Присъда № 8 от 19.02.2024, Районен съд - Велинград

МОТИВИ към присъда № 8/19.02.2024г. по НЧХД № 181/2023г. по описа на РС-Велинград Подадена е частна тъжба от П.Н.Г. и Й.И.Г. против Б.С.С. , с която: П.Н.Г. е повдигнал срещу Б.С.С. обвинение в ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 146, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 НК, а именно – че: на 21. и 22.06.2023г., при условията на продължавано престъпление, в присъствието на П.Н.Г., Б.С.С. е казал нещо унизително за честта и достойнството му, като на 21.06.2023г. в гр. Велинград се обърнал към него с думите: „Боклук.“ „Ти си мишка, ти си никой, женчо.“, „Мама ти да еба и миндила“, и на 22.06.2023г. в гр. Велинград се обърнал към него с думите: „в затвора ще си жената там, ще правиш свирки ден и нощ“, „и онова курве дъщеря ти ще изгоня, боклук“, и тези деяния са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, като последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото; а Й.И.Г. е повдигнала срещу Б.С.С. обвинение в ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.

146, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 НК, а именно – че: на 21. и 22.06.2023г., при условията на продължавано престъпление, в нейно присъствие е казал нещо унизително за честта и достойнството й, като на 21.06.2023г. в гр. Велинград се е обърнал към нея с думите : „ще ти еба майката и курвата. Да те еба в миндила, боклук мръсен“, а на 22.06.2023г. в гр.

Велинград, се е обърнал към нея с думите: „да не ти я правиха в болницата тази прическа, мама ти да еба и робинята“, и тези деяния са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, като последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, като се иска от съда авторът на описаните деяния - да бъдат осъден и наказан.

В съдебно заседание всеки от частните тъжители, чрез повереник, моли съдът да постанови осъдителна присъда, като осъди подсъдимия да му заплати и разноските, направени по делото.

Защитникът на подсъдимия пледира невиновност на подзащитния му, считайки, че съпричастността му към инкриминираните престъпни деяния не е доказана по категоричен и несъмнен начин, а алтернативно сочи наличие на основания за прилагане на реторсия.

Подсъдимият се възползва от правото си да дава обяснения като отрича да е извършил вменяваните му престъпления и счита, че обвиненията са резултат на симулиране и манипулации от страна на тъжителите.

С оглед особеностите на производството от частен характер, и в контекста на разпоредбата на чл. 252, ал.4 НПК - на първо място следва да се посочи, че несъмнено:

„Квалифицирането на престъпното деяние е служебно задължение на съда, решаващ делото.

Посочената от тъжителя квалификация на престъплението по н. ч. х. дело не е задължителна за съда“ (Решение № 443 от 10.VIII.1970 г. по н. д. № 405/70 г., II н. о.). Но „Съдът е длъжен да определи правилната квалификация на деянието на основание изложените в тъжбата фактически обстоятелства и установеното по делото.“ (Решение № 849/1957 – II н. о.). В тази връзка (и в контекста на разпоредбата на чл. 144, ал.2, т.2 НПК например) следва да се съобразява също, че въпросите - каква е правна квалификация на твърдяното от тъжителя за престъпление, дали то изобщо е престъпление (включително дали е от частен или общ характер), е свързан с решаване на обвинението по същество, а това е невъзможно да стане преди събиране и проверка на необходимите доказателства в съдебно заседание (така – Решение № 185/1989г., I н.о.). Посоченият извод се потвърждава и от самата законова уредба - чл. 301, ал.1, т.2 НПК - едва „при постановяване на присъдата“ съдът обсъжда и решава въпроса съставлява ли деянието престъпление и „каква е правната му квалификация“. Ето защо правото на защита на подсъдимия не се нарушава, когато от началото на процеса той е наясно с конкретно описаните от тъжителя деяния (своевременно и надлежно докладвани съобразно чл. 276, ал.1 НПК), тъй като подсъдимия се брани срещу тези ясни му обвинения.

А както се посочи - дали тези деяния представляват престъпни състави от НК и кои, е работа 1 на съда да определи, но след като се съберат необходимите за това доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Семейството на подсъдимия Б.С. и Х.Г. и това на тъжителите П. и Й. Г. обитават съответно – първи и втори етаж на една и съща къща в гр. Велинград, на ул. „Полк. Борис Дрангов“ № 28. Тъжителят П.Г. е брат на Х.Г., като двете им семейства са в обтегнати отношения по повод предходни конфликти, включително свързани с отношението им към техния баща – свидетелят Н.Г., живеещ с тъжителите. На 21.06.2023г. в двора на къщата подсъдимият Б.С. прави забележка на тъжителя П.Г. – по повод отправяни по-рано от последния обиди към Х.Г.. Между двамата възникват пререкания, като, чула високия тон на мъжете - на мястото отива и се намесва, за да ги успокои, и тъжителката Й. Г.. При възникналия скандал подсъдимият Смиленов обижда тъжителя П.Г., наричайки него „боклук“ и „миндил“, а към съпругата му Й. Г. се обръща с думата „курва“. Тъжителят П.Г. пък обижда подсъдимия, наричайки го „калтак“. Свадата прераства във физическо сдърпване между двамата мъже – наложило пристигането на мястото на полицейски и медицински екип. На следващия ден – 22.06.2023г. конфликта в имота продължава, като тъжителят П.Г. от двора обижда и пръска с маркуч през прозореца подсъдимия, докато същият има гости в жилището си.

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена въз основа на следните доказателства: показанията на свидетелите И. П., М. К., Н.Г., Х.Г. и Димитър Дулев, справка за съдимост и характеристична справка на подсъдимия;

Полицейски служители П. и К. свидетелстват за посетения от тях сигнал за семеен скандал през юни 2023г., в дома на подсъдимия и тъжителите, където всяка от страните им се оплаквала, че е обиждана от другата. От показанията на свидетеля Н.Г. се установяват конкретните обидни думи, които подсъдимият Б.С. е отправил съответно към тъжителя П.Г.

(„боклук“ и „миндил“) и към тъжителката Й. Г. („курва“). От показанията на свидетеля Х.Г. пък се установява изречената от страна на тъжителя П.Г. спрямо подсъдимия Б.С. също несъмнено обидна квалификация – „калтак“. Съдът кредитира изцяло посочените свидетелски показания в съответните им части, доколкото същите са необорени от останалия доказателствен материал по делото и житейски логично се вписват в динамиката на представената от всеки от свидетелите фамилна свада. В контекста на противоречието между показанията на свидетеля Н.Г. и свид. Х.Г. относно обстоятелството – обиждал ли е подсъдимия двамата тъжители с посочените думи, съдът кредитира като житейски поправдоподобни показанията на Н.Г., включително предвид провелата се очна ставка в която свид. Г. неубедително отрича дори баща й да е възприел случката с демонстративното язвително заявяване от нейна страна - „Щом, тате, ти така искаш – нека бъде така.“ О т обективна страна гореобсъдените доказателства сочат на несъмнен извод, че именно подсъдимия Б.С. е автор на изпълнителните деяния, осъществени на 21.06.2023г., изразили се казване на несъмнено унизителните по естеството си квалификации „боклук“ и „миндил“ по адрес и в присъствието на тъжителя П.Г. и „курва“ – по адрес и в присъствието на тъжителката Й. Г. – престъпления по чл. 146, ал.1 от НК.

О т субективна страна той е действал при форма на вината – пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на всяко от деянията си, предвиждал еобщественоопасните им последици и пряко ецелял тези последици.

Напълно недоказани остават твърденията на тъжителите за нанесени им обиди от подсъдимия на дата 22.06.2023г. Той следва да бъде признат за невиновен и относно всички останали описани в тъжбата думи и изрази, за чието изричане от негова страна съответно спрямо всеки тъжителите не се установиха никакви доказателства.

2

Наличните по делото доказателства обаче, основно – показанията на свидетелката Г., кредитирани в частта относно възприета от нея обида „калтак“ казана от тъжителя П.Г. към подсъдимия при свадата им на 21.06.2023г., мотивират настоящия състав, на осн. чл. 146, ал.2 от НК да приложи института на реторсия по отношение конкретно на тъжител Г. и подсъдимия, освобождавайки двамата виновни, от наказание. Страните практически са изравнили позициите си, като на обиждащия е отвърнато също с вербална обида. Без значение е коя от двете страни първа е осъществила престъпното посегателство против личността /честта/ и коя първа сезира съда (Решение № 255/1992, I н.о.). С оглед прилагането на реторсията - тъжителят също е виновен, затова подсъдимият не му дължи разноски за воденето на делото, а всяка от страните понася направените от нея разноски (Решение № 464/1981, I н.о.; Решение № 96/1972, I н.о.).

Относно нанесената от подсъдимия обида на тъжителката Й. Г. – за това престъпление се предвижда наказание глоба от 1000 до 3000 лв., като съдът може да наложи и обществено порицание. Тъй като, видно от справката за съдимост, подсъдимият е и неосъждан /реабилитиран е/, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел IV на Глава Осма на НК, от деянието му не са причинени имуществени вреди, и не са налице пречки по чл. 78а, ал.7 НПК – то спрямо него задължително приложима е разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК. (Решение № 86/2005г. II н.о. на ВКС). Ето защо за конкретното му престъпно деяние спрямо тъжителката Г. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание. Предвид фамилнобитовия характер на конфликта им с тъжителката, настоящият състав намира, че минималният размер на глоба от 1000 лв. се явява съответстващ на обществената опасност на подсъдимия и извършеното от него.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия следва да се възложат направените по делото и претендирани от тъжителката Й. Г. разноски в размер на общо 312 лева, от които 300 лв. – за адвокатско възнаграждение (половината от общо платеното от нея и съпруга й на общия им повереник), и 12 лв. – платена от тъжителката държавна такса.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№8 гр. гр.Велинград, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Наказателно дело частен характер № 20235210200181 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Б. С. С., роден на 28.11.1979г. в град Велинград, българин, български гражданин, живущ в град Велинград, ул. „Полк. Б. Дрангов“ № 28, неженен, с висше образование, с ЕГН **********, неосъждан /реабилитиран/, за ВИНОВЕН в това, че на 21.06.2023г., в присъствието на П. Н. Г., е казал нещо унизително за честта и достойнството му, като го напсувал на майка и го нарекъл „миндил“ и „боклук“ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 146, ал. 1 от НК, като обидните думи са били отправени в непосредствен отговор на казаната от Петър Н. Г. с ЕГН **********, в присъствието на подсъдимия унизителна за честта и достойнството на последния квалификация „калтак“, поради което и на основание чл. 146, ал.2 от НК - ОСВОБОЖДАВА И ДВАМАТА ОТ НАКАЗАНИЕ; и ПРИЗНАВА подсъдимия Б. С. С. за НЕВИНОВЕН по обвинението в частта относно останалите обидни думи и изрази, описани в тъжбата като отправени от него спрямо П. Н. Г..

ПРИЗНАВА подсъдимия Б. С. С., роден на 28.11.1979г. в град Велинград, българин, български гражданин, живущ в град Велинград, ул. „Полк. Б. Дрангов“ № 28, неженен, с висше образование, с ЕГН **********, неосъждан /реабилитиран/, за ВИНОВЕН в това, че на 21.06.2023г., в присъствието на Й. И. Г., е казал нещо унизително за честта и достойнството й, като я напсувал на майка и я нарекъл „курва“ - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.

146, ал. 1 от НК, като на основание чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ 1 лева; и ПРИЗНАВА подсъдимия Б. С. С. за НЕВИНОВЕН по обвинението в частта относно останалите обидни думи и изрази, описани в тъжбата като отправени от него спрямо Й. И.