Решение № 16 от 23.08.2022, Районен съд - Ивайловград

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Ивайловград, 22.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЖИВКО Д. ЯНКОВ при участието на секретаря Красимира Анг. Христова като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Гражданско дело № 20225650100011 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид и съобрази следното:

Производството е по реда на 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 и чл.

23 от ЗПК.

В РС - Ивайловград е постъпила искова молба от ЕК. ХР. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Ивайловград, ул. „*****“ № 10, чрез процесуален представител адв. В.Н. от САК против „******“ ЕАД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ж.к. Света Троица, ул. „*****“ № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано от Л.О.Т. и З.К.Я.. С иска се претендира ответникът „******“ ЕАД да бъде осъден на осн. чл. 23, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД да бъде осъден да заплати на ищеца ЕК. ХР. К. сумата от 177.37 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 100222805/10.02.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

Делото е подсъдно на съда по правилата на родовата и местна подсъдност, на осн. чл. 113 от ГПК.

Не са налице основания за спиране или прекратяване на производството.

В исковата молба се сочи, че на 10.02.2020 г. ЕК. ХР. К. е сключила договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ с „******” ЕАД. В договора било посочено, че минималната сума, която може да бъде усвоена по кредита е 1000 лева, кредитния лимит е 4000 лева, лихвения процент при максимален срок на кредита е 36 %, а ГПР при максимален срок на кредита е 50 % при подробно описани в договора допускания. Съгласно договора за кредита следвало да бъде представено едно от следните обезпечения:

1 поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудово договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500.00 лева, или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от Кредитодателя банка, или поръчителство от одобрено от Кредитодателя дружество.

В чл. 2, ал. 2 от договора било посочено, че усвояването на суми се заявява от Кредитополучателя чрез подаване на искане за усвояване на място в търговски обект на дистрибутора, или посредством наличните канали за дистанционна комуникация като електронна поща, уеб-сайт, мобилни приложения, IM съобщения и кратки текстови съобщения и обаждане на кол център.

На същата дата - 10.02.2020 г. , ищцата била подала Искане за кредитна линия № 10022805 до „******” ЕАД, с ко ето е помолила да й бъде направено предложение за условията, при които може да се усвои сума по кредит тип „Кредитна линия“ със сума за усвояване 500 лева. Още същия ден й бил отпуснат заем в размер на 500 лева. В погасителен план към кредит № 100236109 към договор за кредитна линия било посочено, че погасителният план има силата на споразумение между страните относно размера на усвоената сума от 500 лева за срок от 4 месеца, като сумата от 500 лева по кредита била усвоена в брой в търговския обект, където е подписан договора за кредит.

Същия ден, в изпълнение на договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ ищцата К., като „Клиент/Кредитополучател“ сключила Договор за възлагане на поръчителство с посочено от Заемодателя лице, а именно с „Кредит гаранция“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Слатина“, ул. „Манастирска“ № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2, като „Поръчител“. В договора било уговорено, че същият влиза в сила в момента на неговото подписване, но ще породи действие само ако Кредитополучателят в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по Договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ не осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудово договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лева, одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „****** “ ЕАД банка и не представи съответните доказателства за това.

В този договор за поръчителство било посочено, че за оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита, Клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента, чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в погасителен план, неразделна част от този договор.

2

Възнаграждението по смисъла на договора, представлявало сбора от вноските по погасителния план.

Съгласно

Договора за поръчителство , клиентът заплащал възнаграждението съгласно представения погасителен план по банковата сметка на „Посредника“ - „******” ЕАД, или в брой в търговските обекти на посредника. Н а ищцата К . бил представен и погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение, в който е посочено, в случай на възползване от услуга за възлагане на поръчителство общо дължимата сума по усвоения кредит № 100222805, с включено възнаграждение за предоставено поръчителство възлиза на 796.00 лева.

Под № 100236109 фигурирало единствено „искане за кредитна линия“.

След отправеното от ищцата искане не е бил сключван нарочен договор за потребителски кредит № 100236109 е „******” ЕАД за сумата в размер на 500 лв., както се сочело в представените погасителен план към искане за кредитна линия и погасителен план към договор за възлагане на поръчителство.

Ищцата К . била погасила изцяло сумата по предоставения заем, а именно в общ размер на 677.37 лв - включваща главница, лихва и възнаграждение за поръчителство, изцяло и единствено на „******” ЕАД, на 2 бр. вноски – вноска от 199 лв. на 05.03.2020 г. и вноска от 478.37 лв. на 19.03.2020 г. Тази сума била по – малко от първоначално определената като дължима сума от 796 лв., но причината за това била, че кредитът е бил погасен предсрочно.

Ищцовата страна счита, че Договорът е нищожен /недействителен/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като противоречащи на законоустановените императивни правила – бил нищожен на основание чл.

10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е била спазена предвидената от закона форма, бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като в него не бил посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита. Липсвало и посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв срок.

Договорът за потребителски кредит бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не липсвал съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит не бил посочен размер на ГПР за конкретно предоставения кредит в размер на 500 лв. Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредитите, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договорите за потребителски кредит тип „Кредитна линия" ГПР от 50.00 %. От посочения фиксиран лихвен процент по заема от 3

36.00 %, не ставало ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора.

В договора за потребителски кредит бил грешно посочен размер на ГПР, тъй като действителният такъв бил в р-р на 177.60 % и над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

По отношение Договорът за поръчителство се изтъкват доводи в насока, че същият е нищожен поради липса на основание /кауза/ по смисъла на чл. 26, ал.2, предл.4 от ЗЗД, предвид акцесорния характер на задължението на поръчителя спрямо главното задължение на кредитополучателя. Навеждат се доводи в насока, че съглашенията с „Кредит гаранция“ ЕООД не отговаряли на принципното значение и цел на договора за поръчителство. Смисълът на последния се изразявал в гарантиране на изпълнението на длъжника към кредитора.

Предвид обстоятелството, че ищцата била сключила такъв договор за поръчителство, с лице, избрано и посочено от заемодателя, за което е заплатила такса, по-голяма от размера на отпуснатия заем, без да е налице неизпълнение на задълженията от нейна страна, можело да се направи единственият обоснован извод, че сключеният договор за поръчителство излиза от присъщата функция за обезпечаване на заема, а има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита.

Договорите за потребителски кредит били еднотипни и потребителят не можело да влияе върху тяхното съдържание.

Кредиторът не бил изпълнил своето задължение преди сключване на Договора за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна такава да откаже сключването на Договора, което било в противоречие с Директивната цел на Директива 2008/48/ЕО – съображение 26 от преамбюла и транспонирана в ЗПК – Глава четвърта.

Счита, че замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия. Въпреки това на длъжника се вменявало задължение да сключи договор за поръчителство с точно определено лице, за което да заплаща и възнаграждение, вследствие на което дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличавала.

Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна, тъй като същата е във вреда на потребителя по смисъла на, чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /33П/ - не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. Клаузата не бил формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждана както самостоятелно, така и в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, 4 съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Така както била формулирана процесната клауза се касаело за едно общо „тристранно“ споразумение между ищцата К., ответника „******” ЕАД и „Кредит гаранция“ ЕООД. Целта на включване в правоотношението на третото свързано с ответника лице „Кредит гаранция“ ЕООД било заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК под предлог, че незаконните такси се дължат не на кредитора, а на трето лице „поръчител“. Впоследствие обаче тези такси се заплащат на заемодателя „******” ЕАД. Сумата за възнаграждение за „поръчител“ била част от общо дължимата сума по кредита макар в договора да е посочено, че същата представлява възнаграждение за поръчителство, предоставено от „Кредит гаранция“ ЕООД. Тя била заплатена от ищеца на „******” ЕАД /което не я е прехвърлило впоследствие на „Кредит гаранция“ ЕООД / като част от дължимите суми по самия кредит.

Тази клауза била уговорена още при сключване на договора с ответника, без да бъде предоставена реална възможност на ищцата – потребител да посочи избран от него поръчител, тъй като била абсолютна предпоставка да бъде одобрена за получаването му.

В пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, ответникът „******” ЕАД не бил включил в ГПР разходите за заплащане на възнаграждението по сключения между ищцата и „Кредит гаранция“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, което по своята същност представлявало печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Получаването на сумата по кредита е било обусловено от сключването на договор за поръчителство, от страна на кредитополучателя, за което последният дължи възнаграждение. Това обстоятелство безспорно е било известно на „******” ЕАД, предвид това, че сключването на договор за поръчителство е предвидено в самия договор за потребителски кредит.