Определение № 41 от 14.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. София, 14.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20251000600008 по описа за 2025 година

Настоящото производство е по чл.249 ал.3 вр.чл.248 ал.1,т.3 НПК,като е образувано по частен протест,вх.№15986/26.11.2024 година на прокурор от Окръжна прокуратура гр.Благоевград против Определение №1233/20.11.2024 година на Окръжен съд гр.Благоевград,постановено в открито разпоредително съдебно заседание по нохд №662/2024 година по описа на съда.

С атакуваното определение съдът се е произнесъл по въпросите разписани в чл.248 НПК,а след като е приел,че са допуснати съществени и отстраними по своя характер процесуални нарушения в хода на воденото досъдебно производство при изготвяне на обвинителния акт,е прекратил съдебното производство и е върнал делото на ОП-Благоевград за отстраняване на приетите и посочени от съда процесуални нарушения.

В подадения частен протест се сочи,че атакувания съдебен акт в частта,в която е прието да са налице съществени процесуални нарушения,е незаконосъобразен.

Конкретните възражения са развити в няколко насоки:

Твърди се обобщаващо,че необосновано е приетото от решаващия съд,че е изготвен обвинителен акт в несъответствие с изискването на чл.246 ал.2 НПК,негоден да постави началото на съдебното производство.Оспорва се основателността на изводите,приети от първия съд, свързани с „недостатъци на обвинителния акт“.В тази насока представителят на държавното обвинение твърди,че обвинителният акт съдържа подробно описание на релевантните факти, установени в хода на воденото досъдебно производство,не са налице противоречия между обстоятелствена част и диспозитивна му част,и не са налице неясноти по фактите и правото. Сочи,че ясно е описана цялостната фактическа обстановка в инкриминирания времеви период и конкретната престъпна деятелност на предадените на съд лица.

1

Оспорва се извода на първия съд,че е налице пълна неяснота за това къде се е реализирало пътнотранспортното произшествие,на основа описаните в обвинителния акт „пространствени ограничения“ и посочени цифрови параметри.В тази насока държавното обвинение сочи,че пътния участък,където е реализирана поредицата от ПТП е подробно и ясно описан,на основа данни и справки по делото от АПИ за проектните километри на АМ“Струма“ и цифровите параметри ,ограничаващи локацията и участъка на АМ“Струма“,в който участък е реализирано „верижно“ ПТП.В тази насока на стр.3,първи абзац изрично е преповторен начина,по който е описан участъка от магистралата,в рамките на който е реализирана поредица от ПТП.

В тази насока представителят на държавното обвинение намира тенденциозност в решаващите изводи на съда.

На следващо място се оспорват изводите на решаващия съд,че в обвинителния акт не са посочени важни характеристики на пътя и на атмосферните условия,при които са реализирани отделните ПТП,част от т.н.“верижно“ ПТП.Акцентира се,че в обвинителния акт изрично е посочено състоянието на пътното платно в обсъждания пътен участък,като е посочено,че в обвинителния акт тези факти и обстоятелства са акцентирани,касателно пространствените характеристики на описвания пътен участък

/географска локация,широчина на пътното платно

,наклон,ленти за движение/,…слаб вятър….температура на въздуха около 5-6 градуса ,…..относителна влажност 90-95%,… локални мъгли с различна концентрация по продължение на инкриминирания пътен участък,без валежи в инкриминирания период,леко влажна пътна настилка.Обобщаващо е посочено,че е дадено възможно най-точното описание на релевантните факти и обстоятелства,на основа динамично случилите се за период около 10 минути поредица от ПТП,и на основа събраните и проверени доказателствени източници,и използваните по делото способи за доказване/експертизи/.

В частния протест се твърди,че необосновано е прието да е налице процесуално нарушение ,свързано с липсата на конкретно описание на условия,място и обстановка,както и на скорост на движение от отделните МПС и механизъм на всяко от отделните ПТП,включени в т.н.“верижно“ ПТП.Напротив,твърди се,че в обстоятелствената част на обвинителния акт е сторено възможното последователно,динамично описание на всеки от изследваните ПТП,последователност,начин на реализиране на ударите и съприкосновенията /т.н.“инициални удари“/ между отделните МПС,начина на установяваните им в покой върху пътното платно и получените травматични увреждания от пострадалите лица.Като сочи и примерно изложение в една част от обвинителния акт по обсъжданите въпроси,представителят на държавното обвинение е обобщил,че твърденията на решаващия съд в обсъжданата им част,са неверни.Не се споделя като обоснован и обобщаващия извод на първия съд,че „…Определено нещо в обстановката,според съдебния състав,е спестено и то в ущърб на правото на защита на обвиняемите и техните защитници…“.

Оспорва се да е налице противоречие между обстоятелствена част на обвинителния акт и диспозитивна част,касателно подс.С. по повод формулиране на обвинението му-в 2 обстоятелствената част са посочени чл.20 ал.2,изр.1 и изр.2 ЗДвП,а в диспозитива само чл.20 ал.2 ЗДвП.Изложени са съображения затова,че не е налице процесуално нарушение,още помалко да е налице съществено такова.

Позовава се на разписаното в ТР№2/2002 година на ОСНК на ВКС на РБ.

На основа на изложените оплаквания е сторено искане да се отмени атакуваното определение в частта,в която е прекратено съдебното производство и делото се върне на ОСБлагоевград за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият съдебен състав като съобрази изложеното в частния протест,материалите по делото,и като провери атакувания съдебен акт намира,че подаденият частен протест е процесуално допустим,а преценен по същество-основателен.

Съображенията на въззивния съд са следни:ОП-Благоевград е внесла за разглеждане в Окръжен съд Благоевград обвинителен акт с обвинение против:

-Г. С. З.,с обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.4 вр.ал.3 , б. »б» вр.ал.1 б.»в» вр.чл.342 ал.1,пр.3НК вр.чл.20 ал.2 ЗДвП,

-И. В. Г.,с обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.»в» вр.чл.342 ал.1,пр.3НК вр.чл.20 ал.2 ЗДвП,

-С. С. С.,с обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.4 вр.ал.3,б. »б» вр.ал.1 б.»в» вр.чл.342 ал.1,пр.3НК вр.чл.20 ал.2 ЗДвП.

Обвинителният акт е внесен за разглеждане в съда,като на 20.11.2024 година е проведено открито разпоредително заседание с участие на представител на ОП-Благоевград,на лица с права на пострадали,ведно с техни повереници,на подсъдимите лица и защитниците им.

В хода на разпоредителното заседание след изслушване на страните съдът е конституирал като страни по делото частни обвинители,вж.л.152,гърба от делото.

В хода на разпоредителното заседание съдът е осигурил възможност на всяка от страните в процеса да заяви становище и да направи искания по въпроси,подлежащи на разглеждане по реда на чл.248 НПК.

С определението,предмет на въззивна проверка,състав на решаващия съд е приел,че при съставяне на обвинителния акт са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,които са довели до ограничаване правата на обвиняемите лица и техните защитници ,поради което подлежат на отстраняване чрез прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Прокуратурата.Прието е,че изготвения обвинителен акт не съответства в пълна степен на разписаните изисквания в чл.246 ал.2 НПК,като не покрива изискуем стандарт да бъде годен чрез него да се повдигне обвинение по реда на чл.46 ал.1 НПК.

Настоящият съдебен състав не споделя мотивите,дали основание на първия съд да стори решаващ правен извод,като приема,че при изготвянето на обвинителният акт не са нарушени изискванията на чл.246 ал.2 НПК и не са налице нарушения на процесуалните правила и стандарти.

3

Необосновано е приетото от решаващия съд,че е изготвен обвинителен акт в несъответствие с изискването на чл.246 ал.2 НПК,негоден да постави началото на съдебното производство,вж. обобщаващ извод на първия съд,л.159,4-ти абзац от делото.

На първо място настоящият съд намира за необходимо да подчертае,че в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат достатъчно ясни фактически твърдения,които според СГП подкрепят ясно обвинителната теза.В тази насока се споделят като основателни възраженията на държавното обвинение против изводите на първия съд за „недостатъци на обвинителния акт“.

Настоящият съд споделя твърдението на представителя на държавното обвинение,че не е налице отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,доколкото обвинителния акт е подробен и ясен в описаните факти и обстоятелства,на които се основава обвинението,а структурата му отделя достатъчно внимание както на обстоятелствената част,с описани релевантни факти във вр.с изискването на чл.246 ал.2 НПК,така и на дължимото им отразяване и правна оценка в диспозитивната му част.Споделя се като основателно изложено генерално възражение на представителя на държавното обвинение,че необосновано решаващия съд е приел,че изготвения обвинителен акт не съответства на изискването на чл.246 ал.2 НПК и е негоден да постави началото на съдебното производство.Следва да се посочи,че внимателната проверка на отразените в обвинителния акт факти и обстоятелства сочи на извод,че е налице подробно описание на релевантни факти,за които държавното обвинение твърди да са установени в хода на воденото досъдебно производство,без да се констатира противоречие между обстоятелствена и диспозитивна част.

По повод посоченото конкретно оплакване за неяснота в обстоятелствената част на обвинителния акт,свързана с фактите,изясняващи конкретно пътния участък от АМ“Струма“ ,където е реализирано верижно ПТП,с включени в него множество отделни пътни произшествия ,следва да се подчертае,че въззивния съд не открива неяснота за мястото на реализираното пътнотранспортното произшествие.В обстоятелствената част на обвинителния акт коректно,с оглед събраните доказателствени източници,са описани пространствените,географски и цифрови параметри на пътния участък,където е реализирана поредицата от ПТП.Това описание на пътния участък е подробно и ясно,като е сторено на основа писмените доказателствени средства по делото,вж.протокол за оглед на местопроизшествие и справки по делото от АПИ,като коректно са отразени проектните километри на АМ“Струма“ и параметри в числа,ограничаващи пътния участък на АМ“Струма“,където е реализирано „верижно“ ПТП.Въззивният съд не намира да е налице неяснота при очертаване на пътния участък на реализираното ПТП,като цифровите параметри са подробно обяснени и чрез географско описание.Видно е,че в обстоятелствената част на ОА е посочено времето-на 05.02.2019 година около 08,00 часа на АМ“Струма“ и мястото-в „….района на км.149+500=проектен км.418+330,на около 80 метра от началото на виадукт при км.418+160, разположен на около 1,5 км.преди отбивката за гр.Сандански,в платното за движение в посока към гр.София,в зоната на вертикалната 4 сигнализация за ограничение на скоростта при зимни условия,в участък от км.417+400 до км.419+500,разположен в две последователни хоризонтални криви с радиуси от 1450м и 1000 м. и прав участък между тях от 120 м……“,където е реализирана поредицата от ПТП,включени в описаното „верижно ПТП“.Начинът,по който е описан обсъждания пътен участък е отразен не само с цифрови параметри,според представени по делото документи,но и географски,с описание на местността /разстояние до отбивка за гр.Сандански и съществуващ виадукт/.По този начин ясно и безспорно е локализиран изследвания в обстоятелствената част на обвинителния акт пътен участък.След даденото описание на пътния участък,малко след цитираното изложение,вж.стр.2-ра на ОА,е описана пътната обстановка, състоянието на пътното платно и начина на регулиране на скоростта в този пътен участък.

Въззивният съд не открива неясноти по описаните факти от Прокуратурата и не намира,че начина,по който е описан пътния участък от автомагистралата,в рамките на който е реализирана поредица от ПТП,създава неяснота на факти,по които да зе защитават страните по делото и така се нарушават правата им.За самия въззивен съд остава неясно по какъв друг начин следва да се опише пътния участък,в който е реализираното ПТП,поставено в основата на наказателно-правния спор.