Решение № 15066 от 27.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15066 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20261110101872 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 41617/10.02.2026 г./ на „..........“ ЕАД срещу Т. И. Б., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца 1/2 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. ..., апартамент, с абон. № ..... а именно: сумата от 1 483.36 евро – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 25.09.2025 г. до окончателното плащане; сумата от 307.03 евро – мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 23.09.2025 г.; сумата от 7.96 евро – цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 25.09.2025 г. до окончателното плащане; сумата от 2.24 евро – мораторна лихва за периода от 16.10.2022 г. до 23.09.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 2580/2025 г. по описа на РС – г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е било налице през процесния период договорно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за исковия период топлинна енергия за имота, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „......“ ООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Т. И. Б. е подал отговор на исковата молба, с 1 който оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач на ищеца „......“ ООД не изразява становище по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на част от сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2580/2025 г. по описа на РС – г. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение от ответника в качеството му на длъжник в заповедното производство и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК.

С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира, че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

139, ал. 2, пр. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия е необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната цена; изискуемост на вземането.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Ето защо за наличието на договорно правоотношение между ищеца и ответника не е безусловно необходимо наличието на изричен писмен договор между тях, а е достатъчно да се докаже, че ответникът е бил собственик или вещен ползвател на имота през исковия период, както и да липсват доказателства за сключен изричен договор за тези имот и период между ищеца и друго лице.

В случая от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 169, том 1, рег.

№ 1065, нот. д. № ...../2007 г. на нотариус ., се установява, че на 01.03.2007 г. ответникът е придобил собствеността върху процесния имот. Със Заявление-декларация с вх. № 1386/22.05.2007 г. той е поискал да бъде открита на негово име партида за имота при 2 ответника. От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 149, том 2, рег. № 2638, нот. д. № 348/2007 г. на нотариус Ксения Белазелкова, е видно, че след това – на 06.06.2007 г., той е дарил на брат си А И. Б. 1/2 ид. ч. от същия имот. От молба с рег. индекс Г-6896/25.04.2025 г., подадена от ответника и А И. Б. /действащ чрез пълномощника адв. Г. С./, се изяснява, че към датата на подаването й – 25.04.2025 г., двамата продължават да са съсобственици на имота. Ответникът не е оспорил положения от негово име подпис в този документ, поради което формалната му доказателствена сила не е оборена, респ. следва да се приеме, че той е автор на обективираните в документа изявления, които в частта относно съсобствеността на имота имат характера на извънсъдебно признание на неизгоден за него факт и не са опровергани от други доказателства по делото. Ето защо при съвкупната преценка на посочените писмени доказателства съдът приема за доказано по делото, че дарявайки на брат си 1/2 ид. ч. от процесния имот на 06.06.2007 г., ответникът не се е разпоредил изцяло със собствеността си върху него, а е запазил за себе си другата 1/2 ид. ч.

Предвид изложеното и доколкото по делото не се твърди и не се установява трето за спора лице да е имало сключен нарочен писмен договор с „..........“ ЕАД за доставка на топлинна енергия в процесния имот през исковия период, съдът приема, че между ищцовото дружество и ответника е съществувало през този период договорно отношение за продажба на топлинна енергия в имота, което е възникнало по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството му на съсобственик на имота и което съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „..........“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. По него ответникът отговаря за задълженията, произтичащи от доставката на топлинна енергия в апартамент, находящ се в гр. ..., с абон. № ..... съразмерно на дела си в съсобствеността, т.е. отговаря за 1/2 от задълженията.

За установяване факта на доставяне през исковия период на топлинна енергия в имота и нейната цена са представени общи фактури от ищеца и писмени доказателства от третото лице – помагач и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се изяснява следното: През исковия период в абонатната станция е имало различни топломери, които са отчитани електронно и от показанията им редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, в която се намира процесният имот, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. През периода всеки от топломерите в абонатната станция е бил изправен, тъй като са преминавали проверки, които макар и понякога да са извършвани след законоустановения срок, всеки път са приключвали със заключение за съответствие. За исковия период остойностяването на потребената топлинна енергия в имота е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение „......“ ООД, като е осигурен достъп до имота за отчет само за втория отоплителен сезон. През периода в имота е имало 3 бр. радиатори без индивидуални разпределители на разходите за отопление, за които е начислявана служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата.

3

Топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана служебно поради липса на работещ и пломбиран водомер, като начисляването е извършвано за 3 бр. лица с разходна норма 140 л./денонощие/1 бр. потребител. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е изчислявана по нормативно установена формула и е разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Всички изчисления са правилно извършени. Вещото лице Т. посочва, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.

Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза като обективно, компетентно, обосновано и корелиращо на представените от третото лице – помагач писмени доказателства. За да отговори на поставените му задачи, вещото лице се е запознало не само с материалите по делото, но съобразно указанията на съда е извършило и проверка на документи, намиращи се при ищеца и при третото лице – помагач, като въз основа на всички тях е формирало експертните си изводи.

Доверявайки се изцяло на заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът приема, че в случая е доказана реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот през целия исков период, изразяваща се в топлинна енергия за отопление, топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

На ищеца се дължи цената на реално доставената топлинна енергия през исковия период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. Общият размер на дължимата за имота цена на доставената топлинна енергия възлиза на посочената в заключението на съдебно-техническата експертиза сума от 5 777.64 лв. Същата включва и сумата от 190.86 лв. – цена на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е определена съгласно Методиката за дялово разпределение. Доколкото в отговора на исковата молба липсват оплаквания срещу начисляването на цена за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и за конкретни неотчетени при разпределението параметри, касаещи тази топлинна енергия, съдът приема, че тази сума също се дължи за имота за процесния период.

Следователно ответникът дължи на ищеца цена на топлинна енергия в общ размер на 2 888.82 лв., чиято еврова равностойност възлиза на 1 477.03 евро.

Ответникът не твърди и не доказва плащане на задължението.

По възражението за изтекла погасителна давност съдът намира следното:

Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Според чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при 4 срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.

Всичко изложено означава, че с оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.09.2025 г., погасени по давност биха били вземания на ищеца, чиято изискуемост е настъпила преди 25.09.2022 г., но в случая такива не са включени в исковия период, защото изискуемостта на първото месечно задължение, включено в него – за м. 05.2022 г., е настъпила на 16.07.2022 г. Следователно възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.