Решение № 140 от 31.07.2026, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Харманли, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.А като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело № 20255630101116 по описа за 2025 година

Предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗС.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. И. Д. с ЕГН: ********** от с.Българин, общ.Харманли, чрез процесуален представител – адв.Н.Колева от АК – Хасково, против Община Харманли, ЕИК:****, гр.Харманли, ****, представлявана от М. К. - кмет.

Ищецът твърди, че бил собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК и КР на село Българин, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-617/28.12.2018г. на ИД на АК, находящ се в местността „ДЕРЕБАЛА“, незастроен, целият с площ от 729 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 8, с номер по предходен план 019298, при съседи: ***, ***, ***, ***.

Ищецът твърди, че имотът повече от 50 години бил във владение на неговия дядо К. С. С., а след като дядо му остарял, дарил имота на него, който имот и към момента бил в негово владение и никога не бил владян от никой друг. Дядо му, а след неговата смърт само той осъществявали явно, спокойно и непрекъснато владение върху процесния имот. Имотът до сега винаги бил обработван, стопанисван и поддържан от дядо му и от него. Единствено те обработвали и прибирали плодовете от него. Всички подобрения в имота били извършвани от дядо му, докато бил жив, а след това от него. След смъртта му продължил да ползва имота.

1

Ищецът посочва, че никога не е имало каквито и да е претенции и спорове от трети лица за този имот. Имотът не бил одържавяван или отчуждаван и не бил включван в ТКЗС.

Дядо му бил член на ТКЗС и имал правото да притежава земеделска земя за лично ползване в размер на имота. Имотът не подлежал и на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Процесният имот никога не бил заявяван за възстановяване, не бил отчуждаван, одържавяван или отнеман на друго основание и спрямо него не следвало да се прилага разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ. В приложното поле на тази разпоредба попадали само земеделски земи, които подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не били заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 от ЗСПЗЗ. Въпреки това в момента имотът бил записан, без да било налице законово основание за това, като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и собствеността им се оспорвала от ответника, който издал Акт за частна общинска собственост № 12368/ 02.07.2019г. на Кмета на Община Харманли, вписан под №121 том 5 рег. №1305 от 09.07.2019г. в службата по вписванията Харманли. Актът за общинска собственост бил констативен и не доказвал правото на собственост върху имота на ответника и не било налице никакво основание имотът да се считал собственост на общината.

С оглед на изложеното моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община Харманли, с адрес: град Харманли, ****, с БУЛСТАТ:

****, представлявана от М. И. К. - Кмет, че ищецът - Д. И. Д. е собственик по давностно владение на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК и КР на село Българин, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18617/28.12.2018г. на ИД на АК, находящ се в местността „ДЕРЕБАЛА“, незастроен, целият с площ от 729 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 8, с номер по предходен план 019298, при съседи: ***, ***, ***, ***, както и да обезсили издадения Акт за частна общинска собственост №12368/02.07.2019г. на Кмета на Община Харманли, вписан под №121 том 5 peг.№1305 от 09.07.2019г. в службата по вписванията Харманли. Моли да се присъдят и разноските по делото.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника Община Харманли.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.Колева поддържа иска и моли за уважаването му като основателен и доказан.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител юрк.Шаринов моли за отхвърляне на исковата претенция, като счита, че имотът бил част от ОПФ и не можел да се придобие по давност, още повече че за него имало съставен АОС и бил във владение на общината още от 2008г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

2

В представената по делото скица №15-3161927/27.11.2025г. на АГКК, процесният ПИ с идентификатор *** е записан като собственост на Община Харманли. За имота е съставен АОС №12368 от 02.07.2019г. съгласно протоколно решение от 08.07.2008г., одобрено със Заповед №44/17.07.2008г. на Д-ра на ОД „Земеделие“-Хасково, чл.2 ал.1, т.2 и чл.56 ал.1 от ЗОС, вр. чл.19 от ЗСПЗЗ.

Прието като доказателство е и посоченото Протоколно решение от 08.07.2008г., одобрено със Заповед №44/17.07.2008г. на Д-ра на ОД „Земеделие“-Хасково, на Комисия по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ, с което се определят имотите по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр.13/2007г.), както и приемо-предавателен протокол от 11.12.2008г. по чл.45в ал.8 от ППЗСПЗЗ, ведно със списък на имотите, сред които е посочен и процесният недвижим имот.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. И.

(майка на ищеца) и Г. К. се установява, че имотът бил на дядото на ищеца К.Станков, починал на 30.07.2022г., като в него отглеждал тютюн. Преди смъртта си дал имота на ищеца, който продължил да го работи – в момента имало засадени дини и тикви. Ищецът закупил и съседното място и от него поливал процесното, което било оградено и било около 7 дка. Според свидетелите имотът не бил влизал в ТКЗС и бил тяхна собственост от 15-20 години. Съгласно гласните доказателства нямало спорове за имота.

Така събраните по делото гласни доказателства съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, вътрешно убедителни, логични и последователни, неопровергани от доказателства в обратна насока, поради което възприема същите като достоверно отразяващи действителното фактическо положение по делото.

Съгласно заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, по данни от приетата през 2011 г. КВС на з-ще с.Българин, процесният имот е бил част от имот № 019121 (от т.1 до т.16), м-ст „Деребала“ – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ /Приложение 3, Приложение 4/, последствие по данни от КККР на з-ще с.Българин се образували два поземлени имота със следните идентификатори: ПИ ***, собственост на ЗЛАТКА АЛЕКСАНДРОВА Д.А, Нотариален акт № 41, том 1, per. 68, дело 39 от 22.01.2021г., вписан в Служба по вписванията гр.Харманли, и ПИ *** (от т.6 до т.9), собственост на ОБЩИНА ХАРМАНЛИ, Акт за частна общинска собственост № 121, том 5, peг.№ 1303 от 09.07.2019г., вписан в Служба по вписванията гр.Харманли /Приложение 3, Приложение 4/.

Съгласно заключението не са открити данни по отношение на процесния имот с идентификатор *** по КККР на з-ще с. Българин, общ.Харманли да е бил отнеман, одържавяван или отчуждаван от когото и да било. Няма данни процесният имот да е възстановен на лице, което да е подало заявление към ОСЗ за възстановяване на въпросният поземлен имот.

Според заключението имот с идентификатор *** е регистриран в КККР на з-ще с.Българин със собственик Община Харманли - ЗЕМИ ПО ЧЛ.19 ОТ ЗСПЗЗ, с Акт за частна общинска собственост № 121, том 5, per. 1303 от 09.07.2019 г., вписан в Служба по вписванията гр.Харманли.

3

Поземленият имот с идентификатор *** по КККР на з-ще с. Българин, общ.Харманли попада според вещото лице в общинския поземлен фонд. От извършената справка/проучване в „GoogleEarth“ вещото лице установило, че процесният имот не се обработва от 2007 г. до 2022 г.

Вещото лице дава заключение, че процесният имот с идентификатор *** по КККР на з-ще с.Българин, общ.Харманли е възстановен, съгласно законовата уредба на Република България - ЗЕМИ ПО ЧЛ.19 ОТ ЗСПЗЗ, с Акт за частна общинска собственост № 121, том 5, per. 1303 от 09.07.2019 г., вписан в Служба по вписванията гр.Харманли.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗС е допустим. Съществува правен интерес от предявяване на иска предвид оспорването на претендираното от ищеца право на собственост от страна на ответника съгласно данните в представените АОС №12368 от 02.07.2019г. и скица на поземлен имот №153161927/27.11.2025г. на АГКК, в които същият е записан като собственост на ответника.

В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване на следните юридически факти: своята активна материалноправна легитимация като собственик на спорния имот, пасивната материалноправна легитимация на ответника, като оспорващ правата му, както и същият следва да установи по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от придобивния способ, на който се позовава – придобивна давност, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици.

Във връзка с подлежащия на установяване факт на владение като обективен елемент от придобния способ - придобиване по давност, съдът трябва да изследва и обстоятелството дали за периода на упражняване на владението не е налице законова забрана за придобиване на собствеността върху имота на това основание. Такава забрана е въведена с нормата на чл.86 от ЗС, според която не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост, а впоследствие - държавна или общинска собственост /съгласно трайната съдебна практика - Решение №224/ 27.04.2009 г. по гр. д. № 1491/2008 г., ІІ гр. отд. на ВКС, забраната на чл.86 ЗС е приложима и по отношение на земите със статут на кооперативно земеползване/. Давността за придобиване на държавни и общински имоти е спряна съгласно пар.1 от ДР на ЗДЗС, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2022г. (ДВ, бр.7, в сила от 31.12.2017г.). Такива забрани се съдържат още в чл.29, т.4 от ЗСГ (отм.), както и в чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които се възстановяват по реда на този закон или по реда на ЗСПЗЗ.

По отношение на горепосочените законови забрани за придобиване по давност съдът счита, че по делото не са налице данни процесният имот някога да е бил държавна или общинска собственост, или земя със статут на кооперативно земеползване, поради което не са съществували законови пречки за придобиването му по давностно владение. Липсват 4 каквито и да е доказателства по делото, че имотът е бил земеделска земя, включена в ТКЗС или друго подобно образование. Няма и никакви доказателства по делото процесният имот да е бил одържавен по реда на чл.12 ЗСГ (отм.). В този смисъл са и данните от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, съгласно което не са открити данни по отношение на процесния имот с идентификатор *** по КККР на з-ще с. Българин, общ.Харманли да е бил отнеман, одържавяван или отчуждаван.

Ответникът не представя надлежни доказателства, които да изключат правата на ищеца, което е в негова доказателствена тежест. В този смисъл е и Решение №21/04.02.2011г. по гр.д. №1327/2009г., 2-ро г.о на ВКС – „При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 127 ГПК (отм.), респ. чл. 154 ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007 г., тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца“, т.е. следва да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения.