Решение № 30 от 11.02.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Сливен, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Административно наказателно дело № 20252230201026 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба, подадена от Н. Г. Й. с ЕГН **********, чрез упълномощен процесуален представител, против Наказателно постановление № 25-0804-005383/17.06.2025г. на Началник група в ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“- Сливен, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на 1 делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 29.04.2025г. против жалбоподателя е бил съставен АУАН серия АД бл.

№ 790200 затова, че на 14.03.2025г. около 12.48 часа, на път II-53, км.

127+600, пътен участък гр. Сливен – гр. Я., в посока към гр. Сливен управлявал личния си автомобил „Мерцедес Спринтер 318 ЦДИ, с рег. № У 1455ВА, като при извършване на проверка на контролните органи от сектор „Контрол и правоприлагане“ Бургас към национално ТОЛ управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ инспектор Т. П. и инспектор Т. Т., водачът не изпълнявал техните указания, като не останал на посоченото за контрол място, отказал да предостави исканите документи и потеглил, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДВП.

АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетелите, и предявен на нарушителя на датата на съставянето му, като в акта било отразено, че има възражения по него. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН против съставения АУАН не са били депозирани писмени възражения.

Въз основа на съставения акт административнонаказващият орган Началник група в ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“- Сливен издал НП № 25-0804-005383/17.06.2025г., с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП. В обстоятелствената част на НП е посочено, че нарушението било извършено на 29.04.2025г. в 12.48 часа в Община Сливен, на път Втори клас № 53 – км 127, 600, пътен участък посока гр. Сливен. Видно от разписката НП било получено от жалбоподателя на 04.08.2025г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

В хода на съдебното производство бяха разпитани актосъставителя и свидетелите Т. Т. и Т. П., чиито показания съдът кредитира като последователни, логични и безпротиворечиви.

Съдът кредитира и писмените доказателства, доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК. приобщени към

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за 2 това лице. Съдът намира същата за основателна поради следните съображения:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, районният съд дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените в жалбата основания.

При извършената цялостна служебна проверка, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН сред задължителните реквизити, които трябва да се съдържат в АУАН и в НП са датата и мястото на извършване на нарушението.

В настоящия случай на 29.04.2025г. срещу жалбоподателя е съставен АУАН за извършено от него нарушение на 14.03.2025г. В издаденото въз основа на акта НП е посочено, че нарушението е извършено на 29.04.2025г. От така изложеното безспорно се установява, че е налице разминаване относно датата на извършване на нарушението, посочена в АУАН и тази, посочена в НП, което съществено опорочава административнонаказателното производство, тъй като от обжалваното НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение, извършено на 29.04.2025г., каквото формално не е установено с АУАН. Констатираната нередовност е съществена и непреодолима по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като посочената в НП дата е различна от тази, посочена в АУАН, при което не може да се приеме за безспорно установена датата на извършване на нарушението. Така допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като за санкционираното лице не става ясно кога точно е извършено вмененото му нарушение, а от друга страна съдът е затруднен да прецени кои факти следва да са предмет на доказване, при проверката за законосъобразност на НП. Датата на извършване на нарушението е сред задължителните реквизити, които трябва да се съдържат в АУАН и в НП. Посочването на точната дата на извършване на нарушението е от съществено значение, както с оглед възможността на наказаното лицето да организира защитата си, така и с оглед преценка за приложимия материален закон, и не на последно място, с оглед извършване на проверка от страна на съда за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

На следващо място жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП. В нормата на чл. 103 от ЗДвП е предвидено, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи 3 водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Същевременно в наказателното постановление, нарушението е описано по следния начин:

"Отказва да предаде документите си или осуетява извършването на проверка от органите на контрол". Тази формулировка не кореспондира прецизно с нормата на чл. 103 от ЗДвП. В НП са посочени две изпълнителни деяния, като не става ясно кое от тях се вменява във вина на жалбоподателя. Макар и от материалите по делото да може логически да бъде извлечено, че нарушението е свързано с неизпълнение на указанията на органите, извършващи проверката, то с оглед строго формалния административен процес, който е съвкупност от императивни разпоредби, чието неспазване води до опорочаването му, този логически подход е неприемлив. В случая не става ясно какво точно се вменява във вина на наказаното лице-дали отказът да предаде документите или осуетяването на проверката. Непрецизното описание на нарушението не кореспондира в пълнота на посочената като нарушена норма. Тези несъответствия не позволяват на наказаното лице да разбере какво точно нарушение му е вменено и да организира надлежно защитата си, поради което съдът приема, че е нарушено правото му на защита (арг. Решение № 830/29.01.2026г., постановено по КАНД № 2031/2026г. по описа на АС-Бургас).

Поради изложеното, обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Процесуалният представител на жалбоподателя е претендирал присъждане на направените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, което в настоящия случай не се установява от приложените по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие (не е посочен размер на дължимото възнаграждение, начин и срок на плащане, както и заплащане на същото ), поради което претенцията се явява неоснователна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0804-005383/17.06.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“4 Сливен, с което на Н. Г. Й., ЕГН ********** от с. К., Област Я., за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на осн. чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски в производството като

НЕОСНОВАТЕЛНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Сливен в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5