Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 370 от 19.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1521/2026
Вид
Решение № 370
Подписан
19.05.2026
В сила
19.05.2026
Състав
Лилия Недялкова Георгиева, Петър Стоицев, Анна-Мария Мирославова Събева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева

Членове:

Петър Стоицев

Анна-Мария М. Събева при участието на секретаря Катя Г. Драганова в присъствието на прокурора А. Ст. В. като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100601521 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С присъда № 703 от 17.12.2025 год. по НОХД № 16239/2023 год. по описа на Софийския районен съд, НО, 23 състав, подсъдимите Т. Д. Т. и А. Т.

Т. са били признати за невиновни и оправдани по предявените им обвинения за престъпления по чл.143, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като разноските по делото е постановено на основание чл. 190, ал. 1 от НК да останат за сметка на държавата.

Срещу присъдата, в законоустановения срок за обжалване и протест е постъпил бланкетен протест от СРП.

С депозираният протест се атакува постановеният първоинстанционен акт изцяло, като се сочи, че постановената присъда от Софийски районен съд е незаконосъобразна и неправилна. Твърди се, че изводът на съда за невиновност на подсъдимите, не почива на събраните по делото доказателства и по несъмнен начин доказателствената съвкупност установява факта на извършеното престъпление, както и на участието на същите в него. В заключение се иска от въззивния съд, да постанови нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени.

С протеста не е отправено искане за събиране на нови доказателства.

След изготвяне на мотивите към присъдата и уведомяването на СРП, не 1 е постъпило допълнително изложение по протеста. Не са постъпили и писмени възражения от останалите страни по делото срещу него.

Настоящият въззивен състав намери, че не са налице основания за събиране на допълнителни доказателства чрез провеждане на съдебно следствие във въззивното производство.

Атакуваното решение е от актовете, които подлежат на протестиране и обжалване по реда на гл. 21 от НПК.

В хода на съдебната прения пред настоящата инстанция прокурорът поддържа депозирания протест по изложените в него съображения.

Алтернативно обаче счита, че е налице липса на мотиви, тъй като има вътрешно противоречие в мотивите на съда, което се явява съществено процесуално нарушение. Прокурорът изтъква, че от една страна районният съд е приел, че има умисъл, а от друга, че деянието не покрива обективните и субективните признаци. Според представителя на Софийска градска прокуратура, констатираното противоречие води до съществена неяснота в мотиви. Посочва, че липсата на мотиви на съдебния акт се констатира не само, когато те отсъстват изобщо, но и когато са налице вътрешни противоречия, касаещи предмета на доказване, което не дава възможност да се разбере точно какво е имал предвид решаващия съд. Поради изложеното моли за отмяната на присъдата.

Повереникът на ЧО Г. М., адв. М. се солидализира изцяло с казаното от представителя на СГП. Изтъква, че не са депозирали жалба срещу постановената присъда от СРС, за да не възникнат неблагоприятни последствия за доверителя й. Не възприема обстоятелството, че в рамките на наказателното производство не е било възможно установяването на авторството на телесните повреди на пострадалия М.. В настоящия случай намира, че делото следва да се върне отново на СРС за прилагане на закона, тъй като има данни подсъдимите да извършват други престъпления, който се преследват отново по общия ред. Изтъква, че когато има наведени доводи за извършени от подсъдимите други престъпления и са събрани доказателства за тях, съдът следва да се произнесе и по тях.

Адв. Л. – защитник на подсъдимите А. Т. и Т. Т. моли протестът да бъде оставен без уважение.

В правото си на лична защита подс. А. Т. поддържа казаното от адвоката си.

В правото си на лична защита подс. Т. Т. също поддържа казаното от адвоката си.

В предоставената му последна дума подс. А. Т. моли да бъде потвърдена оправдателната присъда.

В предоставената му последна дума подс. Т. Т. моли да бъде потвърдена оправдателната присъда.

2

Депозираният протест е постъпил в законоустановения срок и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е ДОПУСТИМ. Разгледан по същество, настоящият състав на Софийски градски съд го намира за основателен, но поради други съображения.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите и възраженията в протеста‚ както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Въззивният съд констатира допуснато абсолютно съществено нарушение на процесуалните правила в хода на първоинстанционното производство, а именно такова по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК.

Констатираното налага отмяната на първоинстанционната присъда. В този смисъл следва да се посочи, че са налице непълноти и противоречия както в мотивите на

Софийски районен съд, така и и противоречия между мотивите и постановения диспозитив на обжалвания съдебен акт,. Същите водят до невъзможност да бъде установена действителната воля на първостепенния съд относно правно значимите факти и формираните въз основа на тях правни изводи.

На първо място в последния абзац на л. 9 от постановените мотиви и в заключение на изключително краткия и пестелив доказателствен анализ, равнозначен на липса на такъв, съдът е посочил, че не са установени съществени противоречия, които обективно да водят до разколебаването на обвинението относно авторството на деянието или настъпилия резултат, както и относно причинно-следствената връзка. Цитираното е в противоречие с оправдателния диспозитив на присъдата спрямо двете подсъдими лице, което обуславя неяснота относно действителната воля на първоинстанционният съд по отношение на виновността на подсъдимите по повдигнатите им обвинения.

На следващо място при мотивирането на правно релевантните факти, съдът е приел от обективна страна за несъмнено установено, че подсъдимите са нанесли удари и са принудили пострадалия да напише молба за напускане и да предаде ключовете на автомобила. От субективна страна Софийски районен съд е приел и изрично в мотивите се е акцентирал, че деянието е извършено при пряк умисъл, а в същото време, по - долу на л. 10 е направил за извод, че не е установено употребената спрямо св. М. сила, да е била с цел последният да бъде принуден да предаде владението на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел ЕС „320“ с рег. № ********.

Съгласно константната съдебна практика, нарушение по чл. 348, ал. 3, т.

2, пр. 1 НПК /липса на мотиви/ е налице, както при пълно тяхно отсъствие, така и при непълна, неясна, вътрешнопротиворечива аргументация на съдебния акт, препятстваща страните и контролната инстанция да проследят 3 действителната воля на съда по същество /в този смисъл Решение № 399 от 07.10.2025 г. по н.д. № 484/2025 г. на ВКС, I н.о. и Решение № 92 от 16.05.2019 г. по н.д. № 982/2018 г. на ВКС, II н.о./.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд е не само, че не е извършил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, но е допуснал съществени противоречия и непълноти в мотивите към присъдата, както и противоречия между мотиви и диспозитив на присъдата, които обуславят извод за наличието на съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК, което представлява абсолютно отменително основание съгласно разпоредбата на чл.

335, ал. 2 НПК.

Предвид наличието на допуснати неотстраними на настоящия етап от производството съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната на първоинстанционната присъда, е безпредметно обсъждането на обвинението по същество, както и отговарянето на релевираните с въззивния протест възражения в тази насока.

Воден от всичко изложено и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. 1 НПК, Софийски градски съд, 4-ти въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЯНЯ присъда № 703 от 17.12.2025 год. по НОХД № 16239/2023 год. по описа на Софийския районен съд, НО, 23 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда при Софийски районен съд.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4