Решение № 1 от 05.01.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№1 гр. гр. Лом, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислав К. Тончев при участието на секретаря Верислава Р. Ангелова като разгледа докладваното от Борислав К. Тончев Гражданско дело № 20251620101372 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба вх.№ ****** г. подадена от М. С. И., ******** с ЕГН: **********, чрез адв. Н. А., адрес за призоваване: ********, против ТД „Л. П.“ АД с адрес на седалището в ******** с ЕИК ******* с адрес на клона в ******** с посочена цена на иска 9,601.04 лева главница и 350.00 лева – лихви за забава.

Ищецът твърди, че до 03.04.2025 г. е работил в ответното дружество на длъжност „*****“, с месторабота – ***** на фабриката на дружеството, която е в ***** на *******, като със Заповед № ***** г. трудовият му договор е прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда. Излага, че в посочената заповед, работодателят му е посочил, че на основание чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда му се полага обезщетение в размер на шест брутни трудови възнаграждения. Изтъква, че до настоящия момент това обезщетение, което възлиза на сумата 9,176.04 лева, както и сумата от 425.00 лева, представляваща неизплатена част от дължимото му се трудово възнаграждение за месец февруари на 2025 година, не са му изплатени.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ТД „Л. П.“ с ЕИК ******* да му заплати, както следва: сумата 9,176.04 лева – дължимо 1 обезщетение съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ, заедно със законните лихви върху тази сумата от постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 300.00 лева, лихви за забава на това плащане за времето от 03.04.2025 г. до постъпване на исковата молба в съда, сумата 425 лева представляващо част от трудовото му възнаграждение за месец февруари на 2025 година, както и сумата 50 лева представляваща лихва за забава на това плащане за времето от падежа на сумата до постъпване на исковата молба в съда. Претендира сторените в производството съдебноделоводни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Л. П.“ АД, ЕИК *******, чрез изпълнителния му директор К. В.

П., със седалище и адрес на управление в ********, в който изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, както и искането на ищеца за присъждане на разноски, защото същите не са уточнени по размер и не са представени или посочени никакви доказателства за изплащането на такива.

Претендира сторените в производството разноски.

С постъпило на 21.11.2025 г. становище, ответникът поддържа отговора на ИМ, като оспорва исковата претевция. Счита претендирана лихва за забава за напълно неоснователна, доколкото обезщетението по чл.222, ал. 3 КТ става изискуемо след покана от страна на работника, каквато не е отправена.

Позовава се на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Прави изрично възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца, като моли съда да намали хонорара до установения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер, съразмерно на уважената част от исковата претенция.

В проведеното по делото открито съдебно на 26.11.2025 г. заседание ищецът М. С. И., редовно призован, се явява лично и с адв. Н. А.. Поддържа исковата молба и прави писмено искане за изменение размера на предявените претенции, както следва: претенцията за неизплатено обезщетение, съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ, се счита предявена в размер на 8,111.72 лв., претенцията за лихва за забава на това плащане, се счита предявена, вместо за 300 лв. - за 300.97 лв., остатъкът от неизплатеното възнаграждение за м. Февруари 2025 г., 2 да се счита предявена, вместо за 425 лв. - за 423.09 лв., лихвата за забава на това плащане, от падежа му до постъпването на ИМ в съда, вместо за 50 лв. за 14.10 лв. С протоколно определение на основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменението на предявените искове.

Ответникът „Л. П.“ АД, редовно призовани, не изпращат процесуален представител.

От представените по делото писмени доказателства, от заключението на допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната връзка съдът приема за установени следните фактически данни:

Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128 и чл. 222, ал. 3 от КТ, както и акцесорни искове по чл. 86 от ЗЗД, както следва:

1. Иск на М. С. И., ******** с ЕГН: **********, чрез адв. Н. А. да бъде осъден ответника ТД „Л. П.“ АД с адрес на седалището в ******** с ЕИК ******* да заплати на ищеца сумата 8,111.72 лева – дължимо обезщетение съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ, заедно със законните лихви върху тази сумата от постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 300.97 лева, лихви за забава на това плащане за времето от 03.04.2025 г. до постъпване на исковата молба в съда;

2. Иск на М. С. И., ******** с ЕГН: **********, чрез адв. Н. А. да бъде осъден ответника ТД „Л. П.“ АД с адрес на седалището в ******** с ЕИК ******* да заплати на ищеца сумата 423.09 лева, представляваща част от трудовото му възнаграждение за месец февруари на 2025 година, както и сумата 14.10лева представляваща лихва за забава на това плащане за времето от падежа на сумата до постъпване на исковата молба в съда.

Основателността на предявения пряк иск по чл. 222, ал. 3 от КТ се обуславя от наличието на следните предпоставки: прекратяване на трудовото правоотношение на каквото и да било основание и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 3 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

По делото не е спорно, че ищецът е бивш служител на ответното дружество по силата на валидно трудово правоотношение. Със Заповед № ***** г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ и въз основа на молба от лицето, подадена на 01.04.2025 г., трудовото правоотношение на М. С. И., на длъжност „*****“ в отдел *******, възникнало от трудов договор № ******* г. с „Л. П.“ АД е прекратено, считано от 04.04.2025 г. В заповедта е посочено да се изплати на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за общо 8 дни, както и по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 6 БТВ. Съгласно констатациите на приетата съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият състав намира за професионално изготвена, компетентна и обоснована, както и от посочената по-горе Заповед № ***** г., М. С. И. е придобил в ответното дружество над 20 години трудов стаж /считано от ***** г./.

На основание чл. 228, ал. 1от КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Изчисленото от вещото лице при спазване разпоредбите на КТ и НСОРЗ брутно трудово възнаграждение за един работен ден за м. 04/2025 г. на ищеца възлиза на 80.79 лева, месечното на 1,615.73 лева, а дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ възлиза на 9,694.40 лв. След извършени на 30.05.2025 г. и 27.06.2025 г. плащания от „Л. П.“ АД, плащания в общ размер на 2,500.00 лева, неизплатено остава обезщетение в размер на 8,111.72 лева, поради което искът за дължимо обезщетение съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Относно искането за лихви за забава на това плащане за времето от 03.04.2025 г. до постъпване на исковата молба в съда и наведените от ответника твърдения за приложимостта на разпоредбите на ЗЗД относно изпадането в забава, съдът намира следното:

4

Съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ, обезщетенията по раздел III от кодекса, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не покъсно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок, като след изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. В случая трудовото правоотношение между страните в производството е прекратено на 03.04.2025 г., поради което обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е следвало да бъде изплатено не по-късно от 31.05.2025 г. Следователно дължимата лихва за забава е за периода от 01.06.2025 г. до завеждане на ИМ в съда – 24.06.2025 г.

Към 01.06.2025 г. дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ възлиза на сума в размер на 9,111.72 /след приспадане на погасените на 30.05.2025 г. и признати от ищеца 582.68 лева/, а дължимата лихва за забава, изчислена с общодостъпен калкулатор – на 79.35 лева. В този размер искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен, а за разликата над 79.35 лева до претендирания размер от 300.97 лева се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Основателен се явява и предявеният иск по чл. 128 от КТ за неизплатена част от трудовото възнаграждение на ищеца за м. 02/2025 г., както и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД. Безспорно е между страните, че към процесния период между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е престирал труд, за което му се следва възнаграждение в претендирания размер, което не е било изплатено от ответната страна. Установява се от съдебно-счетоводната експертиза, че остатъкът за плащане на трудово възнаграждение за процесния период възлиза на 423.09 лева след изплатените суми в размер на 850.00, а дължимата лихва за забава за период от 29.03.2025 г. до постъпване на ИМ в съда е 14.10 лева, поради което така предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.

По отношение на разноските:

Съдът не споделя доводите на ответната страна, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, доколкото безспорно се установява неизпълнение на задължението за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение в законоустановените срокове и до образуване на настоящото производство.

5

С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати на ищеца направените от него разноски съразмерно с уважената част от исковете.

Видно от представения Договор за правна защита и съдействие от дата 23.06.2025 г., заплатено в брой е адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева, като на страната следва да бъде присъдена сумата от 779.97 лева по съразмерност.

Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Лом държавна такса за производството в размер на 437.65 лв. (324.47 лева за изцяло уважения иск по чл. 222, ал. 3 от КТ, 13.18 лева за частично уважения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху неизплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, 50.00 лева за изцяло уважения иск по чл. 128 от КТ и 50.00 лева за иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху неизплатената част от трудовото възнаграждение), както и 487.48 лева - възнаграждение за вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изплатено от бюджета на съдебната власт, съразмерно с уважената част от исковете.

Ответникът претендира в отговора на исковата молба разноски, но не представя списък по чл. 80 от ГПК както и доказателства за размера и действителното им извършване, поради което такива не следва да му се присъждат.