Протокол № 313 от 04.10.2023, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 313 гр. Сливен, 03.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20232200100218 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

За ищеца „Юробанк България“ АД, редовно призован, не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие адв. Й. Й. от САК, с пълномощно представено по делото.

Ответницата Д. Д. К. – И., редовно призована, се явява лично.

Ответникът И. К. И., редовно призован, се явява лично.

Двамата ответници се представляват от адв. Д. О., от АК – Сливен, надлежно упълномощен по делото 25.07.2023 г.

АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.

АДВ. О.: Да се даде ход на делото. Представям пълномощно и за И. К.

И., което съм пропуснал да представя с отговора на исковата молба.

Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на делото.

ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.

АДВ. Й.: Поддържам исковата молба. Поддържам изложеното в нея и становището, което е подадено по електронен път на 29.09.2023 г.

Поддържаме искането за експертиза, както и становището ни, че възраженията на ответниците са преклудирани. Искът е за главницата в 1 частта до пълния й размер. Междувременно е имало плащане, но по изпълнителното дело за присъдената сума по предходното дело, но за сумите, за които е заведено делото, няма плащане. Оспорвам отговора на исковата молба, оспорвам направените в него възражения. Те са преклудирани предвид факта, че има вече влязло в сила решение за частичния иск, поради което първоначалните и основополагащите факти са вече установени и следва да бъдат зачетени от съда в следващото производство.

Пояснявам, че в исковата молба съм посочил, че кредита ще се връща в евро, поради което навсякъде следва да се чете швейцарски франка. На стр. 2 в исковата молба съм допусната техническа грешка и моля да се чете валута на кредита „швецарски франка“, а не „евро“.

АДВ. О.: Оспорваме исковата молба. Поддържам отговора и всичките възражения, както са направени. Тъй като съгласно определението на съда за насрочване на делото, не са ни допуснати исканията, като съдът е преценил, че всичките ни възражения са преклудирани, с изключение на възражението по давност и правоотлагащите възражения, искам да изясня във връзка с погасителната давност. Независимо, че има договор между страните, за нас договорът е нищожен поради липса на форма. Формата е писмена, но в тази писмена форма ги няма подписите. И сега поради тази липса на форма, считаме, че плащането на сумата ще се докаже от извлечението на банковите сметки, но съдопроизводствения ред трябва да бъде друг - не на основание договор, а на основание чл. 55 от ЗЗД като неоснователно обогатяване и затова считаме, че след като договорът е нищожен и не е подходено по реда на чл. 55 от ЗЗД, имаме възможност да възразяваме за давност в началото още на периода, когато са платени сумите и затова, за да може да ползваме давността в началото, възразяваме, че договорът е нищожен. Ако е нищожен договорът, той не поражда правни последици. Следващото, което е свързано относно сроковете, които ще посочим за давност. Всъщност, въпросът беше дали изобщо договорът е станал предсрочно изискуем с нотариалната покана.

Ние не оспорваме, че е получена нотариалната покана, но има една императивна норма - в чл. 432 ал. 2, в която е посочено, че банката дава достатъчен срок преди да упражни правото си на предсрочно връщане на сумата. А такъв срок няма, а това е императивна норма и на практика излиза въпросът дали изобщо е предсрочно изискуем кредита след като няма такъв срок, тъй като нормата е императивна. За давността ще взема допълнително 2 становище по същество.

РЕПЛИКА адв. Й.: На първо място и двете нотариални покани са получени лично. На второ място, такива възражения бяха направени в предходното дело и съответно съдът тогава е приел, че поканите пораждат правни действия, тоест предсрочната изискуемост е била надлежна, поради което считам, че сегашните оспорвания са неоснователни. По отношение искането ни за назначаване на експертиза в тази връзка ще кажа следното, че в предходното дело за общия размер в двете решения е описано какъв е общия размер, ако съдът прецени считам, че може да се пристъпи и към решаване на делото без експертиза. Ако съдът прецени, че е необходимо, моля в условията на евентуалност да се пристъпи към съдебно-счетоводна експертиза, като отговори на въпросите в исковата молба и на въпроса, поставен в допълнителната ни молба, която вчера беше изпратена до съда.

АДВ. О.: Ние също имаме въпроси към експертизата.

Съдът ПРИКАНИ страните към спогодба.

АДВ. О.: Ние по принцип нямаме против сключването на спогодба .

АДВ. Й.: Нямам изрични пълномощия за постигане на спогодба. Ако делото се отлага за изготвяне на експертиза, ще предам в банката, че страната има желание да сключи спогодба .

ОТВЕТНИЦАТА Д. И.: Аз имам подготвено писмено споразумение, което днес ще входирам в банката. Искам да се споразумеем с тях да заплатим еднократно една сума в размер на 20 000 лева. Затова, моля да отложите делото. Искам да кажа, че вече няма имот. Имотът беше отнет, а ние предлагаме пари. Банката вече няма обезпечение. Имота се оказа ипотекиран. 75 000 лв. сме изтеглили и накрая имота ни го взеха, защото банката не е видяла, че има вписана ипотека върху земята. Имаше издадено удостоверение за липса на тежести, банката са го видели, но до там., а сега банката иска от нас 200 000 лв.

АДВ. Й.: До момента докато не беше заведено делото не беше постъпила никаква молба от ответниците. Банката знае, че няма имот, но в крайна сметка парите, които са изтеглени от ответниците се дължат.

ОТВЕТНИЦАТА Д. И.: Имотът беше ипотекиран от този, от когото сме го купили. Земята е била ипотекирана и неговия кредитор взе имота и ние 3 останахме без нищо. Ние бяхме като трето лице -преобретател на този имот, а в същото време имаше издадено удостоверение за липса на тежести на имота.

Никой не е направил проверка за земята.

На основание чл. 146 ал.1 ГПК, съдът ДОКЛАДВА делото.

В исковата молба се твърди, че на 23.04.2008 г. банката сключила договор за банков кредит за покупка на недвижим имот с двамата ответници като кредитополучатели – И. К. И. и Д. Д. К.- И., по силата на който им бил предоставен банков кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 76 277,00 лева, от които: равностойността в швейцарски франкове на 20 400,00 лева за покупка на апартамент № 5, ведно със склад №5, находящи се в гр. Сливен, на адрес: бул. Панайот Хитов №6 и равностойността в швейцарски франкове на 55 877,00 лева за други разплащания.

Твърди се, че на 25.04.2008г., банката превела по сметката на И. К. И. договорените суми в размер на 64 593,00 CHF за покупка на недвижим имот и за други разплащания.

Към Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 23.04.2008г., били сключени Допълнително споразумение от 19.03.2009г., Допълнително споразумение от 19.12.2009г., Допълнително споразумение от 28.06.20 Юг., Допълнително споразумение от 14.11.2011г., Допълнително споразумение от 21,02.2013г. и Допълнително споразумение от 08.04.2014г., които били неразделна част от банковата сделка.

В чл. 5, чл. 6, ал. 1 и чл. 7 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 23.04.2008г. било уговорено, че договорът ще се погасява в срок от 420 месеца, считано от усвояването на кредита. Същият се погасява на равни (анюитетни) месечни вноски, включващи лихва и главница.

Погасяването на кредита се извършвало във валутата, в която същият е разрешен и усвоен- шв.франка. Погасителните вноски се изплащали ежемесечно, като падежът на всяка погасителна вноска бил всяко съответно число на месеца, следващ датата на усвояване на кредита.

В чл. 3, ал. 1, страните уговорили годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на банката, за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответният период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1,65 пункта. Към момента на сключване на 4 процесния договор, БЛП на Банката, за жилищни кредити в швейцарски франкове бил в размер на 4,5 %.

В чл. 3, ал. 3 от Договора било уговорено също, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат обезщетение за забава, в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10,00 пункта.

Поради неизпълнение на задълженията по чл. 5, чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал.

1 от договора, а именно неплащане на погасителна вноска с падеж 10.06.2015г., на основание чл. 19, ал. 1 от договора и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, двамата ответници изпаднали в забава относно погасяването му. Поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 10.06.2015г., на основание чл.

19 от Договор и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, банката обявила цялото задължение, за незабавно изискуемо, без да се прекратява действието на Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 23.04.2008г. и Допълнителните споразумения към него.

Двамата кредитополучатели били уведомени за предсрочно изискуемост на договора, като И. К. И., бил уведомен с нотариална покана от 16.11.2018г., с peг. № 3449/2018, том 1, № 198, на нотариус Н.К.К., нотариус в район гр. Сливен, peг. №***, връчена лично на 03.12.2018г., а Д. Д. К.- И., е уведомена лично с нотариална покана от 16.11.2018г., с peг. № 3450/2018, том 1, № 199, на нотариус Н.К.К., с per. №*** на Нотариалната Камара, връчена лично на 03.12.2018г.

Твърди се, че на 11.12.2019г., е образувано гр. д. №6835/2019г., по описа на PC –Сливен по искова молба на банката срещу И. К. И. и Д. Д. К., за дължимите от тях суми по Договор за кредит от 23.04.2008г. Претенцията на Банката е била за главница в размер на 2 808.53 CHF, представляваща част от общо дължимата главница в размер на 64 178,11 шв. фр; такси за периода от 20.12.2016г. до 27.11.2019г. в размер на 698,02 CHF представляващи част от общо дължимите просорочени такси размер на 1 153,16 CHF; нотариални разноски за период от 24.04.2018г. - 27.11.2019г. в размер на 786,07лв. и законна лихва върху главницата, считано от 11.12.2019г.

На 14.08.2020г., било постановено решение по същото дело, с което съдът уважил частично предявените искове. С решение по в. гр. дело № 92/ 2021 г., по описа на СлОС, било частично отменено решението на PC- Сливен 5 и отхвърлен иска за част от претендираните административни такси в размер на 247,78 шв. фр. и за пълния размер на нотариалните такси 786,07 лв.

Решението на СлОС не било допуснато до касационно обжалване.

Банката се снабдила с изпълнителен лист, въз основа на който било образува изп.дело № 813/22г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, като сумите били погасени, а делото - прекратено.

Твърди, че въз основа на влязлото в сила решение по частичния иск, се установили следните обстоятелства: че между банката и ответниците са налице облигационни отношения по силата на сключен между тях договор за кредит за покупка на недвижим имот HL33920 от 23.04.2008г.; че на тях им е отпуснат кредит в швейцарски франкове в размер на 64 593,00 шв. фр, който кредит те са усвоили и че същите дължат връщане на сума в швейцарски франкове, по силата на чл. 6, ал. 2 от Договора; че не са неравноправни клаузите на договора по чл. 1, ал.1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 6, ал. 1 от договора, а договор за кредит за покупка на недвижим имот HL33920 от 23.04.2008г., не е нищожен или недействителен; че задължението по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо на И. К. И. и Д. Д. К. на 03.12.2018г.; че двамата са солидарни длъжници по договор за кредит.

Счита всички гореспоменати факти за установени по делото, като се позовава на т.2 от ТР №3/2016 от 22.04.2019 год. по тълк.дело № 3/2016, съгласно която: „Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със СПН относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. “