Решение № 49 от 19.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева

Членове:

Петър Стоицев

Емил Дечев при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора В. Р. А. като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100606258 по описа за 2025 година

Производството е по реда на гл. XXI НПК.

С присъда от 23.04.2025 г., постановена по НОХД №14689/2024 г. по описа на СРС, НО, 14 състав, подсъдимият А. И. Д. е признат за виновен в това, че на 20.03.2023 г., около 22,40 часа в гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „БМВ”, модел „118- Д”,с рег.№ ****, при извършване на маневра „движение на заден ход“ по ул. “Житница“ и на кръстовището с бул. “Никола Мушанов“, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.40 ал.2 и чл.119 ал.1 от ЗДвП като не пропуснал пресичащия по маркираната пешеходна пътека с пътна маркировка М-8,2 от ППЗДвП А. С.

К. като по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в „счупване на костите на дясната подбедрица без разместване“, с което е причинено трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни - средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, като деянието е извършено на пешеходна пътека престъпление по чл. 343, ал.3, пр. последно, б. „а”, пр. 2, вр. с чл. 343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК го осъжда на наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 НК отлага за срок от три години.

На основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал.3, пр. последно, б. „а”, пр. 2, вр. с чл. 343, ал.1, б.

„б“, пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, със същата присъда СРС налага на подс.А. И. Д. наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от две години, като на основание чл. 59, ал. 4 НК, приспада времето, през което същият е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, осъжда А. И. Д. да заплати по сметка на СДВР направените по делото разноски в размер на 1170,00 (хиляда сто и седемдесет) лева, разноски за възнаграждение на вещи лица по сметка на СРС в размер на 1230.00 (хиляда двеста и тридесет) лева, както и държавна 1 такса по сметка на СРС в размер на по 5.00 (пет) лева за служебно издаване на два броя изпълнителни листи. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда подс.А. И. Д. да заплати разноски в размер на пет хиляди лева в полза на А. С. К. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Производството пред настоящата инстанция е образувано въз основа на въззивна жалба и допълнение към нея срещу така постановената присъда, подадена от адвокат Ж. Й.

– защитник на подс. А. Д.. В жалбата се поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен, а наложеното наказание е явно несправедливо. Твърди се, че е СРС е допуснал съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Според защитата деянието е деянието е недоказано. Отправя се искане до въззивния съд да върне делото за ново разглеждане от първата инстанция поради допуснати съществени процесуални нарушения.

В срока по чл. 320, ал. 4 НПК е постъпило допълнение към така подадената жалба, в което подробно са развити доводите на защитата. Твърди се, че присъдата и мотивите към нея са постановени от незаконен съдебен състав, тъй като първоначално е проведено разпоредително заседание и съдебно следствие от съдебен състав състоящ се само от един съдия, а впоследствие с определение са били отменени определенията за даване ход на разпоредителното заседание и за даване ход на съдебното следствие, като за втори път е било проведено разпоредително заседание и съдебно следствие от тричленен съдебен състав – един съдия и двама съдебни заседатели. Според защитата мотивите на присъдата се основават изцяло на показанията на частния обвинител и на предположения, поради което са направени неправилни фактически изводи за това какво действително се е случило. Твърди се, че липсват безспорни доказателства в подкрепа на обвинението и че частният обвинител е имал заинтересованост да се допусне доказване на съпричиняване на ПТП, поради водено от него гражданско дело срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на подсъдимия. Счита че пострадалият и частен обвинител е бил по време на ПТП под влияние на силно алкохолно опиянение. Защитата настоява, че неправилно районният съд е кредитирал комплексната видео и автотехническа експертиза., защото приема че вещите лица са дали неверни, противоречиви, измислени от тях несъществуващи факти и обстоятелства. Защитата твърди, че неправилно и необсновано първоинстанционният съд е приел само една от версиите на съдебно-медицинската експертиза за това как е причинена телесната повреда на пострадалия. Твърди още, че в процесния случай е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, а от друга страна в мотивите на присъдата размера на наказанието е необоснован. Оспорва се също и размера на присъдените разноски по делото.

Няма подадено писмено възражение по реда на чл.322 от НПК срещу въззивната жалба.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия – адвокат Юлиян Н. поддържа въззивната жалба. Същият допълва, че неправилно районният съд не е съобразил наличието на превес на смекчаващите отговорността доказателства при определяне на наказанието, че не е съобразил веднага оказаната първа помощ от подсъдимия на пострадалия след ПТП. Поради това предлага въззивният съд да намали размера на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС.

Подс. Д. поддържа казаното от своя защитник. Отправя молба към съда да не му бъде отнемано свидетелството за управление на моторно превозно средство.

Прокурорът застъпва тезата, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена изцяло. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е оценил доказателствата, изложил е изчерпателни 2 мотиви за индивидуализацията и определянето на наказанието и че самото наказание е справедливо.

Частният обвинител А. К., редовно призован, не се явява и не изразява становище.

Възползвайки се от правото си на последна дума, подсъдимият моли за по-леко наказание. Твърди, че е направил всичко възможно, за да помогне на пострадалия и заявява, че СУМПС му е необходимо, за може да работи.

Софийски градски съд, НО, IV въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, прецени следното:

Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав. В този смисъл, напълно неоснователно е искането на защитата във въззивната жалба за отмяна и връщане за ново разглеждане на делото в СРС от друг съдебен състав, защото присъдата и мотивите към нея са постановени от незаконен съдебен състав, тъй като първоначално е проведено разпоредително заседание и съдебно следствие от съдебен състав, състоящ се само от един съдия, а впоследствие с определение са били отменени определенията за даване ход на разпоредителното заседание и за даване ход на съдебното следствие, като за втори път е било проведено разпоредително заседание и съдебно следствие от тричленен съдебен състав – един съдия и двама съдебни заседатели.

Настоящият съд счита, че няма никакво процесуално нарушение, ако съдията-докладчик и председател на съдебния състав сам поправи допуснатото нарушение на чл.28, ал.1, т.2 от НПК, отнасящо се до необходимия законен съдебен състав, вместо да чака това да бъде свършено от въззивния съд чрез отмяна на присъдата му и връщане за ново разглеждане от друг състав. В случая разпореждането, с което е насрочена датата на разпоредителното заседание и определен какъв да е съдебния състав, не е присъда или друг акт подлежащ на обжалване по реда на глава 21 от НПК или по реда на глава 22 от НПК.

За да постанови присъдата, предмет на настоящата въззивна проверка, първоинстанционният съд правилно и обосновано е установил фактическата обстановка по делото. Въззивният съд, след като направи собствен комплексен анализ на доказателствената съвкупност, не откри съществени противоречия между собствените си фактически изводи и фактическите изводи, обективирани в проверявания съдебен акт.

Фактическата обстановка според настоящия съд е следната:

Подсъдимият А. И. Д. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, не е женен, не работи, същият е студент, не е осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият А. Д. бил правоспособен водач на МПС, като притежавал свидетелство за правоуправление на МПС № ****, кат. „В, М“ на отчет в Отдел „Пътна полиция“ - СДВР.

На 20.03.2023 г., около 22:40 часа, свидетелят А. К. се намирал в гр. София, като вървял пеша по бул. „Никола Мушанов“. Посоката му на движение била от кв. „Красна поляна“, към кв. „Овча купел“. Св. К. се движел по левия тротоар на бул. „Никола Мушанов“, в посока на движение към кв. „Овча купел“.

Навън било тъмно, уличното осветление било включено, а видимостта била добра. Св.К. наближил кръстовището на бул. „Никола Мушанов“ и ул. „Житница“, което кръстовище било регулирано със светофарна уредба, която работела в нормален режим.

В същото време подсъдимият А. И. Д. управлявал лек автомобил, марка „БМВ”, модел „118-Д”, с рег. № ****. Той се движел с лекия автомобил по ул. „Житница“, с посока на движение от бул. „Цар Борис - III“, към бул. „Никола Мушанов“, като до него на предната дясна седалка се возел св. К.А.. Пътната настилка била асфалтова, суха, без дупки и неравности, а видимостта била добра, тъй като било включено и работело уличното осветление. Движението по ул.„Житница“ не било натоварено. Пътното платно, в което 3 подсъдимият се движел с автомобила си, било с две ленти за движение. Подсъдимият А. Д. се движел в дясната лента за движение, като пред управлявания от него лек автомобил нямало други движещи се леки автомобили.

Подсъдимият, управлявайки автомобила си и наближавайки кръстовището на ул.

„Житница“ и бул. „Никола Мушанов“, се насочил към предприемане на маневра „завой надясно“, като автомобилът бил позициониран в най-дясната пътна лента в посоката на движение на автомобила. Подсъдимият А. Д. навлязъл в кръстовището на ул. „Житница“ и бул. „Никола Мушанов“, като непосредствено след навлизането в кръстовището подсъдимият установил, че сигналът на светофарната уредба вече не е разрешителен. Д. спрял автомобила си в самото кръстовище, непосредствено след разположената пешеходна пътека и върху трамвайните релси. Подсъдимият видял, че по бул. „Никола Мушанов“, с посока на движение от кв. „Овча купел“ към кв. „Красна поляна“, се движат моторни превозни средства и преценил, че не може да се включи в движението по бул. „Никола Мушанов“. Тогава подс.Д. взел решение да предприеме маневра „движение на заден ход“ с автомобила си, като се върне с автомобила си няколко метра назад, за да спре пред самия светофар, разположен в края на ул. „Житница“ и непосредствено преди самото кръстовище на ул. „Житница“ и бул. „Никола Мушанов“. В това време свидетелят К. бил достигнал до кръстовището на ул. „Житница“ и бул. „Никола Мушанов“. Същият бил употребил преди това 100 грама джин Кръстовището било регулирано със светофарна уредба, която работела в нормален режим. К. изчаквал светофарната уредба да подаде разрешителен зелен сигнал за преминаване на пешеходци, тъй като бил решил да пресече ул. „Житница“, на кръстовището с бул. „Никола Мушанов“, на пешеходната пътека. Пешеходната пътека била ясно очертана, като била с пътна маркировка тип „М - 8,2“, която била очертана с широки непрекъснати линии, перпендикулярни на улицата. В момента, в който за св. К. светнал разрешителен зелен сигнал на светофарната уредба за пешеходците, той тръгнал да пресича по пешеходната пътека.

Разпечатката съдържа 35 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/991dd301-c3db-4d79-9440-2b2773624804