Определение № 3964 от 11.08.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3964 гр. София, 11.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Касационно гражданско дело № 20258002101697 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е въззивно решение № 27 от 18.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 661/2024 г. по описа на Окръжен съд-Габрово, с което е потвърдено решение № 111 от 18.11.2024г. по гр. д. № 256/2024 г. по описа на Районен съд-Дряново, с което предявеният от К. Г. Т. против Районен съд-Трявна иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ е отхвърлен.

Касационната жалба е подадена от К. Г. Т. /лице, притежаващо юридическа правоспособност/. Релевира възражение, с което поддържа, че обжалваното решение е нищожно и недопустимо, тъй като и пред двете съдебни инстанции Прокуратура на РБ не е била конституирана като „контролираща страна“ и „необходим задължителен другар“.

Излага доводи, че решението е необосновано и неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърди очевидна неправилност на въззивния акт – касационно основание по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Касаторът сочи, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като формулира следните въпроси:

1.За задължението на въззивния съд да даде свое собствено разрешение по предмета на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изрази писмено в мотивите към решението си?

2.Какво се явява нарушението по Конвенцията, ако въззивната, респ. касационната инстанция не е констатирала наличието на данни за отвод на първоинстанционния съд, когато разпределеният по делото докладчик не се е отстранил?

3.В този случай - налице ли е хипотезата на „скрита безпристрастност”, съгл. стандартите 1 заложени в практиката на ЕСПЧ при констатиране в производството по обезвреда за закъсняла справедливост при изчисляване на „разумния срок” на разглеждане на делото, вкл. и при първоначална порочност при формиране на съдебния състав“?

4.Как следва да се кредитира в мотивите при определяне на размера на присъденото обезщетение тази изначална порочност, която не е отстранена по реда на инстанционен контрол по „главното производство“, като източник на дирената обезвреда за нарушаване на „разумния срок“ за разглеждане на делото и най-вече касателно за имуществените вреди ?

5.Същата тази изначална „скрита безпристрастност“ явява ли се съществено нарушение по Конвенцията, което да е директно основание за сезиране на ЕСПЧ ?

6.Същото може ли да се третира на плоскостта на отказ от правосъдие, вкл. по чл. 6, § 1 от Конвенцията или попада в предметния обхват на иска по чл. 2в от ЗОДОВ, касаещ съществено нарушение на Общностното право на Европейския съюз?

Ответникът в производството РС - Трявна, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор, излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:

За да постанови обжалваното решение, Окръжен съд-Габрово е приел, че е сезиран с въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на Районен съд-Дряново, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца К. Г. Т. против Районен съд - Трявна иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на сумата от 13 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на гр. д. № 125/2024 г. по описа на Районен съд - Трявна в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 09.04.2024 г. до окончателното изплащане.

От доказателствата по делото въззивният състав е приел за установена следната фактическа обстановка:

Производството по гр. д. № 125/2024 г. по описа на РС-Трявна първоначално е започнало пред РС-Габрово, като образувано на 09.04.2024 г. по подадена на 08.04.2024 г. искова молба от ищеца К. Г. Т. по чл. 74 ЗЗДискр. срещу посочен ответник РС-Габрово за неравноправно третиране по гр. д. № 541/2023 г. по описа на съда, като е било образувано гр.д. № 598/2024г.

С определение № 682/02.05.2024 г. производството по гр. д. № 598/2024 г. по описа на РСГаброво е било прекратено и делото е било изпратено на ОС-Габрово за определяне, на основание чл. 23, ал. 3 ГПК, на друг компетентен съд, който да го разгледа.

С определение № 339/13.05.2024 г. по в. ч. гр. д. № 202/2024 г. на ОС - Габрово, делото е било изпратено за разглеждане на Районен съд-Трявна, където на 20.05.2024 г. е било образувано гр.д. № 125/2024 г. по описа на Районен съд - Трявна.

С определение № 74/22.05.2024 г. съдията- докладчик е върнал исковата молба, на основание чл. 130 ГПК и е прекратил производството по гр. д. № 125/2024 г.

Определението е било обжалвано от ищеца и въззивната инстанция по образуваното в. ч. гр. д. № 252/2024 г. по описа на Окръжен съд-Габрово с постановеното определение № 2

433/13.06.2024 г. е отменила първоинстанционното определение № 74/22.05.2024 г. и е върнала делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно дадените указания, свързани с нередовност на исковата молба по смисъла на чл.

127, ал.1, т.4 ГПК.

С разпореждане № 202/20.06.2024 г. по гр. д. № 125/2024 г. по описа на РС-Трявна съдиятадокладчик, в изпълнение дадените от въззивната инстанция задължителни указания, е дал възможност на ищеца – К. Т. да отстрани допуснатите нередовности в обстоятелствената част на исковата молба. С определение № 94/16.07.2024 г. по гр. д. № 125/2024 г. съдиятадокладчик е върнал, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, исковата молба, като е приел, че в указания срок ищецът е бездействал и не е отстранил нередовностите в същата. При осъществения инстанционен контрол определение № 94/16.07.2024 г. по гр. д. № 125/2024 г. по описа на Районен съд - Трявна е потвърдено с определение № 839 от 25.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 590/2024г. по описа на ОС-Ловеч, което не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 5439/26.11.2024 г. по ч. к. гр. д. № 202480003104344 по описа на ВКС, ГК, Четвърто гражданско отделение.

При тези данни въззивният съд е констатирал, че общата продължителност на производството от подаване на исковата молба на 08.04.2024 г. пред РС-Габрово до приключването му пред РС-Трявна с определение № 94/16.07.2024 г. по гр.д. № 125/2024 г. по описа на Районен съд – Трявна е продължило 3 месеца и 8 дни, а само пред РС-Трявна от образуването му на 20.05.2024 г. до произнасянето на 16.07.2024 г. с определение № 94 е продължило 1 месец и 26 дни. Направил е извод, че общата продължителност на съдебното производство пред ответника РС-Трявна не се явява извън разумния срок. Посочил е, че не се установява да е допусната забава, като процесуалните действия са били извършвани своевременно. Допълнил е, че съдът своевременно, в разумен и в кратък срок, е извършил необходимите процесуални действия по движение на делото, произнасянето по редовността и допустимостта на исковата молба, като определението, с което е върнал исковата молба, поради неотстраняване нередовностите в нея е било потвърдено от въззивната инстанция, чието определение не е било допуснато до касационно обжалване. С оглед изложеното е приел, че по делото не е установена първата от кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска по чл. 2б ЗОДОВ - нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, което обосновава и неоснователността на предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 13 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на гр. д. № 125/2024г. по описа на РС-Трявна в разумен срок съгласно чл. 6, § 1от Конвенцията. В заключение е посочил, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице, поради следните съображения:

Нищожно е решението, в което липсва надлежно волеизявление: направено е от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е изразено в писмена форма, не е подписано или е толкова неразбираемо, че смисълът му не може да се 3 извлече и с тълкуване /решение № 810/17.10.08 г. по г. д. № 2895/07 г., I ГО, решение № 432/26.10.10 г. по г. д. № 826/10 г., ІІ ГО, и др./. В случая горните предпоставки, обуславящи нищожност на съдебния акт, не са налице. Решението е постановено от надлежен орган на съдебната власт в надлежен състав, в писмена форма е и е подписано, а изразената в него воля на съда е ясна и разбираема. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл. 280, ал. 2, пр.1 ГПК.

Съдебното решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; когато се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежното му упражняване - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. /т. 9 ППВС № 1/10.11.85 г. по г. д. № 1/85 г., определение № 636/18.07.22 г. по г. д. № 4/22 г., ІІІ ГО, и др./. В случая не е налице нито една от визираните по-горе хипотези. Съдът се е произнесъл по фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба, които са правилно подведени под относимата правна норма на чл. 2б ЗОДОВ.

Неоснователно е възражението за недопустимост на въззивното решение, поради неконституирането на Прокуратура на РБ като „контролираща страна“. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ делата по този закон пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор. В случая това изискване е било спазено – както в проведените от първата инстанция открити съдебни заседания, така и в проведеното от въззивната инстанция открито съдебно заседание /на 06.02.2025 г./ е участвал прокурор /прокурор Н. Ж./, който е изказал мнение за неоснователност на претенцията. За яснота на касатора - в действащия ГПК не е предвидена разпоредба, идентична или аналогична на чл. 19, ал. 2 от ГПК (отм.), поради което съдебната практика приема, че действащият ГПК не урежда процесуалната фигура на „контролираща страна“ (в този смисъл - решение № 71/06.04.2020 г. по гр. дело № 3804/2019 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 14/15.02.2021 г. по гр. дело № 5165/2016 г. на ВКС, IV г.о. и др.). Отново за яснота на касатора - при действащия ГПК задължителното участие на прокурора като страна в производството по ЗОДОВ не означава, че той е другар на ищеца или на ответника по смисъла на чл. чл. 215-217 от ГПК, а още по-малко задължителен необходим такъв, тъй като осигуряването на това негово задължително участие (с оглед упражняване на конституционното му правомощие да следи за спазване на законността) е процесуално задължение на съда, а не произтича от задължителна съвместна процесуална легитимация с ищеца или с ответника по делото, която характеризира задължителното другарство и съставлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо, в какъвто смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 6 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното не е налице основанието на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.

По първия процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи във въззивната жалба и доказателствата по делото, съдът счита, че същият не 4 може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не е процедирал в противоречие със задължителната и казуална практика на ВКС, според която в рамките на предмета на проверката по чл. 269, предл. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да разгледа възраженията на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по делото доказателства във връзка с техните доводи, а преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на събраните доказателства във връзка с тези факти, следва да бъдат отразени в мотивите на съда, като при формиране на вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, той е длъжен да ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност. Тези задължения на съда произтичат от изискванията на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. В конкретния случай въззивният съд не е допуснал нарушение на посочените разпоредби, тъй като е изложил собствени правни изводи по делото в рамките на спорните за страните въпроси, обсъдил е всички събрани по делото доказателства и е посочил, и преценил всички конкретно проявени обстоятелства, които са релевантни за спора.