Определение № 2695 от 23.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2695 гр. София, 23.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502810 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК и чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във вр. чл.248 от ГПК.

С определение № 2543/02.07.2024 г., постановено по т.д.№ 1952/2023 г.

Софийски градски съд, ТО VI-10 състав е прекратил производството по т. д. № 1952/2023 г .по описа на СГС, VI-10 състав като недопустимо.

С определение № 2990/05.08.2024 г., постановено по т.д.№ 1952/2023 г.

Софийски градски съд, ТО VI-10 състав е изменил на основание чл.248, ал.1 ГПК определение № 2543/02.07.2024 г. по т.д. № 1952/2023, ТО, VI-10 състав като е осъдил Адвокатско дружество „К. и партньори“ на основанеи чл. 78, ал.4 от ГПК да заплати на А.

Н. Д., сумата от 840 лева /с ДДС/ - разноски за адвокатско възнаграждение и на К. Х. М. сумата от 840 лева /с ДДС/ - разноски за адвокатско възнаграждение Срещу това определението, с което е прекратено делото, е подадена частна жалба от Адвокатско дружество „К. и партньори“ – ищец по първоинстанционното дело, което моли то да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържат, че съдът погрешно приел, че след като в специалния закон липсвала предвидена отговорност при забавено изплащане на сумите по светката за разпределение, синдиците не отговаряли за вреди, причинени на конкретен кредитор. Отговорността на синдиците била предвидена в разпоредбите на чл.35, ал.2 и 4 от ЗБН и чл.39, ал.1, т.13 от ЗБН като отговорността му можела да се изведе и от чл.663, ал.4 от ТЗ. Неправилно било разбирането на съда, че в ЗБН не била налице празнина що се отнася до отговорността на синдика, която да обоснове приложението на чл.663, ал.4 от ТЗ, но дори да се приемело, че тази разпоредба била неприложима, чл.35 от ЗБН не изключвал ангажиране отговорността на синдика в банковата несъстоятелност по реда на чл.45 от ЗЗД. Обстоятелството, че ФГВБ осъществява контрол над дейността на синдиците не изключвало тяхната гражданска отговорност. Изводите на съда, че вземането, предмет на делото следва да се предяви в производството по несъстоятелност се основавали на погрешното разбиране, че предявеният иск е с правно основание чл.86 от ЗЗД. Ищецът предявил претенциите си като заявил, че претендира обезщетение за вредите, произтекли от бездействието на ответниците по 1 изплащане на определените за ищеца суми по приетите сметки за разпределение в производството по несъстоятелност на КТБ /н./. Исковете не били основани на забавата на длъжника.

Ответниците по жалбата А. Н. Д. и К. Х. М. я оспорват по подробно изложени съображения в отговора, който са депозирали.

Срещу определението, постановено по реда на чл.248 от ГПК е подадена частна жалба от А. Н. Д. и К. Х. М., които поддържат, че съдът незаконосъобразно е уважил възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от тях адвокатско възнаграждение.

Сочат, че размерът на заплатеното от тях адвокатско възнаграждение отговарял на нормативно установеното възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор на искова молба /чл.9, ал.1 от наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Счита, че първоинстанционният съд неправилно бил приложил цитираната от него съдебна практика: определение по ч.т.дело № 2614/2016 г. на ВКС, I ТО и решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Поддържат, че делото е с висока правна и фактическа сложност.

Ответникът по жалбата Адвокатско дружество „К. и партньори“ я оспорва.

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

I./ По жалбата срещу определение № 2543/02.07.2024 г., постановено по т.д.№ 1952/2023 г. Софийски градски съд, ТО VI-10 състав.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Адвокатско дружество „К. и партньори“ искове срещу А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./. Ищецът е твърдял, че е кредитор на „КТБ“ АД /н/ с приети вземания в производството по несъстоятелност и е следвало да получава своевременно плащания по одобрените частични сметки за разпределение, което право било неоснователно осуетявано и пренебрегвано от синдиците на банката в продължение на месеци след началото на плащанията по частичните сметки към кредиторите на масата на несъстоятелността. В резултата на бездействието на ответниците, в качеството им на синдици на КТБ АД /н/, били настъпили вреди от забавеното плащане на сумите по Първата, Втората и Четвъртата частични сметки, за които вреди двамата синдици носели солидарна отговорност. Ищецът е поискал от съда да осъди ответниците да заплатят солидарно: 1./ сумата 74 240.07 лева, представляваща обезщетение за вредите от забавата от изплащане на сумата по първа частична сметка в размер на 790 659.42 лева за период от 23.07.2019 г. до 24.06.2020 г.; 2./ сумата 63 610. 29 лева - обезщетение за вредите от забавата за изплащане на сумата по втора частична сметка в размер на 604 213.83 лева за периода от 09.09.2020 г. до 22.09.2021 г.; 3./ сумата 881.72 лева - обезщетение за вредите от забавата от изплащане на част от сумата по втора частична сметка в размер на 20 478.59 лева за периода от 23.09.2021 г. до 24.02.2021 г.; 4./ сумата 17 420.02 лева - обезщетение за вредите от забавата от изплащане на сумата по четвърта частична сметка в размер на 356 318.66 лева за периода от 31.03.2021 г. до 22.09.2021 г.; 5./ сумата 519 лева - обезщетение за вредите от забавата от изплащане на част от сумата по четвъртата частична сметка в размер на 12 076.69 лева за периода от 23.09.2021 г. до 24.02.2022 година.

Ответниците А. Н. Д. и К. Х. М. с отговора на исковата молба са възразили, че предявеният иск е недопустим. Посочили са, че вземането на ищеца представлявало обезщетение за забава върху вземането му за разпределени суми, съгласно частични сметки за разпределение. Главното вземане на ищеца било с произход договори за влог, сключени с КТБ АД /н./ и длъжник по това вземане била банката. Обезщетението за забава по своята 2 правна характеристика представлявало акцесорно вземане, което следвало главното, откъдето се прави извод, че длъжник е КТБ АД /н/, а не синдиците. Обезщетение за забавено изпълнение на задължение на банката не можело да се претендира по реда на ГПК чрез предявяване на иск за вреди срещу синдиците на банката. Ищецът претендирал обезщетение за забава в размера на законната лихва за забава за изпълнение на задължение на банката, то това вземане следвало да се предяви в производството по несъстоятелност на КТБ АД /н/ по предвидения в ЗБН ред, който бил и единственият законоустановен ред за удовлетворяване на вземания на кредитори в производството по несъстоятелност на банка. Ответниците са посочили, че отговорността на синдика на несъстоятелната банка била уредена в разпоредбата на чл.35 от ЗБН, която била специална деликтна отговорност, която дерогирала приложението на деликтната отговорност по ТЗ и ЗЗД. Съгласно чл.35, ал.2 от ЗБН синдикът дължал законната лихва за забава само в хипотезата на забавено внасяне на суми от осребряване на имущество по особените сметки на банката по чл.31, ал.1, т.16 от ЗБН, като обезщетението се внасяло в масата на несъстоятелността. Законът не предвиждал хипотеза, при която синдикът да дължи обезщетение за забава на кредитори на масата на несъстоятелността. За случаите при които синдикът не упражнявал добросъвестно задълженията си или пък с действията и бездействията си уврежда масата на несъстоятелността и кредиторите, бил предвиден специален ред за реализиране на отговорността му чрез прилагане на мерки за въздействие, съобразно чл.40 и чл.41 от ЗБН.

Ответниците възразили да са налице условията за ангажиране на солидарната им отговорност, защото правоотношенията по предявените искове не били сред предвидените в разпоредбата на чл.35, ал.5 от ЗБН.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното:

В мотивите на Тълкувателно решение № 1/2019 София, 20.12.2019 година Общото събрание на Търговска колегия на Върховния касационен съд е изяснило, че :

„Производството по несъстоятелност на банкова институция е специално по отношение на общата уредба на производството по несъстоятелност на търговци по ТЗ и следователно последната не се прилага, когато в отделен закон е предвидено друго - чл.612 ал.2 ТЗ. Това следва и от самите цели на банковата несъстоятелност, изрично уредени в чл.2 ал.1 ЗБН, да осигури в най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори. От посочените цели произтичат и основните принципи на производството по банкова несъстоятелност в чл.2 ал.2 на ЗБН: защита на интересите на вложителите и останалите кредитори на банката и защита на обществения интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата система.“

Съгласно чл.612, ал.2 от ТЗ производство по несъстоятелност на банка и застраховател се извършва по ред, определен в отделен закон. Разпоредбите на тази част се прилагат, доколкото в отделния закон не е предвидено друго. Следователно по отношение отговорността на синдиците в производството по несъстоятелност на банки би следвало да се приложат разпоредбите на част четвърта от Търговския закон единствено в случай, че Законът за банковата несъстоятелност не урежда тези отношения.

В разпоредбата на чл.35 от Закона за банковата несъстоятелност е изрично уредена отговорността на синдика при изпълнение на неговите функции в производството по несъстоятелност на банка. Самият законов текст носи това заглавия „Отговорност“ и се намира в Глава трета „Органи на несъстоятелността“, раздел I „Синдик“ на ЗБН и следователно с този текст законодателят е уредил отговорността на синдика. С чл.35, ал.1 от ЗБН е предвидена възможност, когато синдикът не осъществява правомощията си с дължимата грижа или не изпълнява задълженията си, ФГВБ да наложи глоба по реда на глава десета. Съгласно чл.35, ал.2 от ЗБН синдикът дължи обезщетение в размер на законната лихва за времето, през което е забавил внасянето на получените парични средства по особените сметки по чл. 31, ал. 1, т. 16 от ЗБН. Съгласно чл.35, ал.4 от ЗБН синдикът дължи обезщетение за виновно причинените вреди при осъществяване на правомощията си.

3

Обезщетението се внася в масата на несъстоятелността. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал.

1, т. 13 от ЗБН, ФГВБ има правомощие да предяви искове за обезщетяване на вредите, които синдикът е причинил при упражняване на правомощията си.

Следователно Законът за банковата несъстоятелност изрично урежда отговорността на синдика и възможностите за нейното ангажиране. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.612, ал.2 от ТЗ по отношение на отговорността на синдиците в банковата несъстоятелност са неприложими правилата, предвидени за отговорността на синдиците в общата несъстоятелност по Търговския закон. В Закона за банковата несъстоятелност изрично е предвидено, че само ФГВБ има право на иск за обезщетяване на вредите, които синдикът е причинил при упражняване на правомощията си.

Разпоредбата, която урежда отговорността на синдика в общото производство по несъстоятелност е чл.663 от Търговския закон. Съгласно чл. 663, ал.4 от ТЗ синдикът дължи на длъжника и на кредиторите обезщетение за виновно причинените вреди при осъществяване на правомощията си. При съпоставка между разпоредбите, които уреждат отговорността на синдиците в общото производство по несъстоятелност и в производството по банкова несъстоятелност /чл.663, ал.4 ТЗ и чл. 35, ал. 4 от ЗБН във връзка и с чл. 39, ал. 1, т. 13 от ЗБН/, съдът приема, че не е налице законодателен пропуск в уредбата на отговорността на синдика на банка в несъстоятелност, който следва да бъде попълнен от съда чрез прилагане на общата уредба на отговорността на синдика в производството на търговска несъстоятелност, доколкото не са налице предпоставките за прилагане по аналогия по чл. 46, ал.2 от ЗНА. Двете отговорности са отделно и изрично уредени като при това са съобразени целите, които са поставени от законите на двете производства по несъстоятелност – общото и това, касаещо банковата несъстоятелност.