Решение № 2080 от 11.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2080 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20261110204490 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Ж. И., чрез адв. И. Г. срещу Заповед за задържане рег. № **********************г., издадена от И. Ц. П. – ОР при 03 РУ-СДВР, с която жалбоподателят И. Ж. И. е задържан на основание чл. 72 ал.1 ЗМВР.

В жалбата се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна и се иска от съда да бъде отменена. Посочено е, че жалбоподателят е оказал съдействие на органите на МВР.

Твърди се, че в заповедта липсвало изложение на мотиви за задържането, а формалното посочване, че задържането било по повод преписка не било достатъчно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Г., надлежно преупълномощена от адв. Г., която поддържа жалбата. В хода по същество моли съда да отмени заповедта, тъй като в същата липсвали фактически и и правни основания за задържането. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък.

В писмена защита, депозирана от адв. Г., отново се сочи, че заповедта е издадена при липса на законоустановените реквизити, че в същата били посочени само формално основанията за задържането, липсвало описание на фактическите обстоятелства, които го налагали, както и че заповедта представлявала акт на неоснователна принуда. Моли за отмяна на заповедта.

Въззиваемата страна, редовно призована, се явява лично. В хода по същество сочи, че намира заповедта за законосъобразна.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.03.2026 г. И. П. – оперативен работник при 03 РУ-СДВР, съставил Заповед за задържане на И. Ж. И.. Заповедта била връчена на И., който бил фактически задържан.

1

На 11.03.2026 г., в 15:00 ч. И. И. бил освободен.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства - заповед за задържане, протокол за обиск, декларация, докладна записка и разписка за върнати вещи.

Събраните в производството доказателства са единни и непротиворечиви, като в пълнота изграждат възприетата от съда фактическа обстановка. От тях съдът установи кой и на кого е издал заповедта.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

В хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до опорочаване на същото и ограничаващо правото на защита на нарушителя.

Съгласно чл. 74 ал. 2, т. 2 ЗМВР, в заповедта следва точно да са описани фактическите и правни основания за задържането. Необходимо е наличие на правно единство между квалификацията и описаното. В съдържанието на издадената заповед не се съдържа словесно описание на фактите, които според административния орган сочат основанието за задържане. Нужно е в обстоятелствената част да е изведено точно и ясно не изписване на номер на преписка или пък преписване на законов текст, който според съответния орган осъществява конкретен състав престъпно посегателство/правно основание за задържане, а да се сочат обстоятелствата, които го описват. В процесната хипотеза е изписано „преписка вх. номер 227 000 – 4083/2026 г.“, но не е въведено онагледяване на обстоятелствата свързани с конкретното изпълнително деяние, в случая не са описани конкретни факти, които да очертават какво, къде, кой е извършил, както и какво е било поведението на И. И.. Описанието на конкретното поведение на И. е от съществено значение, тъй като то следва да очертае фактическите параметри и даде отговор какво се твърди да е извършено - от кого, къде и какво е фактическото основание за задържането. В процесната хипотеза липсва описание на всички тези обстоятелства, които следва да бъдат точно и ясно изписани. В издадената заповед липсва изначално въвеждане на правна квалификация, свързана с твърдяното задържане като основание за същото, доколкото в текстът на чл. 74 ал. 2 т. 2 ЗМВР това изискване, касаещо съдържанието на заповедта за задържане е ясно очертано /В заповедта по ал. 1 се посочват: 2. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) фактическите и правните основания за задържането/.

В този смисъл са били нарушени правата на задържаното лице, тъй като същият не е имал възможност, посредством връчването на заповедта, да установи кои действия, според твърдението на властническия орган, обуславят задържането му. Така е осуетена възможността на субекта да се защити. Всичко това дава основание на съда да приеме, че жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена.

С оглед изхода на производството СДВР следва да заплати в полза на И. Цветанов Петров сумата от 505, 11 (петстотин и пет евро и единадесет евроцента) евро, представляваща разноски за платена държавна такса и адвокат в производството, удостоверени като извършени и обусловени от правната и фактическа сложност на производството, изготвянето на жалба и извършване на процесуално представителство и защита.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд:

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане рег. № **************** г., издадена от И. Ц. П. – ОР при 03 РУ-СДВР, с която жалбоподателят И. Ж. И. е задържан на основание чл. 72 ал.1, т. 1 от ЗМВР.

ОСЪЖДА СДВР да заплати в полза и по сметка на И. Ж. И., ЕГН ********** сумата от 505, 11 (петстотин и пет евро и единадесет евроцента), представляващи разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3