Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 220 от 14.11.2023, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 574/2022
Вид
Решение № 220
Подписан
14.11.2023
В сила
12.12.2023
Състав
Велина Иванова Полежанова

Цитирани разпоредби

  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.2 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.81, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.104Б, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175а, ал.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Разлог, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Велина Полежанова, Адм. нак. дело №

20221240200574 по описа за 2022 г.

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от М.А.А., ЕГН*, от с.К., о.Б., против НП №22-0331-000870/02.11.2022 г. на Н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: „глоба" от 3`000.00 лева, за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Жалбоподателят не е съгласен с издаденото НП и моли съда да отмени същото като незаконосъобразно.

АНО не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Моли съда да потвърди атакуваното НП.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното:

На 04.10.2022 г., в с.К., о.Б., при суха асфалтова настилка, по у."П.", в района на кметство с.К., с посока на движение от с.Г.К. за път II-84, жалбоподателят управлявал собствения си л. а. марка "Б.." с peг. №*. На необозначено кръстовище с кръгова организация на движение, образувано от у."П.", у."Д." и у."Д.Е., Д.М. и А.В.", жалбоподателят А. използвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен с неговото предназначение, за превоз на хора и товари, извършвайки преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки го до загуба на сцепление на задните гуми, а съосието между предните и задните гуми е с изместен център.

Като резултат от извършената проверка е издаден АУАН серия GA АКТ №231219 от 25.10.2022 г. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, предявен е и му е връчен.

Възражения не са постъпили в законоустановения срок.

Въз основа на АУАН серия GA АКТ №231219 от 25.10.2022 г. е издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя са наложени следните наказания: „глоба" от 3`000.00 лева, за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели Й.Я. – актосъставител, Ш.А. и М.Д. – свидетели на нарушението, които потвърждават възприетата по-горе и описана в акта фактическа обстановка. Свидетелят Я.

1 сочи, че преписката е образувана по докладна записка от колегата му М.Д., който бил заедно с колегата си А. в центъра на с.К., извън работно време. Свидетелите А. и Д. забелязали как л. а. „Б..“ с рег. №*, управляван от жалбоподателя А. - „дрифти“.

В съдебно заседание са разпитани и свидетелите И.Т. и А.Д.. Свидетелят Т. е пътник в автомобила и пресъздава действиета на жалбоподателя по извършване на маневрата, респективно целено ли е умишлено извеждане от контрол на МПС. От показанията на свидетеля се установява, че жалбоподателят не е имал умишлени действия по целено, желано и неправомерно извеждане на автомобила от нормалния му режим на работа, загуба на сцепление или продължително форсиране на двигателя. Горното се потвърждава и от показанията на другия свидетел А.Д.. Същият твърди, че на въпросното кръстовище се разминал с автомобила на жалбоподателя, като при разминаването не установил нетипично движение, целящо загуба на сцепление.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата срещу НП е допустима. Същата е подадена в срок от лице легитимирано да обжалва НП. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В хода на административно-наказателната процедура не са нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, както относно съставянето на АУАН, така и издаването на НП също са спазени. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя и връчен на последния срещу подпис, а НП е издадено след изтичане на 7-дневния срок така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, АНО е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

След служебно извършена проверка, съдът констатира че при издаването на обжалваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както актът за установяване на адм. нарушение, така и НП са съставени в съответствие с изискванията на чл.42, съотв. на чл.57 от ЗАНН и при спазване на правилата за установяване на адм. нарушение и налагане на наказанието, установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.

Съдът намира, че в процесния случай не са налице достатъчно доказателства относно вменено нарушение на жалбоподателя, тъй като изричната норма на чл.104б, т.2 от ЗДвП, е обща и не регламентира какво конкретно поведение следва да има участникът в движението. Такова поведение следва да бъде подробно описано и подкрепено от доказателства в текстовете на АУАН и НП и в хода на съдебното следствие по делото. В конкретния случай наистина е дадено описание на поведението на нарушителя, но същевременно липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на изложеното от проверяващия и наказващ орган, още повече, че полицейските служители са констатирали нарушението на жалбоподателя, извън работното им време, а не като длъжностни лица по контрол на движението. Същите са били клиенти на заведението в непосредствена близост до кръстовището. В този смисъл недоказано остава твърдението, че А. нарочно е извел от контрол управлявания автомобил, с цел "дрифт". Това прави административнонаказателното обвинение необосновано, което от своя страна накърнява правото на защита на санкционираното лице, изразяващо се в това да разбере в пълнота фактите, свързани с повдигнатото му обвинение и доказателствата, които го подкрепят. В случая АНО не е изпълнил задължението си не само да опише подробно извършените деяния, но и да събере и изложи доказателствата, които установяват извършеното.

Съгласно чл.104б, т.2 и чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, е забранено под страх от адм. нак. отговорност използването на пътя за други цели, а те не са конкретизирани. Няма и легална дефиниция за дрифт, за да се приеме, че неговото извършване е другата цел, различна от 2 предназначението на пътя за превоз на пътници и товари. Посоченото понятие е навлязло в разговорния език като техника на шофиране, при която водачът на МПС преднамерено го извежда извън контрол чрез рязко подаване на газ и завъртане на волана, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми, насочено към отклоняване на МПС от траекторията му на движение чрез поднасяне и други подобни ефекти, които не биха могли да настъпят при нормално управление на автомобила.

Съществен елемент от състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, се явява и субективната страна на деянието, която според конкретната формулировка на забраната, предполага извършването му изключително и само при пряк умисъл. Този извод се налага, доколкото законодателят е въвел изискването за наличието на специална цел в поведението на водача - пътят да бъде ползван не по предназначението му за превоз на хора и товари.

Съдът намира, че в хода на съдебното следствие това не беше доказано по несъмнен начин.

Установи се, че на инкриминираната дата жалбоподателят при управление на МПС е преминал през купчина пясък, което съда не възприема за т. нар. „дрифтене“. Волята на законодателя в чл.104Б, т.2 от ЗДвП обаче визира съзнателно използване на пътищата, отворени за обществено ползване с цел, различна от тяхното основно предназначение за превоз на хора и товари. Такива други цели са нерегламентираните състезателни гонки, както и преднамереното извеждане на автомобила извън контрол на сравнително дълъг участък от пътя. В процесния случай не се доказа действие на водача довело до съзнателно използване на пътя за т. нар. "дрифт". Последното предполага по-продължителни и настойчиви действия в тази насока, каквито не се установиха по делото. Действията на жалбоподателя очевидно не са целели да използва пътят не по предназначение. Видът, марката и моделът на автомобила не могат еднозначно да се тълкуват в посока, че водачът е извършвал "дрифт". Субективната и обективната страна следва да бъдат установени с всички допустими доказателства и доказателствени средства, но в случая доказателства за умишлени действия на водача не бяха събрани по несъмнен начин.

Съдебната практика е константна, че субективната страна на деянието се извежда на база обективно осъщественото от дееца. От данните по делото не се установи, че загубата на сцепление е била съзнателно търсен ефект при извършване на маневрата, още повече както беше посочено липсва повторяемост в действията на водача, от което да се направи несъмнен извод относно неговите цели. Ето защо съдът намира, че извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение остана недоказано и издаденото НП следва да се отмени.

Предвид горното съдът намира, че жалбата се явява основателна и като такава същата следва да бъде уважена, а атакуваното НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение от 400.00 лева, то същото се явява основателно и следва да бъде уважено.

С оглед гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №22-0331- 000870/02.11.2022 г. на Н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б., с което на М.А.А., ЕГН*, от с.К., о.Б., е наложено адм. наказание: „глоба" от 3`000.00 лева, за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

ОСЪЖДА Н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б., да заплати на М.А.А., ЕГН*, сумата от 400,00 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

3

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4