Определение № 6363 от 12.03.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6363 гр. София, 12.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20211110128961 по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Т. Д. П., ЕГН ****, с адрес – град София, **** против Г. АНГ. Д., с адрес за призоваване – град София, ул.“**** След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в указания срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил и ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл. 140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че с бездействия на ответника се му причинени неуимуществени вреди.

Твърди се, че ответникът като е бил длъжен е отказал да съобщи на наблюдаващия прокурор по пр.пр. 13492/19 СРП, че ищецът е депозирал 2 сигнала срещу ответника, за което била образувана пр. пр. 6046/19 по описа на Софийска районна прокуратура и ответникът е давал показания по тях. Твърди се, че с това си бездействие ответникът е нарушил чл. 14 ал.1 от НПК.

Пак с исковата молба се твърди, че ответникът е бездействал, като е отказал да съобщи на прокурора пр.пр. 13492/19 по описа на СРП, че ищецът е домоуправител на входа в 1 който живее. Твърди се, че ответникът е бил длъжен да стори това и не го е сторил.

Твърди се от ищеца, че ответникът е бил длъжен да съобщи и е отказал за стори това да съобщи на прокурора, че ищеца има навика да пише осмиващи писма до Прокуратурата, като се твърди, че е ответникът е бил длъжен да съобщи за това за да се проведе обективно разследване .

Твърди се от ищеца, че ответникът е бездействал, като е отказал да го призове на разпит по пр. пр. 13492/19 по описа на СРП, като се твърди, че ответникът не е изпълнил указанията на прокурора. Твърди се, че ответникът е бил изготвил две докладни относно призоваване на ищеца по телефона, в които не били посочени дата и час за явяване.

След като описва тези бездействия на ответника ищецът твърди, че като последица от тях – през месец април 2019 година е била образувана пр. пр. 13492/19 по описа на СРП, която била за да се установи какво е психическото състояние на ищеца и ако е опасен за обществото индивид, да бъда поставен под запрещение.

На следващо място се твърди, че повод за тази проверка е била осмиващо писмо от ищеца до Софийска районна прокуратура, в което ищецът предлагал на прокурорите да си наръсят главите с червен пипер за да им потръгне в работата.

Твърди се, че по повод молбата на ищеца на ответника било възложено да извърши проверка. Твърди се, че между ищеца и ответника е бил налице към този момент личен конфликт. Сочи се, че през м.ноември 2018 година ответникът е разпитвал ищеца по две пр. пр. на СРП - 43070/18 и 43072/18, когато са се запознали и са говорили около 2-3 часа. Сочи се, че преписка № 43072/18 също е била по повод на осмиващо писмо на ищеца до прокуратурата. Твърди се, че ищецът е обяснил на ответника, че има навика да им пише такива писма, защото смята прокурорите като цяло за невероятни некадърници, които не правят нищо за обществото. Твърди се, че ответникът записал казаното от ищеца.

Твърди се, че през м. февруари 2019 година ищецът е депозирал 2 сигнала срещу ответника до Софийска районна прокуратура, защото смятал, че ответника злоупотребява с властта си. Твърди се, че повод на това - на 15.03.2019 година бил разпитан, а след него и ответника бил разпитван. Твърди се, че сигналите на ищеца били обединени в пр. пр.

6046/2019 по описа на СРП.

Твърди се, че при горното, ответникът започнал да работи по пр.пр.№13492/19 по описа на СРП, но затаил фактите, че познава ищеца, че знае за навика му да пише осмиващи писма, че разпитван по сигнали на ищеца срещу него, както и, ищецът е домоуправител.

Твърди се, че ответникът започнал да звъни по телефона на ищеца като му предлагал да се видят за да го разпита. Твърди се, че ищецът предлагал на ответника да го призове по правилата на чл. 69 от ЗМВР той отказвал и разговорът приключвал.

Твърди се от ищеца, че ответникът искал частна среща с него, а не го призовал.

Твърди се, че ответникът изготвил две докладни, в които обяснил, че два пъти е призовавал ищеца по телефона да се яви на разпит, но ищецът отказвал да се яви и предоставил докладните пред Софийска районна прокуратура. Сочи се, че едната докладна е 2 с № 3383р“9957/2019 по описа на 08-мо МВР, а другата 3383р-9959/2019 по описа на 08-мо МВР

Твърди се, че Софийска районна прокуратура приела обясненията на ответника, заради което било образувано нак.дело № 7031/2019 година по описа на Софийски районен съд.

Твърди се, че в хода на това дело била назначена медицинска експертиза и ищецът бил преглеждан 3 дни по диспансери за прегледи, като се твърди, че заключението е било, че нормален човек с висока гражданска активност.

Твърди се, че по това дело ответникът е бил единствен свидетел, и пред съда е обяснил, че не си спомня да е призовавал ищеца и , че не е бил длъжен да съобщава на прокурора подробности – че ищецът е домоуправител, че пише осмиващи писма.

При горното ищецът твърди, че с бездействията си ответникът е подвел прокуратурата да бъде образувано нак.дело № 7031/2019 година по описа на Софийски районен съд срещу него, като ответникът е прикривал умишлено множество факти за да навреди на ищеца.

При горното се иска съдът да постанови решение, с което да осъди Г. АНГ. Д., с адрес за призоваване – град София, ул.“****да заплати на Т. Д. П., ЕГН ****, с адрес – град София, **** сумата от 20 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от бездействия, изразили се в отказ да съобщи, че ищецът е депозирал два сигнала срещу него, отказ да съобщи на прокурора, че ищецът е домоуправител, отказ да съобщи на прокурора, че ищецът има навика да пише осмиващи писма до прокуратурата, отказ да призове ищеца за разпит по пр.пр. № 13492/2019 по описа на СРП.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва заявената искова претенция, като и възразява относно редовността на исковата молба.

Ответникът оспорва да е действал противоправно, да е действал виновно, да е причинил на ищеца вреда, както и оспорва наличието на причинна връзка между всички твърдения на ищеца и каквато и да било вреда, търпяна от последния .

Твърди се с отговора на исковата молба, че ответникът не е извършвал действия и не е бездействал по начин, по който да причинил вреда на ищеца. Сочи се, че ответникът в работата си е субординационно ситуиран да изпълнява указани му дейности само по разпределени му преписки и то само в рамките на срока, указан му за работа по тях, които свои задължения не е нарушавал. Твърди се, че по всички възложени му преписки ответникът е изпълнявал даваните му указания от наблюдаващия прокурор.

Твърди се, че ответникът не води разпити, нито на жалбоподатели, нито на свидетели, като се сочи, че същият не извършва дейност по НПК, поради което се твърди, че не е реализирал бездействие за разпит на лице. Сочи се, че ответникът има права само да снема обяснения и то тази му дейност се ръководи и преценява и контролира от прокурора, но не и от физически лица извън процедурите за извършване на предварителни проверки в субординационните отношения прокурор - полицай .

Твърди се, че за част от твърденията на ищеца вече са били водени граждански и наказателни дела - 6 (шест ) граждански дела, част от които вече с постановени крайни 3 актове, като се сочи, че по две от решените има депозирани въззивни жалби от ищеца, като се сочи, че са налице и две наказателни дела, инициирани от ищеца в това производство, едното от които е приключило с оправдателна присъда и е насрочено за разглеждане пред СГС.

Твърди се, че ответникът няма никакво отношение към дело за запрещение и ако такова е водено срещу ищеца то ответникът няма отношение към евентуално такова.

С отговора на исковата молба се иска от съда да отхвърли исковите претенции и осъди ищеца да заплати заплати възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство е заявена осъдителна искова претенция с правна квалификация чл.45 от Закона за задълженията и договорите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – такива няма.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

За ищеца е тежестта да докаже:

- бездействията на ответника, от които твърди да е претърпял вреди;

- наличието на причинно – следствена връзка между вредата и деятелността на ответника;

- противоправност на описаните бездействия на ответника;

- интензитет и продължителност на описаните морални вреди;

- периода на извършване на твърдяното противоправно поведение;

В този смисъл ищецът следва да докаже в условията на пълно главно доказване - че ответникът е осъществил противоправното бездействие, настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите, като следва да докаже увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им.

За ответника е тежестта да докаже точно изпълнение, като същият не дължи доказване на липсата на противоправно поведение.

По доказателствените искания

По заявените от ищеца доказателствени искания – следва да му се укаже да конкретизира същите като посочи относимостта им към предмета на доказване и кои факти и обстоятелства ще установява с тях, каквото е изискването на чл.156 и чл.159 от ГПК с оглед и възраженията на ответника по заявените искания.

По твърденията на ответника за нередовности на исковата молба относно липсата на 4 изложение – съдът следва да посочи, че е извършил проверка на исковата молба и същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК. Стилът на изложението не е от императивните реквизити по смисъла на законодателното решение дадено в разпоредбата на чл.127, ал.1 от ГПК, и не е основание за оставяне на исковата молба без движение. Ищецът е описал фактите, от които твърди да произтича претенцията му и е заявил искане за осъждане и обезвреда от ответника да причинени морални вреди. Законът не поставя изискване по какъв начин в съдържанието на исковата молба да са позиционирани фактите и обстоятелствата, на които ищецът основава искането си и самото искане, което в казуса е в началото на исковата молба. В този смисъл и съдът няма основание да оставя исковата молба без движение.

По отношение на искането на ответника да се извърши служебна справка относно водените между страните дела – от така заявеното от ответника е видно, че се твърдят проведени съдебни производства между страните по реда на Закона за защита от дискриминация, което изначално не предполага един и същи предмет. Следва да се даде възможност на ответника да конкретизира това си искане, като доколкото се твърди да е участвал в тези производства – посочи номерата на делата и пред кой съд са били разгледани.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Указва на ищеца да поясни и конкретизира доказателствените си искания като посочи, за кои факти и обстоятелства иска събирането на доказателства чрез изискването на описаните в исковата молба прокурорски преписки и дела – не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като ако не стори това съдът ще отхвърли исканията като неотносими към спора.