Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2390 от 19.04.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14048/2023
Вид
Решение № 2390
Подписан
19.04.2024
В сила
27.03.2025
Състав
Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 3 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2390 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100514048 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Столична община срещу решение № 13701/29.11.2022 г. по гр.д. № 43532/2021 г. по описа на СРС, 51 състав, в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от С. В.

С. и И. С. С. и е признато за установено в отношенията между страните, че С. В. С. е собственик на 1/4 идеална част, а И. С. С. – на 1/2 идеална част от недвижим имот с идентификатор № ***, с адрес: гр. София, кв. „Република“, ул. „Банско шосе“, с площ от 92 кв.м., при съседи: имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, както и по насрещна въззивна жалба на С. В. С. и И.

С. С. в частта относно определените квоти в съсобствеността.

Въззивникът - Столична община, поддържа, че решението на Софийски районен съд е неправилно. Твърди, че Столична община се явява собственик на процесния имот на основание чл. 21а ЗТСУ (отм.), вр. чл. 6, ал. 3 ЗУТ с влизане в сила на плана, с който процесният имот е отреден за улица. Ето защо, моли решението в обжалваната част да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по 1 производството.

Въззиваемите – И. С. С. и С. В. С., оспорват жалбата, като считат, че Столична община не се явява собственик на имота. Молят въззивната жалба да бъде отхвърлена.

Молят решението да бъде отменено в частта, касаеща квотите в съсобствеността, като вместо това бъде признато за установено, че всеки от ищците се явява собственик на 1/2 идеална част от процесния имот. Претендират разноските по производството.

Столична община оспорва насрещната въззивна жалба, като счита, че първоинстанционният съд е определил правилно квотите в съсобствеността.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от И. С. С. и С. В. С. с положителни установителни искове с право основание чл. 124 ГПК за признаване за установено спрямо Столична община, че ищците са съсобственици на при квоти 3/4 части за И. С.

С. и 1/4 част за С. В. С. на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: гр. София, кв. „Република“, ул. „Банско шосе“, с площ от 92 кв.м., при съседи: имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор №

***.

Ищците – И. С. С. и С. В. С., твърдят, че са били съсобственици на поземлен имот с пл. № 94, нанесен в к.л. № 150, с площ от 500 кв.м., по плана на гр. София, кв.

„Република“, местност „Милево ханче“, намиращ се на адрес: гр. София, ул. *******, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда. Сочат, че правото на собственост по отношение на поземления имот и построената в него двуетажна жилищна сграда са придобити по договори, обективирани в нотариален акт № 113/23.01.1997 г. по н.д. № 685/1997 г. по описа на нотариус В.М. и нотариален акт № 9/05.02.2003 г. по н.д. № 8/2003 г. по описа на нотариус Е.Е.. Във връзка с изготвяне на ПУП, който обхваща УПИ IV-96, 98 и процесното УПИ IV-94 от кв. 6 по плана на гр.

София, е отстъпена част от имот с пл. № 94 за изграждане на задънена улица, за да се осигури достъп по УПИ IV-96, 98, в резултат на което е изграден процесният имот с идентификатор № ***. Сочат, че до настоящия момент осъществяват фактическа власт върху изгладената улица, включително същата е заградена, като достъп до нея имат само родителите, братът и братовчедът на И. С. С., които преминават през имота, за да достигнат до своите имоти. Считат, че имотът е тяхна собственост на твърдяното придобивно правото на собственост основание, а именно – договори за покупко-продажба, въпреки което за имота е съставен акт за публична общинска собственост № 10160/01.03.2021 г. Твърдят, че имотът не е общинска собственост, предвид факта, че същият не е отчужден по надлежния ред. Ето защо, 2 предявяват посочените по-горе положителни установителни искове за собственост.

С обжалваното решение исковете са уважени частично, като е признато за установено в отношенията между страните, че С. В. С. е собственик на 1/4 идеална част, а И. С. С. – на 1/2 идеална част, от недвижим имот с идентификатор № ***, с адрес: гр. София, кв. „Република“, ул. „Банско шосе“, с площ от 92 кв.м., при съседи: имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор №

***. Искът, предявен от И. С. С., отхвърлен над уважената 1/2 идеална част до предявените 3/4 идеални части от собствеността върху имота.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е частично НЕПРАВИЛНО.

За основателност на исковете в тежест на ищците при условията на пълно и главно доказване е да докажат, че същите са съсобственици на недвижимия имот на твърдяното от тях придобивно правото на собственост основание, а именно – договор за покупко-продажба.

Не се спори между страните, че ищците са били в брак от 15.10.1995 г., който е прекратен с развод, съгласно решение от 08.06.2016 г. по гр.д. № 81272/2015 г. по описа на СРС, 86 състав, като посоченото обстоятелство се установява и от представеното съдебно решение за прекратяване на брака на ищците.

Видно от договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 113/23.01.1997 г. по н.д. № 685/1997 г. по описа на нотариус В.М., С.С. С. и П.Й. С. са продали на И. С. С. 1/2 идеална част от поземлен имот с пл. № 94, нанесен в к.л. № 150, с площ от 500 кв.м., по плана на гр. София, кв. „Република“, местност „Милево ханче“, намиращ се на адрес: гр. София, ул. *******. Съгласно нотариален акт № 9/05.02.2003 г. по н.д. № 8/2003 г. по описа на нотариус Е.Е., С.С. С. и П.Й. С. са продали на И. С. С.

1/2 идеална част от поземлен имот с пл. № 94, нанесен в к.л. № 150, с площ от 500 кв.м., по плана на гр. София, кв. „Република“, местност „Милево ханче“, намиращ се на адрес: гр. София, ул. *******, както и 1/2 част от построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда. Следователно и с оглед факта, че договорите са сключени по време на брака на ищците, поземленият имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от И. С. С. и С. В. С. (чл. 19, ал. 1 СК (отм.).

Съгласно договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 82/09.12.2019 г. по н.д. № 832/2019 г. по описа на нотариус Ц.С., ищците са дарили поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 454 кв.м., който имот е образуван от поземлен имот с пл. № 94, нанесен в к.л. № 150, с площ от 500 кв.м., по плана на гр.

София, кв. „Република“, местност „Милево ханче“, намиращ се на адрес: гр. София, ул.

*******, в полза на П.И. С. и Н. И.в С.. Следователно, към настоящия момент ищците 3 не се легитимират като собственици на поземлен имот с идентификатор № ***, образуван от поземлен имот с пл. № 94, нанесен в к.л. № 150, тъй като същите са се разпоредили с имота в актуалния му регулационен статут в полза на трети за спора лица и само на това основани исковете се явяват неоснователни. Това е така, доколкото в исковата молба е посочено, че поземлен имот с идентификатор № *** е с по-малка площ от стария имот с пл. № 94, нанесен в к.л. № 150, тъй като от част от имот с пл. № 94, нанесен в к.л. № 150 е обособен процесният имот с идентификатор № ***, който представлява задънена улица. В случая и предвид факта, че няма как имот с площ и характеристики на улица да е останал частна собственост, то при твърденията, че отчуждителното действие по отношение на обособената улица-тупик не е настъпило, следва, че площта, отредена за улица, е останала в рамките на имот с пл. № 94, нанесен в к.л. № 150. Доколкото към настоящия момент ищците не твърдят и не се легитимират като собственици на имот с пл. № 94, нанесен в к.л. № 150, представляващ имот с идентификатор № *** по действащия регулационен план, то същите не се явяват активно материалноправно легитимирани да претендират собствеността по отношение на обособената част от имот с пл. № 94, нанесен в к.л. № 150, а именно – улица с идентификатор № ***. Ето защо и само на това основание исковете се явяват неоснователни.

На следващо място, установява се по делото, че процесният имот с идентификатор № *** се явява публична общинска собственост. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните, процесният имот с идентификатор № *** попада в обхвата на кадастрален, застроителен и регулационен план на гр. София, местност „Територии, принадлежащи на пътен възел „Околовръстен път“ – *** по протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС. За имота не е налице друга регулация, като регулационният план от 2001 г. е първа и единствена известна регулация за имота.

Процесният имот е обособен от поземлен имот с пл. № 94, к.л. 150, район III-47, „Мильово ханче“. Тупикът е проектиран с ширина 3,5 м. и осигурява достъп до УПИ IV – 96,98, който няма друг достъп до улица. На място вещото лице е констатирал, че имотът е заграден от ул. „Банко шосе“, като през същия се осъществява достъп до поземлени имоти № *** и ***, образувани от УПИ IV-96,98, както и до поземлен имот № ***, образуван от УПИ III-95,97.

Вещото лице сочи, че административният акт по одобряване на плана е влязъл в сила, което обстоятелство не се оспорва от страните и се установява от приетите по делото писмени доказателства. Същият е съобщен на заинтересованите лица по предвидения в ППЗТСУ (отм.) ред, видно от констативен протокол от 26.03.2002 г. и извадка от ДВ, като няма данни да са постъпили възражения в предвидения за това срок. Освен това, фактът, че процесният кадастрален, застроителен и регулационен план е влязъл в сила следва и от обстоятелството, че съседните на процесния имот са в 4 регулация, като да обособени самостоятелни поземлени имоти № *** и ***, образувани от УПИ IV-96,98, както и поземлен имот № ***, образуван от УПИ III-95,97, достъп до които се осигурява от имота, предмет на делото, което би било невъзможно ако не съществуваше процесният имот в актуалния му регилуционен статут на улица.

Съгласно чл. 21а, ал. 1 ЗТСУ (отм.), със застроителен и регулационен план за неурегулирани територии, както и за територии с неприложена първа регулация се определят необходимите площи за изграждане на улиците, площадите, обектите и съоръженията (надземни и подземни) на техническата инфраструктура. За осъществяването на тези мероприятия с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти отстъпват в полза на общината еднаква процентна част от имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто, като на основание ал. 2 на същия законов текст, от датата на влизане на плана в сила собствениците на имоти придобиват собствеността върху новообразуваните в плана парцели, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части от имоти за изграждане на обектите и съоръженията по ал. 1, което се отразява в кадастъра и в имотния регистър.

Следователно, от влизане в сила на кадастралния, застроителен и регулационен план на гр. София, местност „Територии, принадлежащи на пътен възел „Околовръстен път“ – *** по протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС, процесният имот е станал публична общинска собственост.

Ето защо, исковете с правно основание чл. 124 ГПК са неоснователни, поради което обжалваното решение подлежи на отмяна.

Предвид изхода от обжалването, решението следва да бъде отменено и в частта, с която в полза на ищците са присъдени разноски, както следва: в полза на С. В. С. – сумата в размер на 680 лв., в полза на И. С. С. – сумата в размер на 453,33 лв.