Решение № 1049 от 30.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1049 гр. Пловдив, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20245300501237 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение № 24/20,02,2024 г., постановено по гр. д. № 527/2023 г. на РС Първомай, „ИВ – БИЛДИНГ 89“ ЕООД, ЕИК *****; е осъдено да заплати на Г. Е. А., ЕГН **********; сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на трудова злополука, настъпила на 21,06,2023 г. в с. *****, като за разликата над посочения размер до пълния претендиран от 15 000 лв., предявени като частична претенция от общо дължими 30 000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен.

Срещу посоченото решение на РС в частта, с която е уважен искът за обезщетение за неимуществени вреди, е постъпила жалба от ответника „ИВ – БИЛДИНГ 89“ ЕООД, ЕИК *****. Заявява се оплакване за незаконосъобразност на решението в посочената част поради необоснованост и протИ.речие с материалния закон. Оспорват се изводите за липса на съпричиняване от страна на ищеца и за дължимия справедлив размер на обезщетението. От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното 1 решение в обжалваната част и вместо това – да отхвърли иска, евентуално – да намали обезщетението до справедлив размер.

Ответникът по жалбата Г. Е. А., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на решението в обжалваната част.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС е образувано по иск с правна квалификация чл. 200 от КТ. Предявен от Г. Е. А., ЕГН **********; против „ИВ – БИЛДИНГ 89“ ЕООД, ЕИК *****.

Ищецът твърди, че при осъществяване на трудовите функции, възложени му по съществувало между страните трудово правоотношение, претърпял трудова злополука, настъпила на 21,06,2023 г. в с. *****. При отваряне на задния капак (каната) за разтоварване на товарен автомобил с инертни материали, лявата му ръка била затисната между капака и стената, до която бил паркиран камионът. В резултат на това му било причинено травматично увреждане изкълчване на китката. Наложило се оперативна интервенция по закрито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, последвана от втора операция за отстраняване на имплантирани уреди от радиус и улна.

В продължителен период след злополуката ищецът изпитвал силни болки, чувствал се несигурен и тревожен, страхувал се да спортува.

Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв. – частично претендирани от общо дължими 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на посочената по-горе трудова злополука.

Ответникът оспорва основателността на исковете. Признава съществуването на трудово правоотношение между страните и настъпването на трудова злополука на посочената дата, при която ищецът е претърпял посочените травматични увреждания. Твърди, че ищецът проявил груба небрежност и с поведението си допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като нарушил елементарни правила за безопасност и при 2 разтоварването на камиона застанал зад автомобила и сам се поставил в положение ръката му да бъде затисната. Оспорва и твърдението ищецът да е претърпял болки и страдания с висок интензитет и продължителност.

С постановеното по спора решение първоинстанционният съд е приел иска за частично основателен и е присъдил в полза на ищеца обезщетение в размер на 8 000 лв. За разликата над посочената сума до пълния претендиран размер искът е отхвърлен като неоснователен и в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Предмет на въззивното производство е спора относно дължимостта на определеното от РС обезщетение в размер на 8 000 лв.

При извършената служебна проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт, при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. По отношение на останалите основания за незаконосъобразност въззивният съд е обвързан от предявените с жалбата оплаквания.

Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства.

Като извърши самостоятелна преценка на същите и като съобрази приложимите разпоредби на закона, настоящата инстанция приема следното:

Отговорността на работодателя при увреждане здравето на работника или служителя има обективен характер и възниква при кумулативното осъществяване на следния фактическият състав: 1/ наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия работник/служител; 2/ професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила телесното увреждане; 3/ претърпени от пострадалото лице вреди (имуществени или неимуществени); и 4/ причинна връзка между трудовата злополука и вредите.

Безспорни между страните (а и установени от събраните пред РС писмени и гласни доказателства) са следните обстоятелства: към 21,06,2023 г. ищецът е работел по трудово правоотношение при ответника на длъжност „*****“. На посочената дата в изпълнение на възложената му работа ищецът 3 трябвало да разтовари камион с пясък. При отваряне на задния капак на товарния автомобил, паркиран в близост до стена, лявата ръка на ищеца била затисната между капака и стената. Причинена му била травматична увреда.

Ищецът бил закаран в болница, където било установено изкълчване на китката и ищецът бил приет за лечение. Извършена била оперативна интервенция по закрито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, след което ищецът бил изписан за домашно лечение. четиридесет дни след травмата последвала втора операция за отстраняване на имплантирани уреди от радиус и улна.

Страните не спорят, че с това е осъществен фактическият състав на чл. 200, ал. 1 от КТ. Спорът се съсредоточава върху справедливия размер на обезщетението и основателността на предявените от работодателя възражения за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в проявена груба небрежност при изпълнение на работата във връзка с което е настъпила процесната злополука .

Относно размера на дължимото обезщетение:

Размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определи по справедлИ.ст, при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства и с оглед компенсиране на претърпените вреди в най-пълна степен. Понятието "справедлИ.ст" не е абстрактно, а свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението, независимо от специфичното им проявление във всяко дело. Според формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна за съдилищата в страната практика на ВКС, за определяне справедлИ.то обезщетение е необходимо да бъде определен от съда точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от увреденото лице, и тяхната продължителност, но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които ги съпътстват, като се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

От заключението на извършената пред РС СМЕ се установява, че причинените от злополуката увреждания на ищеца са: закрито счупване на долния край на лъчевата кост. С оперативна интервенция е извършена репозиция и метална стабилизация на лявата гривнена става. Тридесет и пет 4 дни по-късно е извършена втора оперативна интервенция, при която стабилизиращите елементи са отстранени. При изписването липсват медицински и ортопедични протИ.показания. Обичайният възстановителен период до степен годност за физически труд при правилно протичане на оздравителния процес за процесната травма е около три месеца, липсват данни при ищеца да са налице усложнения. От гласните доказателства, събрани пред РС, се установява, че в първите месеци след нараняването ищецът не могъл да полага труд, изпитвал болки и не може да зиползцва пълноценно травмираната ръка.

Като отчита изложените по-горе обстоятелства и и съобразно обществено-икономическите условия към момента на настъпване на злополуката, съдът приема, че справедлИ.то обезщетение, отговарящо най пълно и адекватно на вида и интензитета на причинените на ищеца болки и страдания, следва да се определи размер на 8 000 лв.

С оглед извода за основателност на претенцията за обезвреда, следва да се разгледа предявеното от ответното дружество възражение за това, че пострадалият е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносните последици, проявявайки груба небрежност, като при разтоварването застанал зад камиона в нарушение на елементарни правила за безопасност и поради това ръката му се оказала притисната между задния капак и стената.

Когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание, и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност, налице е съпричиняване от негова страна за настъпване вредоносния резултат на трудовата злополука. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.

Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване в резултат на допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /така: решение № 125/04.05.2016 г., гр. дело № 4417/2015 г. на IV г. о. на ВКС/. Тежестта за установяване на изложените обстоятелства е върху работодателя. В настоящото производство липсват каквито и да е доказателства относно твърдението, че при разтоварването ищецът е застанал зад камиона. При това положение възражението за съпричиняване за настъпването на злополуката остава недоказано.

5

Предвид изложените изводи, претенцията следва да се приеме за основателна до размер от 8 000 лв. До този извод е достигнал е РС, като е изложил подробни съображения, които напълно се споделят и от настоящата инстанция. Затова решението в обжалваната му част се приема за законосъобразно и ще бъде потвърдено.

Относно разноските пред настоящата инстанция:

С оглед изхода на спора, на въззиваемия се дължат разноски съразмерно на уважената част от жалбата. Процесуалният му представител претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА. Същото, според обжалваемия интерес и съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, като се отчете, че разглеждането му във въззивната инстанция е протекло в едно съдебно заседание без събиране на нови доказателства, следва да се определи в размер на 600 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ИВ – БИЛДИНГ 89“ ЕООД, ЕИК *****; да заплати на адвокат Ф. Е. М. с адрес: гр. *****; сумата от 600 лв. (шестотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по чл.. 38 от ЗА във въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6