Решение № 369 от 24.10.2018, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 335 Година

2018, 24.10 Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд…….…………..…..…..… граждански състав .………………………

На двадесет и осми септември ..……....….........…

Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

Председател: Р. Калиманова

Членове: ……………….…………………

Съдебни заседатели: ..……………..………………….

Секретар ………………… Жанета Граматикова ......…..………………..……………….…..…… Прокурор ………………………………………………….………..………..………………………….. като разгледа докладваното от

………...……………. Р. Калиманова ……….……..………… търговско дело номер …………… 240 ……… по описа за …… 2015....... година.

Производството по делото е с правно основание чл. 694 от Търговския закон.

Образувано е по повод исковите претенции на П.Б., гражданин на Ирландия чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град София, кв. „Симеоново - север“, ул. „Професор

Александър Милев“ №18 против Н.Ф.Г., гражданин на Ирландия, с адрес И., К. К., Д. Х., С.Х.,

Е. със съдебен адрес град Бургас, ул. „Апостол Карамитев“ №10, ет. 4, офис №10 и „Добринище ски“ ЕАД - в несъстоятелност със седалище град Поморие и адрес на управление ул. „Чайка“ №1 със съдебен адрес град Бургас, ул. „Цар Симеон І-ви“ № 58-60, ет. 1, офис №1 за приемане за установено по отношение на ответниците, че първият ответник-физическо лице няма вземане от втория ответник-несъстоятелното дружество в размер на сумата от 5 416 315.29 лева, от която сумата от 4 639 033.18 лева, представляваща вземане от сключен на 02.02.2011 година между Н.Ф.Г. и „Дара пропъртис“ ЕООД договор за цесия, по силата на който последното му е прехвърлило свои вземания от несъстоятелния длъжник в размер общо на 2 371 900 евро, сумата от 364 895.40 лева - законна лихва от падежа - 06.01.2013 година до датата на съдебното решение - 06.11.2014 година за главница в размер на 1 955 830 лева и сумата от 412 386.71 лева - законна лихва от падежа - 04.05.2013 година до датата на съдебното решение - 06.11.2014 година за главница в размер на 2 683 203.18 лева. Претендират се от ищцовата страна и направените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Ответниците по делото - физическото лице и търговското дружество в несъстоятелност чрез процесуалните си представители оспорват така предявените против тях искови претенции по основание и размер и молят същите като неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени. Също ангажират доказателства в подкрепа на направените оспорвания и въведени възражения.

Конституираният в хода на производството по делото, съобразно чл. 694, ал. 4, изр. 1-во от Търговския закон синдик на дружеството в несъстоятелност - ответник по делото в депозирания нарочен писмен акт изразява становище за неоснователност на така предявените претенции. Не сочи доказателства.

Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните и представени по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност, доводите и изявленията на страните и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна следното:

Както е посочил съдът и в постановеното по делото определение по чл. 374 от ГПК, препис от което е било изпратено на страните, исковата претенция, по повод на която е образувано настоящото производство с правно основание чл. 694, ал. 3 от Търговския закон е предявена от активно легитимирано за това лице - кредитор, чието възражение против приетото от синдика вземане на друг кредитор - ответника по делото-физическо лице е оставено без уважение от съда по несъстоятелността. Исковата молба е изпратена по куриер на 18.05.2015 година и съответно постъпила в съда на 20.05.2015 година, а определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692, ал. 4 от Търговския закон е обявено в търговския регистър на 11.05.2015 година, т. е. искът е предявен в преклузивния 7-дневен срок по чл. 694, ал. 1 от Търговския закон, поради което и е допустим. В тази връзка следва да се отбележи допълнително, че предпоставките за надлежното упражняване от кредитор на правото на иск по чл. 694, ал. 3 от Търговския закон, са: да е налице предявено от кредитор вземане пред синдика, той да се е произнесъл положително по него, кредиторът да е депозирал в срока по чл. 690, ал. 1 от Търговския закон възражение срещу приемането на вземането на друг кредитор, съдът да се е произнесъл с определение по чл. 692 от цитирания нормативен акт. Съдебната практика е постоянна, че подадено в срок възражение по чл. 690, ал. 1 от Търговския закон е положителна процесуална предпоставка за предявяването на иска по чл. 694 от същия, че пропускането на посочените в закона срокове или процедура на предявяване и оспорване на вземането преклудира възможността да се предяви по общия ред иск за предявяване или оспорване на вземането и че без надлежно да е упражнено правото на възражение по чл. 690, ал. 1 от Търговския закон, е недопустим иск по чл. 694, ал. 3 от посочения по-горе закон, ищец по който е кредитор, съответно длъжник, които своевременно са предявили възраженията си срещу изключено, съответно прието вземане. В конкретния случай, по горните доводи, всички положителни процесуални предпоставки са налице, поради което не съществува пречка предявените искове да бъдат разгледани по същество.

Установява се от събраните по делото доказателства, а и това не е спорно между страните, че с решение № 352 от 06.11.2014 година, постановено по търговско дело №293/2014 по описа на Бургаски окръжен съд по отношение на ответника -търговско дружество е открито производство по несъстоятелност. Същото е вписано във водения от Агенция по вписванията търговски регистър на 12.11.2014 година по партидата на търговеца.

В обявения на 17.03.2015 година на основание чл. 689 от Търговския закон в търговския регистър изготвен от синдика списък на предявените приети вземания ответникът-физическо лице фигурира с вземане в размер на 5416315.29 лева с основание на същото сключен договор за цесия от 02.02.2011 година между него и „Дара Пропъртис“ ЕООД, тристранно споразумение от 04.05.2010 година, тристранно споразумение от 06.01.2011 година, уведомление за извършена цесия от 20.02.2011 година, писмо-покана до „Добринище ски“ ЕАД и писмо - отговор от последното. В списъка на приетите вземания по чл. 688, ал. 3 от Търговския закон същият е включен и с такова в неконкретизиран размер с основание законна лихва върху главница 4639033.18 лева. На 19.03.2015 година в установения в чл. 690, ал. 1 от Търговския закон срок ищецът е депозирал писмено възражение против приетото вземане в посочения по-горе размер на ответника-физическо лице. В резултат на това оспорване е проведено производство по чл. 690, ал. 2 от Търговския закон, като съдът се е произнесъл по направените възражения с определение № 574 от 08.05.2015 година по търговско дело №293/2014 година, обявено на 11.05.2015 година в търговския регистър.

Възраженията /на ищеца и още едно търговско дружество, което няма качеството на страна в настоящото производство/ против включването в списъка на ответника - физическо лице като кредитор са счетени за неоснователни, което обстоятелство обосновава и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите искове за установяване липсата на качеството кредитор на Н.Ф.Г..

Ищецът основава липсата на вземане на ответника от дружеството в несъстоятелност на следните факти, а именно:

Изтъква на първо място неавтентичност, недостоверно съдържание и недостоверна дата на документите, които материализират същото. Поканата от 04.03.2014 година от Н.Ф.Г. до „Добринище ски“ ЕАД, отговора на покана от 15.03.2014 година от „Добринище ски“ ЕАД до Н.Ф.Г., уведомителното писмо към договора за цесия се твърди да са недействителни документи, съставени от свързани помежду си лица с цел увреда на реалните кредитори в производството по несъстоятелност. С тях издателите им злоупотребявали с цел да удостоверят изгодни за себе си факти и да извлекат финансова облага.

Според ответника, предявеното от него вземане произтичало от договор за цесия, по силата на който той като физическо лице придобил от „Дара Пропъртис“ ЕООД такова в размер на 2371900 евро от „Добринище ски“ ЕАД. Този договор бил недействителен и по-специално същият бил нищожен като лишен от основание. Посочената в него цена за прехвърленото вземане в размер на 708753 евро, платима съобразно постигнатите договорености чрез прихващане, никога фактически и реално не била заплатена по какъвто и да начин. Сочи се, освен това, че договорът за цесия бил нищожен, тъй като бил без цена, привидно сключен и в противоречие с добрите нрави и закона.

На следващо място изтъква, че първото споразумение от 04.05.2010 година било сключено между „Добринище ски“ ЕАД, „Ахелой Резидънс“ ЕООД и „Дара Пропъртис“ ЕООД. Същото, видно от самото него, било подписано от една страна за „Ахелой Резидънс“ ЕООД и „Добринище ски“ ЕАД от Нийл Оливър 0'Райли, свързано с Н.Ф.Г. лице, а от друга страна за „Дара Пропъртис“ ЕООД - отново от Н.Ф.Г.. Съгласно това споразумение,

„Добринище ски“ ЕАД дължило на „Дара Пропъртис“ ЕООД връщане на заем. Такъв заем нямало деклариран във финансовите отчети и не съществувал. Това споразумение било фиктивно, сключено единствено с цел в настоящото производство да се претендират недължими суми и да се обогати абсолютно неоснователно едно лице, което нямало действителни права. Второто тристранно споразумение от 06.01.2011 година отново било сключено между „Добринище ски“ ЕАД, „Ахелой Резидънс“ ЕООД и „Дара Пропъртис“ ЕООД и касаело неустойка в размер на 1000000 евро по договор за СМР. Такъв договор не бил сключван, тъй като в комплекс „Ахелой Резидънс“ ЕООД отдавна не се строяло. От това следвал извода, че във всички писмени съглашения, на които основава правата си, ответникът Н.Ф.Г. взел участие в едно или друго качество и съответно начин. За периода от 21.10.2011 година до 13.12.2013 година той бил директор на длъжника „Добринище ски“ ЕАД, ведно с Джоузеф Гален Съливан и като такъв в състояние, имал възможност и изготвил множество фиктивни договори, някои от които били представени в настоящото производство. Той, също така, бил съдружник, респективно акционер, управител, член на СД както в „Добринище ски“ ЕАД, така и в „Дара пропъртис“ ЕООД и още няколко подробно изброени в исковата молба търговски дружества. Всички те били свързани едно с друго и играели роля както в несъстоятелността на „Ахелой Резидънс“ ЕООД, така и в несъстоятелността на „Добринище ски“ ЕАД.

Както тези дружества, така и управляващите ги и участващи в тях физически лица били „свързани лица“, които имали фактическата възможност и мотивация да се договарят във вреда на останалите реални кредитори в несъстоятелността, както и да подправят и прикриват документи. Представените от Н.Ф.Г. договори представлявали поредица именно от фиктивни сделки между свързани лица, целящи да направят възможно участието му като кредитор в производството по несъстоятелност.

Ответникът H.Ф.Г. е оспорил така предявените претенции, като в процеса поддържа твърдение за съществуване на негово вземане от несъстоятелния длъжник в размер на 2371900.00 евро, произтичащо от сключен договор за цесия на 02.02.2011 година между него и „Дара пропъртис“ ЕООД, по силата на който договор последното му било прехвърлило свои вземания от „Добринище ски“ АД в този размер. За сключения договор за цесия длъжникът по цесията „Добринище ски“ ЕАД бил валидно уведомен с писмо, получено от него на 20.02.2011 година. На 04.03.2014 година той поканил длъжника да му плати дължимите суми в срок до 30.04.2014 година. С нарочно писмо от 15.03.2014 година дружеството го уведомило, че не оспорва задълженията си, но не е в състояние да изпълни паричното си задължение към него. Така предявените задължения били отразени в счетоводните книги на длъжника още от 2010 година.

Счита процесния договор за цесия валиден - същият съдържал ясно и конкретно посочване както на прехвърленото с договора вземане и неговия източник, така и на дължимата от цесионера по договора насрещна престация, а именно заплащане на сума в размер на прехвърленото вземане. В този смисъл било без значение посочването в договора, че с дължимата от цесионера цена ще се извърши прихващане с дължима от цедента сума по друго, възникнало между страните правоотношение, тъй като това било от значение за определяне от страните начина на погасяване на задължението, а не за определяне на дължимите престации. Без значение бил факта дали дължимата от цесионера цена по договора е заплатена или не, тъй като със сключването на същия, вземането преминало върху цесионера, а дали той е изпълнил или не задължението си касаело единствено отговорността му към цедента.