Решение № 3 от 06.01.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№3 гр. ХАСКОВО, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.А

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

Г. К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛЕНА ИВ. КАРАСЛАВОВА в присъствието на прокурора и Ц. Т. П. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245600600194 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С Присъда №13 от 15.02.2023 год. по НОХД №103/2022 год. РСХарманли е признал подсъдимия Д. В. Т. от гр.Х., обл. Х. за невинен по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл.325 ал.2, вр. ал.1 от НК затова, че на 22.09.2020 год. в гр.Х., на пътното платно на бул.Б.“ при кръстовището с ул.“Б.“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото /на обществено място нанесъл побой на Р. Д. Х. от същия град с удари от юмруци и ритници /, като деянието по своето съдържание се отличавало с изключителен цинизъм и дързост.

Недоволен от така постановената присъда е останал прокурорът от РП – Хасково, ТО – Харманли, който в законния срок я протестира с оплаквания за неправилност .Твърди се в протеста ,че присъдата е постановена в противоречие на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила при формиране на вътрешното 1 убеждение на съда. В допълнителни съображения, депозирани след изготвяне на мотивите към присъдата се навеждат доводи, че при изяснена фактическа обстановка съдът, поради непълен, превратен и едностранчив анализ на доказателствата, е достигнал до погрешни и несъответни на тях изводи относно съставомерността на деянието на подсъдимия и по този начин формирал вътрешното си убеждение в нарушение на процесуалните правила.

Противоречиви били изложените мотиви и относно субективната страна на деянието, като не била обсъдена тезата на прокурора, че деецът е действал с пряк умисъл за нанасяне на телесна повреда, но и евентуален такъв за извършване на хулигански действия. Отправя се искане към въззивния съд да отмени оправдателната присъда, вместо което да постанови нова осъдителна според повдигнатото обвинение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът от ОП – Хасково поддържа протеста. По същество излага становище за неговата основателност, намирайки че деянието на подсъдимия е съставомерно по чл.325 ал.2,вр.ал.1 от НК,както от обективна ,така и от субективна страна.Действията на подсъдимия били осъществени в централната градска част ,развили се на обществен път –кръстовище,предназначено за преминаване на пешеходци и движение на МПС ,с което били засегнати в сериозна степен обществените отношения ,свързани с реда и спокойствието. При преценка на обществената опасност на деянието и вината следвало да се отчете и неправомерното поведение на пострадалия ,което дало повод за развитие на конфликта .В хода на съдебните прения прокурорът предлага наказанието „лишаване от свобода“ да бъде заменено с по-лекото по вид наказание „ пробация“, определено в минимален размер.

Против протеста в законния срок не са постъпили възражения. По протеста не се отправят доказателствени искания.

Повереникът на частният обвинител Р. Х. адв.Д. С. пледира, че събраните по делото доказателства дават възможност да се достигне до извод за осъществено престъпление по чл.325 от НК.Протестът на прокурора следвало да бъде уважен и подсъдимият признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият Д. Т. не се явява пред въззивния съд , а защитникът му адв.Г. З. намира протестираната присъда обоснована, 2 правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена .Излага съображения , още на ДП първоначално бил постановен отказ да се образува такова, тъй като се установявало само извършено престъпление от частен характер – причиняване на лека телесна повреда. Същият бил отменен от ОП – Хасково с указания да се разследват и други факти и обстоятелства, чието установяване би могло да доведе до извод за деянието, съставомерно по чл.325 от НК. Обаче самият районен прокурор при изготвянето на обвинителния акт, внесен в съда, не изложил и не включил нито едно от тях. По този начин сам поставил такива рамки на обвинението, респ. предмета на доказване, в които постановяването на осъдителна присъда за престъпление по чл.325 от НК ставало невъзможно.

Първоинстанционният съд обсъдил установените по делото обстоятелства , но не могъл да излезе извън рамките на обвинението.

Пред въззивния съд по искане на защитата и по почин на съда бяха събрани допълнителни доказателства – повторно изслушани бяха свидетели, разпитаха се нови свидетели.

Проверката на обжалваната присъда, базирана на събраните по делото доказателства и обсъждане на изложените от страните доводи, установи следното:

Настоящото въззивно производство е второ по ред в рамките на образувания наказателен процес, в който против подсъдимия Д. В. Т. е повдигнато обвинение за това, че на 22.09.2020 год. в гр.Х., на пътното платно на бул.Б.“ при кръстовището с ул.“Б.“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото /на обществено място нанесъл побой на Р. Д. Х. от същия град/, като деянието по своето съдържание се отличавало с изключителни дързост и цинизъм престъпление по чл. 325 ал.2,вр.ал.1 от НК . Първият постановен по делото съдебен акт е по НОХД № 103/2022 г. по описа на Районен съд-Харманли , по което с присъда №13 от 15.02.2023 год. подсъдимият Т. е признат за невинен по горепосоченото обвинение и на основание чл.304 от НПК е оправдан . Първоинстанционната присъда е била протестирана пред ОСХасково , който с решение №197 от 18.10.2023 г. по ВНОХД № 404/ 2023 г. я е потвърдил като правилна и законосъобразна . По искане с правно основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК на главния прокурор на РБългария ,пред Апелативен съд-Пловдив било образувано производство за

3 възобновяване.Състав на апелативния съд с решение №47 от 26.03.2024 г. по НД№97/2024г. е възобновил наказателното производството по

ВНОХД№404/2023г. по описа на ОС-Хасково и отменил постановеното по него решение ,като върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. В това отменително решение се сочи ,че не са обсъдени всички възражения и не е даден отговор на отправените с протеста доводи срещу аналитичната дейност на първия съд,залегнали в основата на фактическите и правни изводи,довели до оправдаване на подсъдимия.Също така не било подложено на съответен анализ от въззивната инстанция дали описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт действия на подсъдимия биха могли да реализират като косвен/страничен/ резултат засягането на общественото спокойствие и разгледани като хулигански по смисъла на чл.325 от НК . Именно в тази връзка при настоящото разглеждане на делото беше проведено съдебно следствие, в хода на което се допусна преразпит на изслушани вече свидетелиР. Д. Х. и М. К. К. , разпитани бяха нови свидетели-Н. Г. Н..

Съвкупната преценка на събраните и проверени от първоинстанционния и от въззивния съд доказателства установяват следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. В. Т. понастоящем е на ** години и постоянно живее в гр.Х . Работи като ***** - *****. Към момента на извършване на деянието Т. имал връзка със св.М. К. К..Последната пък била братовчедка на пострадалия Р. Д. Х.,но двамата не били близки и не поддържали отношения.

На 22.09.2020 год. между 18.00 и 18:30 часа св.Р. Х. се намирал на тротоара на кръстовището между бул.“Б.“ и ул.“Б.“ в гр.Х. Като пешеходец бил с намерението да пресече булеварда през обозначената за целта пешеходна пътека. Движението на процесното кръстовище било регулирано със светофарна уредба ,както за пешеходци,така и за МПС . В момент, когато сигналът на светофара за пешеходци светел в червено ,св.Х. се огледал, преценил, че е безопасно преминаването му , тъй като нямало приближаващи автомобили и предприел пресичане по пешеходната пътека. По това време подсъдимият Д. Т. управлявал лек автомобил „Мерцедес“, рег.№******* по ул.“Б.“ и бил стигнал до кръстовището с бул.“Б.“, където трябвало да завие надясно , преминавайки при това през същата пешеходна пътека.

4

Автомобилът бил с десен волан, а като пътник на предна лява седалка се возила св.М. К.. Подсъдимият предприел маневра завой на дясно с включен десен мигач и при зелен сигнал на светофара за идващите от тази посока автомобили. В този момент св.Х. вече бил достигнал средата на пешеходната пътека.Подсъдимият имал възможност да премине безпрепятствено зад гърба му,но въпреки това му извикал, че преминава на червено. Св.Х. се обърнал с лице към автомобила и отправил жест с ръка с отворена длан, изразяващ питане какви претенции има към него. Подсъдимият спрял автомобила на самото пътно платно ,така че задната му част попадала върху пешеходната пътека. Св.Х. ,който в този момент вече се намирал по средата на пешеходната пътека, се върнал обратно по нея ,приближил се до лявата врата на автомобила и се надвесил над отворения й прозорец , където седяла св.М. К.. Подсъдимият Т. и св.Х. разменили словесни реплики по между си /с неустановено съдържание/ ,след което подсъдимият излязъл от автомобила и двамата се оказали един срещу друг до неговата задната лява част на самата пешеходна пътека. След размяната на още реплики, подсъдимият Т. нанесъл юмручен удар с дясната си ръка в лявата част на лицето на св.Х..Последвали още няколко удара с ръка и крак отправени от подсъдимия към тялото на пострадалия,който се опитвал да се защити и отбранява. Физическият сблъсък между подсъдимия и пострадалия се развил върху самата пешеходна пътека, като постепенно двамата се премествали в посока към отсрещния тротоар. През това време през кръстовището преминали няколко автомобила, които били принудени да заобикалят този на подсъдимия и да преминат в насрещното платно. Един от тези автомобили бил марка „Мерцедес МЛ„ с рег.№******* , управляван от св.Н. Н.,който спрял на самата пешеходна пътека, излязъл от автомобила и се насочил към взаимно бутащите се с ръце Т. и Х. ,опитвайки се да ги разтърве безуспешно. В хода на сблъсъка св.Х. пуснал на земята носената от него през рамо мъжка чанта. Св.К. , която междувременно била излязла от автомобила се преместила на седалката на водача и придвижила автомобила на няколко метра напред извън зоната на пешеходната пътека. Вече на тротоара, подсъдимият с нова серия от удари успял да повали св.Х. на земята, обърнал се и тръгнал обратно към автомобила, а св.К. му освободила мястото на водача, връщайки се на предната дясна седалка. През това време св.Х. се изправил, отишъл до захвърлената от него чанта, извадил от нея 5 нож,насочвайки се с него към автомобила. Когато стигнал до него, подсъдимият вече бил седнал зад волана и привел автомобила в движение, отдалечавайки се от местопроизшествието. Св.К. обаче му заявила, че е разстроена от случилото се и иска да я откара до дома й . При това подсъдимият направил обратен завой на самия булевард и отново се насочил към кръстовището. В този момент св.Х. бил застанал на пешеходната пътека и събирал изпадналите вещи от захвърлената по-рано чанта и изпадали от нея вещи. Подсъдимият преминал с автомобила си в непосредствена близост до него, продължавайки движението си, без да спира. Уплашен от случилото се и със съзнанието, че на място ще пристигнат полицейски служители, свидетелят Х. изхвърлил притежавания от него нож, който преди това бил извадил от чантата си и с който тръгнал към подсъдимия Т.. За извършеното деяние бил подаден сигнал по ЕЕН 112, и на място пристигнали полицаи от РУ-Харманли .

Св.Х. сам потърсил медицинска помощ ,като посетил филиала на ЦСМП в гр. Х. ,където му бил издаден фиш за спешна медицинска помощ, в който били отразени контузия на носа и контузия на ляво коляно. На следващия ден -23.09.2020г. Р. Х. посетил съдебния лекар д-р Х.Е., който установил обективното му състояние и издал съдебномедицинско удостоверение № 380/20г., в което констатирал разкъсно контузна рана с охлузване на носа, охлузване на лявото коляно и кръвонасядане на лявата китка.