Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 245 от 23.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 19/2025
Вид
Решение № 245
Подписан
23.07.2025
В сила
23.07.2025
Състав
Атанас Маскръчки, Диана Узунова, КРУМ ИЛИЕВ ДИНЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Благоевград, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Маскръчки

Членове:

Диана Узунова

КРУМ ИЛ. ДИНЕВ при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора Х. Янк. Г. като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251200600019 по описа за 2025 година Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по въззивна жалба на адв.П. Н. като защитник на подсъдимия по НОХД № 339/2023г. по описа на РС-Разлог- Д. Х. К. против постановената по същото дело осъдителна присъда № 18/12.07.2024г. Сочи се в жалбата, че постановената от районния съд присъда е неправилна и незаконосъобразна, поради което се иска отмяната й. Твърди се, че на подсъдимия не е разяснено от полицейските служители правото да бъде изпробван с доказателствен анализатор, както и че такъв към инкриминираната дата въобще не е имало в ОД на МВР-Благоевград, което е нарушение на Наредба № 1/2017г. Навеждат се още доводи от защитата, че от заключението по СМЕ също не може да се приеме, че под.К. е извършил престъплението, в което е обвинен. Ето защо се иска БлОС да отмени атакуваната присъда на РС- Разлог и вместо нея да постанови нова, по силата на която да признае жалбодателя за невиновен по обвинението по чл.343б,ал.1,НК.

1

В съдебно заседание въззивникът се явява лично, поддържа жалбата и доводите в нея и тези, изложени от защитника му в с.з. и моли да бъде оправдан. Защитникът му също поддържа жалбата като изразява становище, че дори и да е бил наличен към процесната дата доказателствен анализатор в РУП-Банско, то той не е бил ползван през 2021г. и полицейските служители в това управление не са били обучени да си служат с него, както и че на под.К. не е било разяснено правото –след като е оспорил резултата от техническото средство- да бъде изпробван за алкохол, освен с кръвна проба и чрез доказателствен анализатор, с което са нарушени правата му, респ.- опорочена процедурата в Наредба №1от 19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол и кръвта и употребата на наркотични вещества и техни аналози. На следващо място, се изтъква от защитата, че заключението по СМЕ изяснява периодът на елиминация, при който пет минути преди проверката концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия би била под 1,2 промила. Поради тези съображения адв.Х. моли присъдата на РРС да бъде отменена и подзащитният й бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Представителят на Окръжна прокуратура пледира за потвърждаване на атакуваната присъда на РРС, като изразява становище, че е спазена предвидената в Наредба №1/2017г. процедура, тъй като подсъдимият се е запознал с отразеното в талона за изследване, подписал е същия и след като не е приел резултатите от Алкотест Дрегера, е избрал да бъде медицински тестван и дори е дал кръв за изследване в медицинско заведение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция е проведен допълнителен разпит на св.М. М., допусната до разпит като свидетел и изслушана е и К. С., събрани и приобщени по надлежния ред са и писмени доказателства, относими към казуса.

Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314,НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното от фактическа и правна страна:

С атакуваната присъда подсъдимият Д. К. е признат за виновен, затова че на 19.07.2021г. около 01.40 часа в гр.Банско по улица „България“ e управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка и модел „Пежо 2008“ с регистрационен № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на 2 хиляда, а именно 1.36 на хиляда, установена по надлежния ред - с протокол за химическа експертиза № 211/21.07.2021 г. на СНТЛ при ОДМВР Благоевград престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал.

1, т. 1 НК, вр. чл. 343б, ал. 1 от НК, състав на РС-Разлог му е наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 (шест) месеца , чието изпълнение е отложил за срок от три години. Н а основание чл. 55, ал. 3 от НК първоинстанционният съд не е наложил на въззивника по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, но по аргумент от чл.343г от НК, във вр. чл.37,ал.1, т.7 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 10 (десет) месеца, като е приспаднал от това наказание времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от това право, считано от 19.07.2021 г. Със същата присъда РРС е осъдил под.К. да заплати по сметка на ОД на МВР Благоевград сумата от 55.90 лв. - направени разноски за експертиза в ДП и по сметка на РС-Разлог- сумата от 486,57 лв.– разноски за в.л. и свидетели, както и по 5.00 лв. за всеки издаден изпълнителен лист. С атакуваната присъда решаващият съд е върнал -на основание чл. 301,ал.1,т.11 от НК – на под.К. лек автомобил „Пежо 2008“, рег. № СВ7900РТ, ведно с контактен ключ, предаден с протокол за доброволно предаване от 19.07.2021 г.

За да постанови този си съдебен акт, РС- Разлог е приел за установена следната фактическа обстановка, възприета и от настоящата инстанция, въз основа на събраните и приобщени по надлежния ред доказателства:

Жалбодателят К. е 46-годишен мъж, неженен, управител на хотел „Св.Иван Рилски“ в гр.Банско. С чисто съдебно минало е и добри характеристични данни. Същият е правоспособен водач на МПС от 02.09.1996г., като от тогава е наказван по административен ред /с влезли в сила НП и фишове/ за различни административни нарушения по ЗДвП, като за всички е изтекла давността по ЗАНН към инкриминираната дата.

На 18.07.2021г. след 20ч. подсъдимият и св.С.- негов колега в ЕООД „Феърплей Пропъртис Мениджмънд“ били на събитие, свързано с бизнес туризма в гр.Банско, където употребили вино /според показанията на св.С. и отразеното в протокола за медицинско изследване-л.10,ДП/. След полунощ двамата- жалбодателят и св.С. тръгнали да се прибират към хотел „Св.Иван Рилски“ в Банско с управлявания от К. лек автомобил марка и модел „Пежо 3

2008“ с рег. № ***.

За времето от 20,30ч. на 18.07.2021г. до 08,30ч. на следващия ден19.07.2021г. свидетелите А.И.- младши инспектор, полицай ОРР в РУ-Банско и М. М.- младши автоконтрольор в същото полицейско управление били на работа като АП по ПК. След 00,45ч. на 19.07.2021г. двамата полицейски служители били на ул.“България“ в гр.Банско“ срещу „Топливо“ АД, като около 01,40ч. св.М. спрял със стоп палка управлявания от подсъдимия автомобил. Потърсил документите на автомобила и личните такива на подсъдимия, от които установил самоличността на същия. Понеже последният лъхал на алкохол, двамата свидетели /И. и М./ го попитали дали е употребил такъв и той потвърдил, че е пил вино, поради което св.М. го изпробвал с техническо средство Дрегер 7510 със сериен номер 0019, който отчел 1,21 промила в издишания въздух от водача. На водача К. бил съставен АУАН за административно нарушение по чл.5,ал.3,т.1,ЗДвП и издадена заповед за ПАМ, с която му била наложена санкция по чл.171,т.2А от същия закон за срок от 6 месеца. Издаден бил и талон за медицинско изследване, тъй като водачът на л.а. отказал да приеме показанията на техническото средство /вж. отразеното в талона на л.11 и 22, ДП/. В талона за изследване било отразено чрез подпис на подсъдимия желанието му да бъде изследван за употреба на алкохол чрез медицинско или химическо или химико-токсикологическо изследване, поради което К. /след като в РУ-Банско му били съставени описаните по-горе документи/ бил съпроводен от полицейските служители /свидетелите И. и М./ до ФСМП-Банско. В 02,42ч. от медицински специалист във ФСМП –Банско била взета кръв за изследване от жалбодателя, за което е съставен протокол /вж.л.31-32, НОХД №378/21г. на РРС/. Иззетата кръв била поставена в две вакуум опаковки, които били изпратени за изследване в СНТЛ при ОДМВР-Благоевград. На 21.07.2021г. кръвта била изследвана по газхроматографския метод от вещото лице Ц., която установила, че в кръвната проба, иззета от подсъдимия има наличие на етилов алкохол в количество 1,36 промила. Поради това на следващия ден- 22.07.2021г. К. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343б,ал.1,НК.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не се отличава съществено от описаната в мотивите к ъ м атакуваната присъда, тъй като фактическите констатации на първата инстанция почиват на вярна и точна 4 интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Законосъобразно районният съд е кредитирал показанията на свидетелите И. и М., тъй като са еднопосочни, непротиворечиви и взаимосвързани, съответни и на писмените доказателства, събрани по делото, както и на заключението по изготвената СХЕ. Не се оспорва от подсъдимия, че на инкриминираната дата е употребил алкохол /чаша вино/, но се твърди, че това е станало около 15 ч. съгласно отразеното в протокола за медицинско изследване/. Последното – относно часа на употребата на вино- се опровергава от показанията на св.С., че с подсъдимия са били на служебно събитие след 20 ч. на 18.7.21г., където и двамата са пили вино. Основателно са отхвърлени възраженията на защитата, като са изложени аргументирани съображения, че от съставения от св.М. талон се установява, че –дори и полицейските служители да не са разяснили изрично /устно при проверката/ на жалбодателя възможностите за избор да бъде изследван за употреба на алкохол- чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо изследване, то тази му възможност е отразена в предоставения му талон за изследване, с който той, бидейки грамотен, се е запознал и прочел, респективно- е избрал втория метод /чрез медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол, в случая – чрез кръвна проба/. В този смисъл ирелевантно е дали св.М. /или И./ са имали право да изследват с доказателствен анализатор, с какъвто се установи, че към инкриминираната дата е разполагало РУ-Банско и че същият е бил годен за употреба след проведената на 16.04.2021г. проверка /вж. л.57 и л.58 от настоящото въззивно дело/, тъй като не се е наложило изследването с такъв спрямо жалбодателя на процесните време и място. Що се касае до възраженията на защитата във връзка със заключението на в.л. Г. по назначената от РС- Разлог СМЕ, че към момента на спирането на водача К. от полицейските служители, той е бил във фаза на резорбция и точното количество алкохол в кръвта не може да се определи, като е напълно възможно пет-десет минути преди проверката концентрацията на алкохол в кръвта на по.К. да е и под 1 промил, то въззивната инстанция намира, че това заключение е субективно, доколкото в случая не се установени /за да се определи при фазата на резорбция какво би било количеството алкохол в кръвта/ относими към извода на експерта факти, като например- телесното тегло към инкриминираната дата на подсъдимия, дали същия него ден е употребил лекарства, каква храна е поел преди проверката и/или при приема 5 на чашата вино и прочие. По-същественото обаче е, че не се изисква според Наредба № 1/19.07.2017г. изготвяне на такава експертиза, респ.съобразяването с нея от съда при наличие на СХЕ, която отговаря на изискванията на закона и не е оспорена от страните. В случая е спазена цялата процедура па цитираната наредба- чл.6 и сл., доколкото подсъдимият с подписа си е удостоверил избора си как да бъде изследван, съпроводен е в посочения в талона за изследване срок до съответното медицинско заведение, там не е заявил, че не иска да му бъде взета кръв за изследване, напротив- дал е такава. В срока за това е и при спазване на изискванията на Наредбата е изготвена съответната СХЕ, която е потвърдила резултата от техническото средство, а именно- наличието на алкохол в кръвта на жалбодателя над 1,20 промила, а именно- 1,36. Т.е. налице са доказателства, които са във взаимовръзка, обективни са и не са оборени с други такива, налични по делото.

Поради горното, въззивният съд намира, че съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал води до извод, че подсъдимият на инкриминираната дата- 19.07.2021г. около 01,40ч. е осъществил състава на престъплението по чл.343б,ал.1,НК, а именно – управлявал е лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, в случая- 1,36 промила, установено по предвидения в Наредба № 1 от 19.07.2017г. Правилни са констатациите на районния съд, че е спазен предвидения в цитираната наредба ред за установяване употребата на алкохол от подсъдимия, доколкото с техническо средство е констатирано това обстоятелство, на дееца е издаден талон за изследване, който той е подписал и е избрал медицинско изследване, бил е придружен до лечебно заведение в указания в подзаконовия нормативен акт срок, взета му е от медицинско лице кръв за изследване, която е изследвана по газхроматографски метод от експерт при СНТЛ на ОДМВРБлагоевград, удостоверена в съставения за това протокол по СХЕ № 211 от 21.07.2021г. В тази връзка районният съд е изложил подробни и мотивирани съображения, които напълно се споделят от въззивния състав и БлОС не намира за нужно да ги преповтаря в детайли /и които само допълни досежно възраженията на защитата във връзка със заключението по СМЕ на в.л.Г./.