Решение № 550 от 10.08.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. София, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20221001001031 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 294, вр. с чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 50 062 от 1.12.2023 г. по т.д. № 278/ 2021 г. на Върховния касационен съд, Първо търговско отделение е отменено решение № 11743 от 31. 07. 2020 г. по т. д. № 530/ 2020 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 11 състав ; отхвърлени са като неоснователни предявените от „Медикъл продъктс България“ АД - гр. София срещу „Съксес инвестмънтс“ ЕАД - гр. София искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт № 130 т. І рег. № 1793 д. № 78/2016 г. от 5. 05. 2016 г., с който „Медикъл продъктс България“ АД е прехвърлило на „Съксес инвестмънтс“ ЕАД правото на собственост върху следния недвижим имот: застроен неурегулиран имот с идентификатор *** с площ от 4967 кв. м., находящ се в с. Бистрица, ведно с построената в него едноетажна „производствена сграда за хранителни добавки“, представляваща източната сграда с идентификатор *** със застроена площ от 833.50 кв. м., поради противоречие с добрите нрави, произтичащо от нееквивалентност на насрещните престации и с правно основание чл. 34 от ЗЗД за връщане на описания недвижим имот ; делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд за произнасяне по евентуалните искове с правно основание чл. 87 , ал. 3 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 206, ал. 2 от ЗЗД.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

1

В исковата молба заявената при условията на евентуалност претенция по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е обоснована с твърдението, че противно на записаното в нотариалния акт, че продажната цена на имота - 63 400 лева, е била получена от продавача напълно чрез банкови преводи от купувача преди деня на сключването на договора, това не се установявало от извлеченията от банковите сметки на продавача в обслужващата го банка за периода 1.10.2015 г. 26.08.2017 г. Поради неосъществената от ответника престация и продължителната забава повече от една година, изпълнението станало безполезно за ищеца предвид продължаващия скок на цените на недвижимите имоти, започнал след сключването на сделката.

Молбата към съда била да развали договора на посоченото основание.

В отговора на исковата молба ответникът оспорил иска, като заявил, че е изправна страна по договора, „включително и при изплащането на продажната цена, а в отговора на допълнителната искова молба уточнил начина, по който е било извършено плащането на въпросната сума. Посочил освен това, че извършените от него плащания за погасяване на задължението на ищеца по банковия кредит, не са били без основание, тъй като такова се съдържало в договореностите между страните в споразумения от 27.04.2016 г., от 28.04.2016 г. и от 5.05.2016 г., които представил с отговора.

В становище с вх. № 161 498 от 7.12.2018 г. (т.ІІ, л.371) ищецът оспорил достоверността на датите и истинността на съдържанието на трите споразумения, като изложил фактически и правни аргументи, опровергаващи твърдението на ответника, че сумата 63 400 лева е била платена по начина, посочен в допълнителния отговор.

Установената от доказателствата фактическа обстановка, която е релевантна относно претенцията по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, е следната.

С договор за банков кредит № 026LD - S - 000100/ 4.04.2016 г., сключен в гр. Димитровград, „Първа инвестиционна банка АД предоставила на „Медикъл продъктс България“ АД сумата 250 000 евро за следните инвестиции : 126 000 евро- за покупка на поземлен имот в с.

Бистрица ; 42 000 евро за покупка на машини и съоръжения по спецификация ; 24 000 евро за довършителни и ремонтно строителни работи и 18 000 евро за изграждане на система за видеонаблюдение и алармена система, с краен срок за погасяване на кредита 20.04.2023 г.

Н. Б. Н. и В. Д. И. били посочени в договора като съдлъжници на кредитополучателя.

С нотариален акт № 99, том I, рег. № 1428, дело № 57 от 14.04.2016 г. на нотариуса Е. И.

„Имо пропърти инвестмънтс София“ ЕАД продало на „Медикъл продъктс България“ АД застроен неурегулиран имот с идентификатор *** с площ от 4 977 кв. м., находящ се в с. Бистрица, ведно с построената в него едноетажна „производствена сграда за хранителни добавки“, представляваща източната сграда с идентификатор *** със застроена площ от 833.50 кв. м., за сумата 140 000 евро/ 273 816.20 лева, от кято в деня на сключването на договора била платена с банков превод сумата 14 000 евро, а остатъка от 126 000 евро продавачът се съгласил да му бъде платен със сумата по предоставения на купувача кредит от „Първа инвестиционна банка АД.

С нотариален акт № 100, том I, рег. № 1437, дело № 58 от 14.04.2016г. на нотариуса Е. И., за 2 обезпечаване на вземането на „Първа инвестиционна банка АД по договор за банков кредит № 026LD - S- 000100/ 4.04.2016 г. „Медикъл продъктс България“ АД учредило в полза на банката ипотека върху описаните по - горе недвижими имоти.

В споразумение от 27.04.2016 г. „Медикъл продъктс България“ АД, представлявано от изпълнителния директор Н. Б. Н., се задължило да продаде на „Съксес инвестмънтс“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Н. Б. Н., описаните по - горе недвижим имоти за сумата 337 512.10 лева. Продажната цена трябвало да бъде заплатена по следния начин : 63 695.90 лева - по банков път, срещу издадена фактура, до деня на нотариалната сделка ; останалата сума

250 000 евро/ 488 357.50 лева „Съксес инвестмънтс“ ЕАД се задължило да погасява от свое име и за своя сметка, като встъпи изцяло до 20. 05. 2017 г. и/или погасява редовно дълга на „Медикъл продъктс България“ АД по условията на кредита, ведно с лихвите и таксите по него.

В допълнително споразумение от 28. 04. 2016 г. същите страни приели сумата 63 695.90 лева да се промени на 63 400 лева и да бъде заплатена, както следва : 1) 10 000 лева „Медикъл продъктс България“ АД да задържи като плащане по цената на договора - тази сума съставлявала надплатена част от полученото на 19. 04. 2016 г. плащане от „Съксес инвестмънтс“ ЕАД в общ размер 26 400 лева, от които само 16 400 лева са били предназначени за погасяване по фактура № 2/ 19.04.2016 г., а останалите били недължими ;

2) 32 500 лева „Съксес инвестмънтс“ ЕАД да заплати днес вместо „Медикъл продъктс България“ АД (като цесия) за погасяване на задължения на „Медикъл продъктс България“ АД към Д. М. Д. по договор за заем ; 3) 20 900 лева „Съксес инвестмънтс“ ЕАД да заплати днес вместо „Медикъл продъктс България“ АД (като цесия) за погасяване на задължения на „Медикъл продъктс България“ АД към Е. В. Т. по договор за заем.

С извършването на описаните плащания „Медикъл продъктс България“ АД щяло да счита, че „Съксес инвестмънтс“ ЕАД е изпълнило задължението си за плащане на сумата 63 400 лева. Поради отказа на банката задължението на „Съксес инвестмънтс“ ЕАД за встъпване по кредита отпадало.

В допълнително споразумение от 5.05.2016 г. същите страни приели, че в споразумението от 27.04.2016 г. сума 337 512.10 погрешно била посочена „лева“, вместо правилното „евро“ и че тя съставлява сбора на всички погасителни вноски по погасителния план на кредита, включващи главница и лихви, а не уговорена между страните цена, доколкото кредита можело да бъде погасен и предсрочно от купувача.

С нотариален акт № 130, том I, рег. № 1793, дело № 78 от 5.05.2016 г. на нотариуса Е. И.

„Медикъл продъктс България“ АД, представлявано от изпълнителния директор Н. Б. Н., продало на „Съксес инвестмънтс“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Н. Б. Н., описаните по - горе недвижим имоти за сумата 63 400 лева, която дружеството - продавач заявило, че е получило напълно чрез банкови преводи от дружеството - купувач преди деня на сключване на този договор.

От справката по партидата на „Хеалт Продъктс България“ АД с ЕИК 204923760 в 3 търговския регистър се вижда, че в деня на първоначалната регистрация на дружеството 4.01.2018 г. тези имоти са били внесени като непарична вноска в капитала му от учредителя - акционер „Съксес инвестмънтс“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Н. Б. Н..

В производството по настоящето дело, в съответствие с разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ГПК, са приети нови писмени доказателства.

Въззивникът е представил покана от 29.10.2020 г, с която „Първа инвестиционна банка АД предоставила на В. Д. И. седмодневен срок за погасяване на задължението по договора за кредит, възлизащо към 23.10.2020 г. на сумата 92 175.85 евро, с предупреждение, че при неплащането й ще счита кредита изцяло за предсрочно изискуем. Представил е и : банков превод от 8.12.2020 г. на сумата 12 138.94 GBP/

26 138.94 лева ; преводно нареждане от 4.03.2021 г. за сумата 15 350 лева и извлечение от банкова сметка на В. Д. И., в което е отразено плащане на 9.04.2021 г. на сумата 42 075 евро за погасяване на кредит.

Ответникът по въззивната жалба е представил : писмо с изх. № 240-2/ 16.01.2023 г. на „Първа инвестиционна банка“ АД с приложена справка за направените вноски по договор за кредит № 026LD-S- 000100/ 4.04.2016г.; удостоверение с изх. №240-3/ 16.01.2023 г. на „Първа инвестиционна банка“ АД, според което към 16.01.2023 г. договора за банков кредит е изцяло погасен ; окончателен разчет по споразумение от 18.01.2022 г.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, в обхвата на правомощията си по чл. 269 от ГПК и в изпълнение на указанията в отменителното решение на касационната инстанция настоящият състав приема от правна страна следното.

В съответствие със задължителните за въззивния съд мотиви на отменителното решение, трябва да се счита за безспорно наличието на валидно правоотношение, произтичащо от договор за търговска продажба, по силата на който ищецът прехвърлил правото на собственост на описаните в нотариалния акт от 5.05.2016 г. недвижими имоти, срещу задължението на ответника да заплати цената им. При разкритата симулация на явната сделка в частта досежно волеизявленията на страните относно цената, съдът приложил разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и приел за „действително уговорена по договора за продажба цена от

551 757.50 лева, формирана от 63 400 лева, платими до сключване на договора във формата на нотариален акт, и 250 000 евро с посочена от страните равностойност 488 357.50 лева, платими на вноски съобразно уговорките по процесния договор за банков кредит“.

Следователно същината на спора, повдигнат с предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, по основателността на който настоящият състав трябва да се произнесе, е съсредоточена в отговора на въпроса дали ответникът действително е платил преди деня на нотариалното производство сумата 63 400 лева по уговорения в допълнителното споразумение от 28.04.2016 г. начин, както и дали е изпълнил поетото по споразумението от 27.04.2016 г. задължение да погаси от свое име и за своя сметка дълга на „Медикъл продъктс България“ АД към „Първа инвестиционна банка АД 4 съгласно условията в договора за банков кредит от 4.04.2016 г.

Недоказаността на плащането на сумата 63 400 лева въззивникът е обосновал с твърдението, че защитната теза на ответника почива единствено на антидатирани документи, имайки предвид представените с отговора на допълнителната искова молба писмени доказателства : три преводни нареждания - от 19.04.2016 г. за въпросната сума от 26 400 лева ; от 19.04.2016 г. за сумата 20 900 лева, преведена по сметката на Е. Т. и от 28.04.2016 г. за сумата 32 500 лева, преведена по сметката на Д. Д.. Освен това, в становището от 7.12.2018 г. е оспорена и истинността на съдържанието на трите споразумения и договорите за заем от 20.01.2016 г. и от 19.04.2016 г., сключени между ищеца и Д. Д..

Подробни съображения относно неоснователността на оспорването на датите на сключване на договорите и споразуменията с твърдения, че са съставени с оглед процеса, са изложени в мотивите на отменителното решение на ВКС. Те са основани на последователната съдебна практика, обединена около становището, че при оспорване на датата на сключване на договор от юридическо лице, с твърдения, че е антидатиран съставен след прекратяване на правомощията на органен представител, това юридическо лице не е трето лице. Когато изявленията обхващат датата на документа, съставителите са обвързани от нея, датата е противопоставима на участниците в съставянето на документа, но всеки може да опровергава верността й и носи на основание чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта да установи действителното време на съставяне, при съответните процесуални ограничения относно доказването. (Решение № 23 от 11.09.2017 г. по т. д. № 2413/2015г., II т.о.) За конкретния случай съдът е приел, че коментираните доказателства са относно логически последователни действия, като плащанията от страна на ответното дружество са извършени след подписването на споразуменията и в съответствие с уговорките по тях, както и преди освобождаването на Н. Н. като изпълнителен директор на търговското дружество ищец и вписването на това обстоятелство в търговския регистър през август 2017 г. и депозирането на исковата молба на 28.09.2017 г. Въззивният съд е длъжен да съобрази изводите на касационната инстанция, поради което приема, че верността на датите на съставянето на обсъдените частни документи не е опровергана от ищеца и те следва да бъдат ценени като писмени доказателства.