.2016 г. на КЕВР. По делото няма данни и твърдения ответникът, в срока и по реда на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, да е възразил срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия между страните. Ето защо съдът намира, че процесните Общи условия обвързват ответника-въззивник и са приложими към възникналото облигационно правоотношение с ищеца.

Основателността на иска за мораторни лихви предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.

Както вече бе изложено по-нагоре в мотивите съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, в сила от 12.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността по общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Продавачът връчва, чрез търговеца, на упълномощеното лице в СЕС изравнителните сметки /обща и индивидуални/ на клиентите, като датата на връчването на изравнителните сметки се удостоверява с подпис на упълномощеното лице, а последното информира клиентите в СЕС за общата изравнителна сметка, датата на получаването и връчва индивидуалните 3 изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването – чл. 28 от Общите условия. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура.

Издаването на общата фактура не променя падежа за плащане по ОУ от 2016 г. – 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията. Общата фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т. е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от клиента, респ. изваждане на сумите за връщане на клиента. Въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, би могло да възникне ново вземане за ищеца само в случай, че изравнителният резултат е сума за доплащане. По изложените съображения и с оглед датата на издаване на фактурата на база изравнителните сметки – 31.07.2022 г. и 31.07.2023 г. 45дневният срок за плащане изтича съответно на 14.09.2022 г. и 14.09.2023 и от деня, следващ тази дата – 15.09.2022 г. и 15.09.2023 г., потребителят е изпаднал в забава.

Тъй като клиентът-потребител на топлинна енергия не е изпълнил точно (количествено и навременно) своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. На основание чл. 272 ГПК СГС препраща към мотивите на СРС, които стават част от правните съждения на настоящото решение.

По изложените в мотивите съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора, решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно.