Определение № 3269 от 26.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3269 гр. София, 26.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20248002100382 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. К., род. на 13.12.1992г., албански гражданин, чрез пълномощник адв. Р. Д. от АК Пловдив, срещу решение № 1018 от 10.07.2023 г. по гр. д. № 1466/2023 г. на Пловдивски окръжен съд (ПОС), с което е потвърдено решение № 56 от 05.01.2023 г. по гр.д. № 7065/2022 г. на Пловдивски районен съд (ПРС), с което са отхвърлени като неоснователни молбите на Е. К. с правно основание чл. 59, ал. 9 СК и чл.

150 СК за изменение на режима на лични контакти между бащата и малолетното дете на страните – С. Е. К., с [ЕГН], и за намаляване на присъдената месечна издръжка от 300 лв., която К. дължи на малолетната си дъщеря, определени с влязло в сила решение № 223 от 21.01.2022 г. по гр.д. № 4047/2021 г. на ПРС.

Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, а освен това приетото правно разрешение не е в интерес на детето. Твърди, че фактическите изводи на съда се отклоняват от правилата на житейската логика, опита и практиката, тъй като установените факти по делото показват топла и емоционална връзка между детето и бащата, което от своя страна е индикация за липса на твърдяната от майката агресия спрямо нея и близките й. Счита, че определеният режим на лични контакти не съответства на интереса на подрастващото дете, което има право и нужда да вижда баща си по-често. За неправилен намира извода на съда, че позитивното отношение между баща и дете при действащия режим на лични контакти е основание за запазването му. Поддържа, че липсва пречка да бъде определен по-разширен режим през събота и неделя - без преспиване, като срещите между бащата и детето се 1 осъществяват на публично място в града. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен и вместо него да бъде постановен друг, с който да бъде уважена молбата с правно основание чл. 59, ал. 9 СК като бъде определен по-разширен режим на лични отношения на детето с бащата, съобразен с конкретните обстоятелства.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторът навежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Основание за ограничаване на личните контакти между детето и неупражняващия родителските права родител ли е позитивното отношение на детето към него или е основание за обратното?“; 2. „Съобразено ли е с висшия интерес на детето съдебно решение, определящо крайно рестриктивен режим на лични отношения между него и неупражняващия родителските права родител (два часа на месец) при наличните по делото данни, че между детето и родителя има нормални, позитивни отношения, топлота, обич и емоция?“; 3. „Основание за ограничен режим на лични отношения между дете и родител ли са влошените отношения между двамата родители?“, и 4. „В интерес на детето ли е то да расте и да бъде възпитавано само от единия родител, а с другия да има контакт в присъствие на социални работници веднъж месечно?“, които счита, че ще са от значение за развитието на правото и преодоляване на неправилното тълкуване от страна на различни съдебни състави. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, изразяваща се в едностранчиво кредитиране и тълкуване на доказателства по делото и в абсурдния извод, че позитивното отношение на детето към бащата е аргумент да не бъде разширяван първоначално определеният режим на лични контакти, приет за подходящ и достатъчен.

Ответницата по касационната жалба – Т. В. С. подава писмен отговор в срок, в който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е допустима.

Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на искания касационен контрол.

Касаторът е сезирал първоинстанционния съд с молба с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на определени с влязло в сила решение режим на лични контакти между него и малолетната му дъщеря С. и дължимата издръжка на детето.

За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел за установено, че страните са живели на съпружески начала и от фактическото им съжителство се е родила през 2017 г. малолетната им дъщеря С. Е. К.. С влязло в сила решение № 223 от 21.01.2022 г. по гр. д. № 4047/2021 г. на ПРС упражняването на родителските права по отношение на малолетната С. е предоставено на майката Т. С., като е определен режим на лични контакти между бащата и детето, както следва - всяка първа седмица от месеца в петък в рамките на 2 часа, в сградата на ОЗД - Пловдив в присъствието на социален работник, като първите три срещи следва да се проведат в присъствието на майката или определено от нея лице. Със същото решение бащата е осъден да заплаща на дъщеря си, чрез нейната майка и законен представител, 2 месечна издръжка в размер на 300 лв..

ПОС е споделил изводите на първоинстанционния съд, че поведението на бащата, свързано с агресивни прояви към майката и близките й в присъствие на детето, социалното му обкръжение, липсата на доказателства за условията в Република България, в които ще пребивава с детето, не позволява разширяването на режима за лични контакти и дори напротив – би изложило детето на реален риск. Посочил е, че определеният с влязлото в сила решение режим на лични контакти на детето с бащата е ограничен, но е съобразен с особеностите на случая – доказана престъпна дейност на бащата, осъждане за тежко умишлено престъпление, неизвестно местоживеене и начин на живот след раздялата с майката и липса на подходяща социална среда. Съобразил е обстоятелството, установено от приетите по делото доказателства, че бащата не се е възползвал от режима си за лични контакти, дори и в този му вид, като е реализирана само една единствена среща между него и детето, като при следващите той не се е отзовавал по различни изтъкнати от него причини.

Анализирал е обясненията на майката на детето, според които тя се страхува от бащата на детето и че при един разширен режим на лични отношения бащата ще отвлече детето в чужбина и няма да го върне в България, каквито закани бащата е отправял докато страните са живели съвместно в Албания. Като косвено потвърждение на тези обяснения е привел установения по делото факт, че майката е избягала от бащата с детето си, когато са живели в Албания, връщайки се в България със съдействието на българските дипломатически представители в Албания.

Въззивният съд е счел, че отношенията дете – баща са добри и не са доказани затруднения в редките срещи между тях до този момент. В тази връзка е посочил, че възрастта на детето е твърде малка, за да се очаква от него да се противопостави на евентуално възможни бъдещи влошени отношения на бащата и майката и да не се окаже в резултат на това в неблагоприятна за него ситуация в тези конфликти. Намерил е, че не е налице родителско отчуждение спрямо бащата. По горепосочените съображения е приел, че досегашният режим на лични отношения е позитивен за детето, същото се развива нормално и се вписва успешно в средата си на живот, като при това има нормално и позитивно отношение към баща си, без наченки на синдром на родителско отчуждение, при което не са налице променени обстоятелства и основания за разширяване на определения режим.

По отношение на размера на дължимата издръжка, ПОС е счел, съобразявайки нивата на инфлация в страната, че липсват обективни данни интереса на детето да налага намаление на определената издръжка от 300 лв. месечно.

При горепосочените решаващи правни съображения молбата с правно основание чл. 59, ал.

9 СК е оставена без уважение като неоснователна.

Поставените от касатора въпроси не удовлетворяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Те не притежават характеристиките на правни въпроси, обусловили решаващите правни изводи в атакуваното решение, а съставляват оплакванията досежно правилността му и изведените фактически констатации по конкретния казус. За да получат своя отговор следва касационният съд да извърши своя 3 преценка на фактическата страна по делото и въз основа на нея да изведе съответните правни изводи, което е недопустимо да бъде извършено в настоящата предварителна фаза на касационното производство. Независимо от това е необходимо да бъде посочено, че въззивният съд е извел решаващия си извод за неоснователност на молбата с правно основание чл. 59, ал. 9 СК не при приоритетно извеждане на някои от правнозначимите критерии от значение за защита на висшия интерес на малолетното дете, посочени в поставените въпроси (наличие на позитивни отношения между баща и дете, влошени отношения между двамата родители и др.), а въз основа на съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства по делото, измежду които ниската възраст на С.; осъждането с влязло в сила присъда на бащата за разпространение на наркотици и пребиваването му в лондонски затвор; неустановяването с надлежни доказателства на настоящите местопребиваване и месторабота на бащата, за които е безспорно само, че са извън България; неизпълнението на така определения ограничен режим на лични контакти единствено по вина на бащата, който един единствен път се е отзовал да види дъщеря си; данните за физическо насилие спрямо майката; обоснованото притеснение, че бащата може да отвлече детето извън пределите на България с оглед предходното му поведение по време на пребиваване на семейството в Албания, предизвикало напускане на страната от майката и детето със съдействието на българските дипломатически служби в Албания, както и на обстоятелството, че горепосочените факти са съобразени при определянето на режима с влязлото в сила решение и че те не са променени. Следва да бъде посочено и че дори да можеше да се приеме за осъществено общото основание за допускане на касационния контрол, не е налице наведеното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формирана е задължителна съдебна практика за обстоятелствата от значение при определяне на режима на лични отношения между дете и родител, за дължимата тяхна оценка от решаващия съд и за отразяването им в мотивите на съдебното решение, обективирана в Постановление № 1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС, чиито задължителни разрешения са възпроизведени в множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС (решение № 334 от 06. 01.

2016г. по гр. д. № 2202/2015г. на Четвърто г.о.; решение № 162 от 27. 07. 2015г. по гр. д. № 7228/2014г. на Трето г.о.; решение № 294 от 11. 11. 2015г. по гр. д. № 1454/2015г. на Четвърто г.о. и др.), която е съобразена от въззивния съд в атакуваното решение. Според задължителните разрешения в ППВС № 1 от 12.11.1974г., в ТР № 1 от 03.07.2017г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСГК на ВКС и в практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, предоставянето на упражняването на родителските права, определянето на местоживеенето на децата и на мерките за личните контакти, следва да бъдат определяни конкретно, при преценка не на отделни обстоятелства, а на съвкупността от обстоятелствата на конкретния случай, на базата на задълбочена съпоставка на всички правнозначими критерии, изведени по тълкувателен път в горепосоченото ППВС, които не са изчерпателни: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на 4 когото ще се предоставят родителските права, жилищно - битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага и др.. Повечето от тези критерии за преценка са посочени вече изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от действащия СК и в § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. Необходимо е извършването на цялостна преценка въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства, които да бъдат анализирани единствено в светлината на висшия интерес на децата, за съблюдаването на който съдът следи служебно. Горепосочената съвременна трайно установена съдебна практика и ясната и недвусмислена правна норма, регламентираща личните отношения между непълнолетно дете и неупражняващия родителските права родител изключва осъществяването на допълнителното основание по смисъла на чл. 280, ал.