Решение № 226 от 09.11.2020, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

… … град Кърджали, 09.11.2020 год.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Кърджалийският административен съд, ……….……….…... в публично заседание …………..…... на двадесет и първи октомври ……..………...………..……………...………..………………………..………..…….. през

2020/две хиляди и двадесета/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря

…………………………………………………………

Мариана Кадиева, .................................... като разгледа докладваното от ........................................ съдията Виктор Атанасов ........................... административно дело №238 …..... по описа за ............. 2020 година .............................................. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на

Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от

Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Делото е образувано по жалба/наименована „възражение”/ от Ф.Ф.Б., с постоянен адрес *** и с посочен съдебен адрес ***, ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0318-000127 от 26.07.2020 год., издадена от *** в РУ - Кирково към ОДМВР – Кърджали, с която, на основание чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП, е прекратена регистрацията на ППС, без посочена марка, модел и регистрационен номер на същото и е отнето СРМПС №***, за срок от 6/шест/ месеца до 1/една/ година.

Жалбодателят заявява в жалбата, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, като излага доводи за това. В жалбата описва фактическата обстановка, по повод която му е била извършена проверка с техническо средство „Дрегер 7410”, като заявява, че не отрича, че на датата 25.07.2020 год., около 23:00 часа, на посочения път и в посочения пътен участък, по посока на движение от *** към ***, е управлявал собствения си лек автомобил, марка „БМВ”, с Рег.№*** и е допуснал ПТП, като заявява, че не отрича извършеното ПТП, което било предизвикано от животни, свободно пуснати по улиците на селото, но твърдо заявява, че не е управлявал на 25.07.2020 год., около 23:00 часа, по път *** км.1+*** м., по посока на движение от *** към ***, собствения си, лек автомобил „БМВ”, с peг.№***, след употреба на алкохол. В жалбата сочи, че след ПТП се разстроил силно, т.к. били нанесени сериозни щети на колата, а така също и материални щети на лицето М. Х. Ю. от ***, с ЕГН ********** и че към 23:20 часа се прибрал на село, обадил се на братовчед си Й. Х. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, който същата вечер бил на гости на леля си в *** и му обяснил какво се е случило. Заявява, че е бил много притеснен и поради това му предложил да пият по една ракия, за да се разсее и временно да забрави преживяното, като сочи, че изпили по две ракии и малко след полунощ на 26.07.2020 год. се прибрал в дома си. Заявява, освен това, че същия ден – на 26.07.2020 год., около 10:30 часа, изпил и две бири, а около 11:17 часа на 26.07.2020 год., в ***, ***, бил изпробван за концентрация на алкохол в кръвта с техническо средство „Дрегер 7410”, номер ***, дисплеят на който отчел 1.11 на хиляда алкохол в кръвта.

Жалбодателят сочи в жалбата, че съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, б.„а” и т.6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол но този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, като твърди, че в производството по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила или нарушение, като излага довод най-напред, че липсват доказателства оспорената заповед да е издадена от компетентен орган. На следващо място сочи, че заповедта не е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и че в заповедта липсва пълнота и точно излагане на фактическите основания, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка. Жалбодателят излага и довод, че съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП, за да бъде наложена тази ПАМ е необходимо да бъде установено по надлежен ред управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0.5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, като твърди, че в случая не е налице обстоятелството, на 25.07.2020 год. да е управлявал собствения си лек автомобил „БМВ”, с peг. №***, след употреба на алкохол и че при извършената проверка на същата дата с техническо средство, за наличие на алкохол, да е установена концентрация на алкохол 1.11%0.

Твърди, също така, че не са налице релевантните факти - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена както с техническо средство, така и с медицинско изследване, поради което счита, че административният орган е приложил неправилно материалния закон, а именно чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП, като му е наложил принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство” и че в конкретния случай, видно от фактическото описание в оспорената заповед, административният орган е приел, че на 25.07.2020 год. е управлявал собствения си лек автомобил „БМВ”, с peг. №*** и е допуснал ПТП, но че мястото на ПТП не е идентифицирано, като сочи, че ПТП се случило в кв.„***”, ***, на път с много налягали животни в непосредствена близост до оборите, където се прибират животните, а на 26.07.2020 год., при извършената му проверка за алкохол с техническо средство, около 11:17 часа, в ***, е била установена концентрация на алкохол 1.11%0, което станало основание за издаване на обжалваната заповед за налагане на ПАМ. Твърди също така, че в заповедта не е посочена нарушената норма, както и къде е извършена пробата за алкохол и при какви обстоятелства. Жалбодателят отново заявява в жалбата, че не отрича, че на 25.07.2020 год. е управлявал собствения си лек автомобил, марка „БМВ”, с peг.№*** и е предизвикал ПТП, но твърдо заявява, че не е управлявал на 25.07.2020 год., около 23:00 часа, по път *** км.** +** м., по посока на движение от *** към *** собствения си лек автомобил, след употреба на алкохол. С оглед изложеното в жалбата, жалбодателят моли съда да отмени Заповед за прилагане на ПАМ №20-0318-000127 от 26.07.2020 год., издадена от С. И. Б., на длъжност *** в РУ - Кирково при ОДМВР – Кърджали, като незаконосъобразна.

Призован редовно за съдебните заседания, жалбодателят Ф.Ф.Б., с постоянен адрес ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител – адв.

М.А. от АК-***, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да отмени обжалваната заповед за прилагане на ПАМ, като незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни норми и в несъответствие с целта на закона. Моли, също така, на жалбодателя да бъдат присъдени направените деловодни разноски. Подробни съображения излага в писмена защита, която представя в съдебно заседание.

Ответникът по жалбата – ***

С. И. Б., *** при ОД на МВР – Кърджали, редовно призован за съдебните заседания, се явява лично, като заявява, че счита жалбата за неоснователна и че е издал заповедта на база показанията на техническото средство „Дрегер”.

Ответникът пояснява, че е служител в *** при РУ – Кирково и е назначен като *** от 01.04.2019 год., а преди това бил *** в сектор „Пътна полиция” – Кърджали.

Обяснява, че на 26.07.2020 год., в 11:00 часа, жалбодателят Ф.Б. е бил установен в дома му, в ***, а на въпрос на съда, как е разбрал, че на 25.07.2020 год., в 23:00 часа, жалбодателят е управлявал автомобила си под въздействието на алкохол, отговаря, че за това бил посочил часа, в който е изпробван с техническото средство. Ответникът категорично заявява, че към момента на извършената проверка с техническото средство, жалбодателят не е управлявал МПС.

Независимо от това, в хода по същество моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваната заповед за прилагане на ПАМ.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Екземпляр от оспорената заповед, видно от оформената към нея разписка за връчване/л.5, същата на л.11/, е връчен лично на жалбодателя Ф.Ф.Б., на датата 26.07.2020 год., за което е положен подпис на получателя и е отбелязана датата на връчване. Срещу същата, в срок, още на 30.07.2020 год., по пощата, с препоръчана пощенска пратка, видно от пощенското клеймо на приложения пощенски плик с баркод ***/л.6/, е била подадена жалба, направо до Административен съд – Кърджали, регистрирана в деловодството на съда с Вх.№*** от *** год./л.2/, в препис и с приложен документ за внесена дължима държавна такса към нея. От изложеното следва, че жалбата е подадена от жалбодателя Ф.Ф.Б. на 4-ия/четвъртия/ ден след връчването и получаването от него на екземпляр от оспорената заповед. Същевременно, разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП предвижда, че заповедите по ал.1 на същия текст/заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от ЗДвП/ се обжалват по реда на АПК. От това следва, че същите подлежат на обжалване в рамките на общия 14/четиринадесет/-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от което пък следва, че жалбата против заповедта за прилагане на ПАМ е подадена в законоустановения срок. Същата, освен това, е подадена от лице – Ф.Ф.Б. от ***, неин адресат, спрямо което е приложена тази ПАМ и за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, т.к. засяга пряко негови права и законни интереси. Жалбата, освен това, е подадена в предвидената писмена форма и с изискуемото съдържание, макар и не по установения ред, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Административен съд -

Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед №20-0318-000127 от 26.07.2020 год./л.7, л.11/, ***

С. И. Б., *** при ОД на МВР – Кърджали, е наложил на жалбодателя Ф.Ф.Б. от ***, с ЕГН ********** и със същия постоянен адрес, принудителна административна мярка/ПАМ/ - прекратяване на регистрацията на ППС и е отнел СРМПС №*** и 2/два/ броя регистрационни табели с №***, като в диспозитива на заповедта е посочено, че принудителната административна мярка се налага „по чл.171, т.2А, Б.Б ЗДвП”.

Тук следва задължително да се посочи, че видно от приложеното към жалбата заверено копие от оспорената заповед/на л.5 от делото/, във връчения на жалбодателя

Ф.Б. екземпляр от заповедта на 26.07.2020 год., на който е положен подпис на издателя й и печат на РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали, както и подпис на жалбодателя на разписката за получаване на екземпляр от същата, в диспозитивната част на заповедта е изрично е посочено, че ПАМ се налага за срок „ОТ

6 МЕСЕЦА ДО 1 ГОДИНА”. Същевременно, в изпратения впоследствие, със съпроводително писмо УРИ 318000-2652 от 12.08.2020 год. на РУ – Кирково, заверен препис от същата Заповед №20-0318-000127 от 26.07.2020 год., издадена от *** С. И. Б., *** при ОД на МВР – Кърджали/на л.11 от делото/, в диспозитивната част на заповедта е посочено нещо различно, а именно - че ПАМ се налага за срок „ОТ 6 МЕСЕЦА”, като липсват думите „ДО 1 ГОДИНА”. От това може да се направи обоснован извод, че при изготвянето РУ - Кирково на завереното копие от тази заповед, което е изпратено в съда за прилагане по делото, заедно с преписката, думите „ДО 1 ГОДИНА” предварително са били заличени, след което е било изготвено копието от заповедта, заверено с щемпел с надпис „Вярно с оригинала”, с положен подпис на длъжностно лице от РУ – Кирково, изписано ръкописно име – „В.К.” и с положен мастилен печат на РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали. Съдът в настоящия състав намира, че извършването на такива „поправки” в заповедта и то в съществена нейна част, а именно – досежно срока за налагане на ПАМ, са категорично недопустими, още повече, че това е извършено след като екземпляр от заповедта вече е бил връчен на жалбодателя и след като вече е била подадена жалба до съда и е било образувано производството по настоящото административно дело, по което е било приложено заверено копие от връчената на жалбодателя заповед. Във връзка с така констатираното, съдът в настоящия състав счита, че след постановяването на настоящото решение, следва да бъде сезирана Дирекция „Инспекторат” към МВР, за извършване на проверка по случая, като на същия бъдат изпратени и копия от двете заповеди с различно съдържание в диспозитива им, касателно срока на приложената ПАМ по чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП.