Решение № 472 от 01.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Велико Търново, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгoстинов

ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20214100500646 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260017 от 18.02.2021 година, постановено по гр. д. № 258/2020 година Районен съд – Павликени ответникът „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД е осъден на основание чл.

432, ал.1 от КЗ да заплати на ищеца М. А. О. обезщетение за претъпени неимуществени вреди във връзка с настъпило ПТП с лек автомобил, чийто водач е имал застраховка „Гражданска отговорност“, в размер на 16 120,80 лв., ведно със законна лихва от 12.09.2019 година до окончателното плащане, като е отхвърлен иска в останалата му част до пълния предявен размер от 25000 лв., включително. Със същото решение в полза на ищцата са присъдени направените по делото разноски в размер на 1470,22 лв. Ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 871,17 лв., съразмерни на отхвърлената част на иска.

Против това решение е подадена възизвна жалба от ищцата М. О. чрез адв. М. М., като счита същото за неправилно и незаконосъобразно в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата над уважената част до пълния предявен размер. Смята изводите на съда за необосновани и неподкрепени със събраните по делото доказателства и излага, че справедливото обезщетение за претърпените от доверителката му неимуществени вреди е в размер на 25 000 лв. Извършва анализ на фактите и прави изводи, обосноваващи тезата за пълна основателност на предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което 1 първоинстанционното такова да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което искът да бъде уваже3н изцяло. Претендира разноски.

Ответникът „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД чрез пълномощник адв. А. Б. е подал писмен отговор, чрез който оспорва въззивната жалба на ищцата като неоснователна.

Въззивна жалба против решението е подадена и от ответника „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД чрез адв. А. Б., като обжалва решението в частта му с която искът е уважен за сумата над 10000 лева до сумата 16120,80 лв. – или за разликата от 6120,80 лв. Излага подробни доводи и аргументи защо смята, че съдът неправилно е определил размерът на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение въззивната жалба на ищцата, а от друга страна да отметни решението в обжалваната от тях част и да отхвърли предявения иск и са сумата от 6120,80 лева като неоснователен. Претендира разноските по делото.

Със въззивната жалба и с писмения отговор не са направени искания за събиране на доказателства и не са представени нови доказателства.

В хода на проведеното съдебно заседание жалбопадателя М. О. не се явява, представлява се от адв. П. А.. Поддържа подадената жалба и моли същата да бъде уважена, като бъде отменено решението на районния съд в частта, с която искът е отхвърлен и да бъде постановено решение, с което искът да бъде изцяло уважен. Оспорва подадената от ответника въззивна жалба и моли съда да я остави без уважение.

Жалбоподателят „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, не се представлява в съдебното заседание пред въззивната инстанция. Представя писмено становище чрез пълномощник адв.А. Б., с което заявява, че поддържа въззивната жалба и изложените в нея възражения и доводи относно неоснователност на иска за разликата над 6120,80 лв. до уважения размер 16120,80 лв. Моли за оставяне без уважение жалбата на ищеца. Представя списък на разноските, като претендира присъждане на такива с оглед изхода на делото.

Великотърновският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения, обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с предмета на въззивната проверка, приема следното:

Всяка от въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението, което да обуславят недопустимост на решението.

2

След като съдът приема, че решението е валидно и допустимо, следва да се премине към разглеждане на спора по същество и преценка правилността на атакуваното решение, според наведените във въззивните жалби на всяка една от страните.

Предмет на делото пред първата инстанция е предявен от М. А. О. против ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД с искане за присъждане на обезщетение в размер на 25000 лева за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 18.01.2019 г., ведно с лихва за забава /иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 497, ал.

1, т. 2 от КЗ/ върху дължимото обезщетение от 12.09.2019 г. до окончателното плащане. При така сложения предмет на делото следва да бъде установявано в рамките на процеса наличието на валиден застрахователен договор при ответника за автомобила, управляван от делинквента към датата на процесното ПТП, проведено рекламационно производство за доброволно уреждане на спора със застрахователя, както и предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения – деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. По акцесорната претенция следва да бъде установено наличието на главен дълг и настъпила забава за изпълнение.

Според оплакванията в подадените от всяка една от страните въззивни жалби спорен се явява само справедливият размер на определеното от първоинстанционния съд обезщетение в паричния му еквивалент, както и съобразено ли е то с вида, характера и интензитета на претърпените болки и страдания и довели ли са до неблагоприятно въздействие в неимуществената сфера на ищцата, че да обосновават обезщетение в претендирания размер. Нещо повече ответникът признава иска и смята, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди е 10000 лева и в жалбата си против решението оспорва разликата от 6120,80 лв. до уважения размер на иска 16120,80 лв. излага възражения относно приетото от първоинстанционния съд и анализирайки доказателствата стига до извод, че травмите на ищцата съставляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота с възстановителен период, според заключението на вещото лице, за установените увреждания 25-30 дни. Ищцата поддържа, че справедливото обезщетение е в размер на 25000 лв. – толкова, колкото е размерът на предявената претенция.

В хода на въззивната проверка нови факти не се твърдят, не са събирани и нови доказателства.

Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Освен това, установените по делото факти не се спорят от страните. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда пространно.

3

На 18.01.2019 година около 16:45 часа на кръстна връзка на ПП1 към км 55+800 на ВП II-35 е настъпило ПТП с участници л.а. „*** с водач Й.П.М. и л.а. „***“ с рег. № *** КК с водач М.К. О.. Пострадали при това ПТП е ищцата М. А. О.. Според изслушаната съдебно авто техническа експертиза така посоченото ПТП е настъпило на кръстовище на път ПП I4/София-Варна/ към път Ловеч – Троян на път II-35 с двупосочна платна, с по една пътна лента за всяка посока с пътни ленти за пристрояване. За движещите се МПС от ПП I-4 към Ловеч-Троян път II-35 е поставен пътен знак „Стоп линия“ и Б2 „Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство“. На посочената по горе дата и място в светлата част на денонощието л.а. „***“ с рег. № *** с водач Й.М. се е движил попътно след л.а. „***“ с рег.

№ *** с водач М. О. от ПП I-4 към Ловеч-Троян път II-35, като водачът на „***“ предприема намаляване на скоростта и спиране на знак „Стоп линия“, за да пропусне движещите се по път II-35 като водачът на „***“ без спиране, без спиране на време или в разстояние помалко от възможното за спиране за недопускане на сблъсък с движещия се пред него лек автомобил, настъпва удар, който е челен за л.а. „***“ и заден за „***“, в резултат на който удар има материални щети по превозните средства и пострадали лица. Скоростта на „***“ е била нула, а на л.а. „***“ около 40 км.ч.основната причина от експлоатационно техническа гледна точка е движението на управлявания от водача М. л.а. „***“ без спиране, без спиране навреме или в разстояние по-малко от възможното за спиране без недопускане на сблъсък с движения се пред него, при което настъпил удар, условия при които водачът на М. сам се е поставил.

При това ПТП е пострадала ищцата М. А. О., пътувала на предна дясна седалка до шофьорската.

Изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза установява следните травматични телесни увреждания: преразтягане в областта на шийния отдел на гръбначния стълб на мускули и сухожилия; кръвонасядане в областта на дясна раменна става; оплаквания от главоболие, световъртеж, нарушено равновесие; болезнени и ограничени движения в шийния отдел на гръбнака; ограничени и болезнени движения в дясна раменна става; мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване; коренчева увреда на С6 вдясно..

Получените травматични увреждания са в резултат от удар и/или притискане с/между твърди тъпи предмети, както и изразен камшичен удар в областта на шията и е възможно да са получени от описаното ПТП като пътник на предна дясна седалка в купето на лек автомобил. Шийната травма е причинила трайно затрудняване в движението на шията със срок на лечение и възстановяване над 30 дни, а сегашното състояние с оглед изминалото време, наличието на болезнени ограничения в шийния отдел на гръбнака може да се квалифицират като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Кръвонасядането в областта на раменната става и мозъчното сътресение са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице д-р Г. сочи, че срокът на оздравителния процес на констатираната шийна травма при нормално протичане е около 25-30 дни, но при ищцата протекло затегнато, неефективно, който извод вещото лице прави от изследваната медицинска документация за лечението и физиотерапевтичните процедури.

4

Налице били остатъчни явления и оплаквания, които ще продължат през целия й живот.

Срокът за лечение на мозъчното сътресение и кръвонасяданията в раменната става вещото лице е посочил да е около 25 дни.В допълнително заключение вещото лице д-р Г., сочи, че камшичния удар на пътник или водач в купето на МПС е възможно да се получи при удар на или от превозно средство в преграда, от всички страни, като реализира различен вид увреда.

Въпреки правилно сложен предпазен колан, в областта на шията и горната част на гръдния кош е възможно да се реализира камшичест удари той зависи предимно от скоростта на МПС-то, респективно от силата на действалите инерционни сили, генерирани при самия удар. Дори и с поставен предпазен колан е напълно възможно ищцата да получи „камшичест удар“. Вещото лице е констатирало от изследваната медицинска документация, че в областта на дясно рамо и подмишничната ямка е отразено кръвонасядане, което би могло да е и от поставен предпазен колан, поради неговия лентовиден характер.