Присъда № 74 от 25.10.2023, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №74/25.10.2023Г. НА РС-ПАЗАРДЖИК ПО

НОХД №887/22Г.

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на РППазарджик против М. АНГ. ИЛ. от гр.Белово за престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК за това, че в с.Голямо Белово, обл.Пазарджик, след като е била осъдена с влязла в сила на 24.11.2015г. съдебна спогодба по гр.д. №2673/2015г. на PC- Пазарджик да издържа свой низходящ- детето си ИВ. К. АКШ., роден на ****г.- в размер на 100 лв. месечно, изменена със Споразумение от 28.08.2020г. на 160 лв. месечно, считано от 01.09.2020г., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски: 2 месечни вноски по 100 лв. за месеците юли и август 2020г. и 21 месечни вноски по 160 лв. за периода септември 2020г.-май 2022г., включително- общо 23 месечни вноски на обща стойност 3560 лв., като деянието е извършено повторно.

В съдебно заседание представителят на РП- Пазарджик поддържа повдигнатото обвинение. В хода на съдебните прения излага подробни съображения по същество. Намира, че по делото са събрани доказателства за това, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъплението, предмет на обвинителния акт. Пледира за постановяването на осъдителна присъда и налагане на наказание пробация, при индивидуализацията на което като смекчаващо вината обстоятелство да бъде отчетено извършеното в хода на ДП плащане на част от дължимата издръжка за предхождащ инкриминирания период.

Адв.П.М. от АК- Пазарджик, в качеството си на повереник на частния обвинител- непълнолетният ИВ. К. АКШ., действащ със съгласието на своя баща и законен представител св.К.А., намира обвинението за доказано. Счита, че без значение за наказателната отговорност на подсъдимата е обстоятелството дали същата е имала възможност да изпълнява задължението си за издръжка. Настоява да бъде постановена осъдителна присъда.

Защитникът на подсъдимата- адв.Я.М. от АК- С. намира, че обвинението не е доказано, както от обективна, така и от субективна страна, доколкото същото се базира единствено на самопризнанията на подсъдимата. Като причина за неизпълнение на задължението за плащане на издръжка изтъква влошеното финансово положение на нейната подзащитна. В условията на евентуалност, в случай на постановяване на осъдителна присъда, пледира да бъде наложено наказание пробация, тъй като алтернативно предвиденото лишаване от свобода би възпрепятствало подсъдимата да полага грижи да другото си дете.

Подсъдимата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание. Делото се разглежда по реда на чл.269 ал.3 т.3 НПК, доколкото участието на подсъдимата не е задължително, тъй като престъплението за което е повдигнато обвинението не е тежко такова, подсъдимата е получила препис 1 от обвинителния акт, същата е редовно призована, като не е посочила уважителни причини за неявяването си и отсъствието й няма да попречи за разкриване на обективната истина по делото.

Съдът, след като обсъди и анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съблюдавайки разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От съвместното съжителство между св.К.А. и подс.М.И. на ****г. се родило детето ИВ. К. АКШ..

С влязла в сила на 24.11.2015г. съдебна спогодба по гр.д. №2673/2015г .по описа на PC- Пазарджик родителските права върху детето били предоставени на неговия баща и законен представител- св.К.А., като подс.М.И. се задължила да изплаща издръжка за детето в размер на 100 лева месечно.

Поради неизпълнение на задължението за плащане на издръжка за детето за периода от м.декември 2015г. до м.февруари 2017г., включително, подс.И. била осъдена с влязла в сила на 26.05.2017г. Присъда №88/10.05.2017г. на PCПазарджик, постановена по НОХД №478/2017г. по описа на същия съд, за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, за което й било наложено наказание 5 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което, на основание чл.66 ал.1 НК било отложено за срок от 3 години.

Въпреки това подсъдимата продължила да не изпълнява задължението си за плащане на издръжка на детето. В тази връзка в РС- Пазарджик бил внесен обвинителен акт, с който на подсъдимата било повдигнато обвинение за престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК за неплащане на дължимата издръжка за периода от м.март 2017г. до м.декември 2019г., включително. В хода на образуваното НОХД №246/2020г. по описа на РСПазарджик и преди постановяване на присъдата подсъдимата заплатила цялата дължима сума в размер на 3400 лв., поради което с влязла в сила на 24.06.2021г. Присъда №260005/25.01.2021г. на PC- Пазарджик, тя била призната за виновна, като, на основание чл.183 ал.3 НК, не й било наложено наказание за извършеното престъпление по чл.183 ал 4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК.

Постановените съдебни актове така и не постигнали своя поправителен и превъзпитателен ефект и подсъдимата продължила да не изпълнява задължението си плащане за издръжка на детето И.А. за периода от м. януари 2020г. до м.август 2020г.

На 28.08.2020г. св.К.А. и подс.И. сключили споразумение, с което по взаимно съгласие между двамата размерът на издръжката бил увеличен на 160 лв. месечно, считано от 01.09.2020г..

Провокиран от продължаващото противоправно поведение на подсъдимата, на 19.01.2022г. св.К.А. подал жалба в РП- Пазарджик, по повод на която било образувано ДП №26/22г. по описа на РУ- Септември.

2

Междувременно, на 25.01.2021г., подсъдимата превела по банков път сумата от 300 лв., с което погасила задълженията за издръжка на детето за месеците януари, февруари и март 2020г.

След образуване на досъдебното производство, но преди да бъде привлечена в качеството на обвиняема, на 29.04.2022г., подсъдимата превела чрез системата за плащане Изи пей още 300 лв., с които погасила задълженията за издръжка за месеците април, май и юни 2020г.

По този начин, останали дължими издръжките за 23 месеца в общ размер на 3560 лева, формирани от 2 месечни вноски по 100 лв. за месеците юли и август 2020г. и 21 месечни вноски по 160 лв. за периода м.септември 2020г.м.май 2022г., включително.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св.К.А./включително приобщените от ДП по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2-ро НПК/, писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие по почин на съда и приобщени по реда на чл.283 от НПК от ДП, а именно- съдебна спогодба по гр.д. №2673/2015г. на PC Пазарджик/л.11-15 от ДП/, Споразумение от 28.08.2020г. /л.25 и л.26 от ДП/, извлечение от банкова сметка в ОББ /л.91-108/, справка СИС при РС- Пазарджик /л.154/, справка КЧСИ /л.163/, справка ТП на НОИ- Пазарджик /л.157 и л.159/, справка ТД на НАП- Пловдив /л.166,167/, справка АИС ПП- Пазарджик /л.165/, справка АВписванията /л.176/, справка за банкови и платежни сметки /л.180/, разписка за извършено плащане от 25.10.2023г. /л.240/, а също и от заключението на вещото лице по приетата съдебно- икономическа експертиза.

От показанията на св.К.А. се установяват конкретните периоди и размери на формираните задължения за издръжка на детето, предмет на обвинението.

Съдът дава пълна вяра на показанията на св.К.А., които изцяло кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и очертават по категоричен начин гореописаната фактическа обстановка. Приетите по делото писмени доказателства- съдебна спогодба по гр.д. №2673/2015г. на PC Пазарджик/л.11-15 от ДП/, Споразумение към съдебна спогодба от 28.08.2020г. и извлечение от банкова сметка на св.К.А. в ОББ, от своя страна очертават последователно възникването на задължението за издръжка, промЯ.та на неговия размер, както и извършените от подсъдимата преводи с основание „издръжка“.

Извод за точния размер на формираната дължима сума за неплатени издръжки за инкриминирания период съдът формира и на база на заключението по приетата съдебно-икономическа експертиза, което отговаря на стандартите за пълнота, обоснованост и яснота. Заключението е изготвено от компетентно вещо лице въз основа на всички материали по делото, в това число на база приетото като писмено доказателство извлечение от банкова сметка на бащата- св.К.А. в Банка ООБ АД, и след извършени приспадания на посочените по-горе суми, с които, макар и със закъснение, са изпълнени 3 задължения за предхождащи инкриминирания период.

Съдът не постави в основата на изводите си показанията на разпитаната в хода на съдебното следствие в качеството на свидетел Д. Д.- майка на подсъдимата. Водена от желанието си да защити и оневини соята дъщеря, св.Д. изложи едниствено твърдения за извършени преводи на суми през далечната 2015г., докато подсъдимата е пребивавала в чужбина, които не касаят формираните задължения за издръжка за инкриминирания период.

Изпълнително деяние на основния престъпен състав на чл.183 ал.1 НК се проявява във формата бездействие и се изразява в съзнателно неизпълнение на задължението на родителя, на когото не са предоставени родителските права, за издръжка в размер две или повече месечни вноски. Престъплението е формално, на просто извършване, тъй като от гледна точка на въздействието върху непосредствения обект на защита, законът не изисква настъпването на някакъв допълнителен резултат, освен самото неплащане на издръжката.

В случая, въз основа на одобрена съдебна спогодба, сключена между подс.И. и св.К.А. по гр.д. №2673/2015г. на PC- Пазарджик, влязла в сила на 24.11.2015г., родителските права върху детето ИВ. К. АКШ., родено на ****г., са предоставени на бащата. Съгласно съдебната спогодба, майката от своя страна се задължава да плаща месечна издръжка за детето в размер на 100 лева, считано от 01.09.2014г.. Със Споразумение от 28.08.2020г., постигнато между двамата родители, размерът на дължимата месечна издръжка за детето е променен на 160 лева, считано от 01.09.2020г.

Имайки предвид естеството на алиментното задължение за издръжка, а именно да задоволява ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества, тя е изискуема през течение на целия месец, за който се отнася. Същата служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена, поради което не трябва да се изчаква неговото изтичане.

В настоящия казус беше установено, че дължимата и неплатена издръжка за детето ИВ. К. АКШ. е за периода от месец юли 2020г. до месец май 2022г., включително. Предвид представеното в хода на съдебното следствие от защитника на подсъдимата писмено доказателство за извършено плащане на сумата от 160 лева от посочения период следва да бъде изключена отговорността за първото и най-старото от възникналите задължения за издръжка, а именно за м.септември 2020г.

Съгласно чл.68 б“а” от ЗЗД, паричните задължения са носими, т.е. тяхното местоизпълнение следва да бъде извършено по местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението, в случая в с.Голямо Белово, обл.Пазарджик, където детето живее с неговия баща.

В този смисъл, авторството на деянието и другите обстоятелства за времето и мястото на извършване се доказват по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

4

Престъплението е извършено от подсъдимата при условията на повторност по смисъла на разпоредбата на чл.28 ал.1 от НК, тъй като същата вече е била осъждана, с влязла в сила на 26.05.2017г. Присъда

№88/10.05.2017г. на PC- Пазарджик, постановена по НОХД №478/2017г. по описа на съда, за престъпление по чл.183 ал.1 от НК. В случая не е изтекъл и предвиденият в разпоредбата на чл.30 ал.1 от НК петгодишен срок от изтърпяване на наказанието за това осъждане, въпреки настъпилата реабилитация по право за същото.

В конкретния случай е налице и корелативно необходимата субективна страна на деянието, ведно с изискуемите от закона интелектуални и волеви параметри на същата. Като типично формално престъпление същото може да бъде извършено при единствено възможната форма на вината- пряк умисъл. В интелектуален аспект подсъдимата е предвиждала извършването му, състоящо се в неизпълнение на изискуемите парични задължения спрямо детето си, съзнавала е техният общественоопасен характер, изразяващ се в накърняване на обществените отношения, осигуряващи изпълнението на задълженията на посочените от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са неработоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. Във волево отношение подсъдимата е искала извършването на деянията като пряко е целяла противоправното си бездействие. Съзнавала е, че има месечно задължение за изплащане на издръжка на детето в размер на 100 лева месечно, а след 01.09.2020г.- в размер на 160 лева, като в инкриминирания период- месеците юли и август 2020г. и от м.октомври 2020г. до м. май 2022г., включително не е изпълнявала това си задължение. Съдът достига до извод, че подсъдимата е имала представа за всички обективни елементи от състава на престъплението, включително и квалифициращите /наясно е била с предходното си осъждане/, като е предвиждала и е искала настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действала е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.