Решение № 1007 от 27.11.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1007 гр. Стара Загора, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20245530100186 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Предявени са искове по чл. 422 от ГПК от „УниКредит Булбанк” АД - гр.София против С. П. С. за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1834/2021г. по описа на СтРС, а именно: 469.51 лв. - падежирала главница по договор за банков кредит на физическо лице CCIR-451-00477-2016 от 15.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението /20.04.2021г./ до изплащане на сумата; 17,36 лв. – лихва върху редовна главница за периода от 18.02.2019г. до 23.04.2019г., лихва за просрочена главница в размер на 110,18 лв. за периода от 23.04.2019г. до 19.04.2021г. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че ответникът е ползвал банков кредит, съгласно Договор за кредит № CCIR-451-00477-2016. На 18.02.2019г. кредитополучателят преустановил плащане на дължимите вноски за главница и лихва и допуснал просрочие на три вноски за главница и три вноски за лихва, като по този начин изпаднал в забава. Банката направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на 23.04.2019г., с оглед на формираното просрочие и на основание чл. 10 от Договора. Поканата за доброволно изпълнение, с която Банката уведомявала длъжника за предсрочната изискуемост и размера на дълга била връчена чрез ЧСИ Иван Стръмски, като в нея бил даден срок и възможност за доброволно изпълнение на задължението по кредита.

Ищецът се позовава на настъпилия на 23.04.2019г. падеж по кредита, като изрично претендира сумите по договора за кредит, като падежирали и изискуеми в техния пълен размер. Посоченото задължение не било изпълнено доброволно от ответника, което 1 обуславяло интереса на ищеца да предяви настоящия иск за посочените по-горе суми.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, с който оспорва иска, като неоснователен.

Твърди, че не било посочено в исковата молба, кога е усвоена сумата по договора, като прави възражение за изтекла погасителна давност за събиране на вземането, както за главницата, така и за начислените лихви и неустойки. В договора било предвидено едностранното му прекратяване от страна на кредитора без предизвестие и без съобщение за прекратяване, което било нарушение на закона. Счита, че длъжникът не бил надлежно уведомен за прекратяването на договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗПК договорът за потребителския кредит следвало да съдържа информация за годишния процент на разходите и по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочвали взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В представения с исковата молба договор /чл.2.2/ годишния процент на разходите не бил точно и ясно определен. Не се съдържала и ясна информация за общата сума дължима от потребителя, изчислена при сключването, което било основание за недействителност на договора /чл. 11 ,т.7, т. 10. т. 11 ЗПК/.

Твърди, че договорът за потребителски кредит представлявала двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следвало да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит- арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразявал задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включвало и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто бил настоящия случай. Всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представлявали възнаградителна лихва. При формиране на годишния процент на разходите, се включвали не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неосноватвлни.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, с постъпила молба моли исковете да бъдат уважени, претендира разноски.

Особеният представител на ответника моли исковете да се отхвърлят.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 155/22.04.2021г., издадена по приложеното ч.гр.д. № 1834/2021г. по описа на Старозагорския районен съд, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Дадени са указания от съда по заповедното производство по реда на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК и исковата молба е депозирана в законоустановения срок, като са представени доказателства за това.

По делото е представен Договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти № CPIR-4512 00477-2016г., от който се установява, че Банката е открила на името на ответника С. С. картова сметка и му е издала една основна карта по негово искане – MasterCard Standard, със срок на действие на Договора 31.12.2020г. Съгласно вторият представен по делото Договор № CCIR-451-00477-2016г. за кредитна карта за физически лица Банката е предоставила кредитен лимит от 500 лева на ответника с месечен лихвен процент т.е. за всеки отделен месец през срока на Договора в размер на 1%. Срокът на действие на Договора за кредитната карта е 31.12.2018г. Това е и крайният срок за окончателно възстановяване и погасяване на дължимите по кредита суми. Минималната изискуема погасителна месечна вноска е 15 лева.

Съгласно чл. 6.1. Договорът може да бъде продължен за нов период от 24 месеца при същите условия и то автоматично и едностранно от Банката, при условие че Кредитополучателят изрично не е поискал прекратяване на Договора.

Съгласно чл. 8.12 от Договора за кредитната карта ако кредитополучателят е допуснал необслужване на дълга 61 дни, то на 62 ден задължението по Договора става предсрочно изискуемо.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която съдът кредитира, като компетентно и обосновано изготвена и неоспорена от страните, както и от заявеното от вещото лице в съдебно заседание, се установява, че действително е отпуснат кредит (кредитен лимит), с кредитополучател ответника и е усвоен в размер на 500 лв. Към 23.04.2019г. т.е. към датата на издаване на Заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК непогасените суми са били следните: главница в размер на 469, 51 лева; лихва върху редовна главница в размер на 17,36 лева за периода от 18.02.2019г. до 23.04.2019г. и наказателна лихва за просрочена главница в размер на 110, 18 лева за периода 23.04.2019г. до 19.04.2021г.

На 10.01.2019г. е била извършена последната вноска от ответника по кредита като след тази дата няма налична информация за извършени плащания.

Банката твърди в исковата молба, че е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 23.04.2019г., тъй като ответникът е преустановил изплащане на задълженията си по горепосочения Договор за кредитна карта. По делото е приложена Покана за доброволно изпълнение – разписка и Протокол за посещение, видно от които ответникът е посетен на посочените в Договорите адреси, които са и тези, отразени в НБД „Население“ като постоянен и настоящ адрес. Лицето не е намерено, като е установено, че жилището е общинско и ответникът не живее там още от 2006г. Няма регистрирани действащи трудови договори към момента на издирването му от ЧСИ за връчване на Поканата за доброволно изпълнение. Съдебният изпълнител не е пристъпил към процедурата по чл. 47 ал. 5 от ГПК.

Освен това в представените Договори не са посочени адреси за кореспонденция на страните или възможност да се връчват писма или покани за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове по чл. 422 от ГПК.

Искът за главница от 469, 51 лева е с правна квалификация по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 и сл. от ТЗ и чл. 9 от ЗПК.

В тежест на ищеца е да докаже, че е сключен договор за откриване на банкова сметка и предоставяне на банкова карта като платежно средство с кредитен лимит от 500 лева, койото е изцяло усвоен, както и че вземането е изискуемо.

По отношение на иска за мораторна лихва – чл. 86 от ЗЗД в размер на 110,18 лв. за 3 периода от 23.04.2019г. до 19.04.2021г., то в тежест на ищеца е да докаже настъпването на забава и размера на дължимата лихва.

По отношение на иска за възнаградителна лихва – чл. 240 ал. 2 от ЗЗД в размер на 17, 36 лева за периода от 18.02.2019г. до 23.04.2019г. в тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена възнаградителна лихва в посочения размер.

Ответникът следва да докаже насрещните си възражения, а именно възражението за погасителна давност по отношение на главницата и лихвите и правопогасяващото възражение за недействителност на Договора поради липсата или неправилно, неточно определен ГПР.

Кредитополучател по договора за кредитна карта е физическо лице и средствата не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, поради което и ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП.

Съгласно чл. 7 ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съответно за тяхната нищожност на основание чл. 146 от ЗЗП т.е. независимо от наведените доводи за нищожност от потребителя, съдът извършва самостоятелна и всеобхватна проверка за клаузите, засягащи потребителски права, която може да доведе до извод за нищожност на клаузите в потребителски договори, а оттам и до недействителност на процесните договори.

В Тълкувателно решение № 1 от 2020г. от 27.04.2022г. е прието, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, дори и без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

В настояюия случай съдът следва да отговори на възражението за изтекла погасителна давност, както и на възражението за недействителност на целия Договор за кредитна карта.

В Тълкувателно решение № 3/2023г. от 21.11.2024г. е прието, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.

При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.

Относно възражението за недействителност на договора поради неспазване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 11 от ЗПК, съдът намира за установено следното:

Сключеният между страните Договор за кредитна карта на физически лица има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК.

За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 , чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.