Определение № 183 от 18.02.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 183 гр. Перник, 18.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500648 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Образувано е по възражение по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК, депозирано от Р. Д. Г., чрез адв. Д. М. - ПАК срещу влизане в сила на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК.

Като основно оплакване във възражението се сочи, че не е спазена процедурата, регламентирана в чл. 47 от ГПК, поради което неправилно районният съд е приел, че е надлежно търсен, респ. са налице предпоставки за издаването на изпълнителен лист в полза на заявителя по заповедното производство. Сочи се, че съгласно константната практика на ВКС, призоваването по чл. 47 ал. 1 от ГПК е възможност, която следва да се прилага при императивното формално спазване на установените в чл. 47 ГПК правила в тяхната пълнота и последователност. Съществено значение има задължението за залепване на уведомлението на посочените места и поставянето му в пощенската кутия, в което да е посочено къде се намират книжата и вписване на двуседмичния срок за получаването им. Неспазването на тази процедура, грубо опорочава надлежността на връчването, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до лишаване на страната от правото да организира защитата си. Сочи се още, че съдебната практика приема, че отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване се доказва с протокол на връчителя, който удостоверява посещенията си на адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение – най-малко от три, в продължение на един месец. В случай, че връчителя не открива адресата на адреса, следва да има данни, че е посещавал адреса в рамките на повече от месец, поне три пъти по различно време, включително в обичайното време за пребиваване на адреса. Твърди се, че в настоящия случай процедурата по връчване не е спазена от страна на връчителя, което води до нередовност при 1 връчването. Като допълнителен аргумент се сочи обстоятелството, че длъжника живее на адрес, различен от адреса на връчване.

В уточнителна молба от 18.12.2025г., длъжника Р. Г. уточнява, че оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК като погасени по давност.

С възражението, както и депозираната впоследствие уточнителна молба, писмени доказателства не са представени.

В срок, насрещната страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е изразила становище за недопустимост, а в условията на алтернативност – за неоснователност, на подаденото възражение. Доводите за недопустимостта на подаденото възражение се отнасят основно за датата на узнаване за издадената заповед за изпълнение на парично задължение, посочена от длъжника – 10.07., т.е. без посочване на годината на узнаване.

На следващо място се излагат обширни съображения за неоснователност на възражението по същество, като се акцентира и на обстоятелството, че самия длъжник във възражението си заявява, че не живее на адреса за връчване, който адрес е известен на заявителя и е посочен в процесния договор.

Съдът, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Узнаването за образувано изпълнително дело от страна на Р. Г. не обосновава извод за узнаване на изпълнителния титул (в случая изпълнителен лист), послужил за образуване на изпълнителното дело, както и въз основа на какво ( в случая Заповед за изпълнение на парично задължение) е бил издаден съответния изпълнителен лист.

Поради това съдът приема, че длъжникът е узнал за издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410 от ГПК на датата на която е посочил самия той – 10.07.2025г. Неяснотата, относно годината на узнаване, е преодоляна с уточнителната молба на длъжника, в която същият е посочил, че се касае за 2025г.

Поради това намира, че възражението е подадено в срок, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес и се явява процесуално допустимо, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Преценявайки по същество искането за приемане на възражението, Пернишкият окръжен съд намира от фактическа страна следното :

След издаване на процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, Пернишкият районен съд на основание чл. 411, ал.3 от ГПК е изпратил препис от същата на длъжника, на адреса, който е бил посочен в заповедта и заявлението, въз основа на което е издадена, а именно – ***, който адрес е идентичен и с установеното след служебна справка в НБД. От последната е видно, че регистрираните постоянен и настоящ адрес на длъжника са идентични и са на административен адрес посочения по-горе.

Съобщението, изпратено до длъжника, е върнато в цялост, с отбелязване от връчителя, че адреса е посетен на 06.02., 19.02 (неработен ден) и 01.03.2023г.

Отбелязано е, че на адреса връчителя не открива никой, а на оставените известия не се отзовават лица за получаване на съобщението.

На 21.03.2023г. на адреса на длъжника е залепено уведомление по реда на чл. 47 ГПК, но видно от приложеното съобщение, в предоставения двуседмичен срок никой 2 не се е явил за получаване на съдебните книжа. От приложеното по делото уведомление се установява, че такова не е пуснато в пощенска кутия на длъжника, поради липса на достъп до същата.

На 10.04.2023г. съдът е извършил служебна справка за наличие на трудови договори на длъжника, с оглед връчване на съдебните книжа чрез работодателя, при което е установено, че не са налице действащи трудови договори.

С Разпореждане от 10.04.2023г. Районен съд – Перник, след като е констатирал редовност на проведената процедура по връчване, е приложил съобщението с препис от заповедта за изпълнение до длъжника като редовно връчено на 04.04.2023г. на основание чл. 47 ал. 5 от ГПК.

С Разпореждане от 25.05.2023г., районният съд, след като е констатирал, че в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК не е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, е разпоредил издаването на изпълнителен лист за вземанията по заповедта в полза на заявителя.

При така установено от фактическа страна, настоящата инстанция приема от правна страна следното:

Връчването на съобщенията в заповедното производство става по общите правила, определени в Глава VІ, Раздел І на ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.

1 ГПК връчването на съобщения на страните се извършва на адреса, който е посочен по делото, както и се допуска връчване по настоящия или постоянен адрес съгласно чл. 38, ал. 5 от ГПК. От материалите по делото е установен идентичен постоянен и настоящ адрес, а именно този, на който е извършено връчването – ***. Безспорно се установява, че връчителят е посетил така установения адрес повече от три пъти, в продължение на един месец, с интервал повече от една седмица между всяко посещение, като едно от посещенията е в неработен ден. Установява се, че на адреса е било залепено уведомление по реда на чл. 47 от ГПК, като поради липса на предоставен достъп до пощенската кутия на длъжника, съобщение в същата не е било пуснато.

В съответствие с изискванията на чл. 47 ал. 3 от ГПК районният съд е извършил служебна справка за наличието на валидно трудово правоотношение на длъжника, респ. установяване на месторабота, при което такова не е било установено. Поради това, настоящата инстанция приема, че правилно от страна на РС – Перник е установено редовно връчване на основание чл. 47 ал. 5 от ГПК.

Същевременно, след прилагане на съобщението за редовно връчено, в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК не е постъпило възражение от страна на длъжника, поради което правилно и в съответствие със законовите изисквания, районният съд е издал изпълнителен лист в полза на заявителя.

За неоснователни съдът намира доводите на длъжника за нередовност на връчването поради несъобразяване на времето за посещения от страна на връчителя с обичайното време за пребиваване на длъжника на адреса. Призовкарите на съда нито 3 имат задача, нито са компетентни да изследват въпросите къде пребивава длъжника, по кое време на деня, в кои дни от седмицата и прочее. За прецизност следва да се отбележи и обстоятелството, че редовността на връчването се извлича и от самите твърдения на длъжника, изложени във възражението му, че не пребивава на адреса за връчване. В тази връзка следва да се посочи, че регистрацията по настоящ адрес в България е задължителна в 30-дневен срок при промяна на фактическото местоживеене, което задължение не е било извършено от страна на длъжника. Поради това, същия не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение касателно настоящия казус.

Предвид горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че заповедта за изпълнение е била надлежно връчена на длъжника и не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК за приемане на възражението му, респективно нито на чл. 423, ал. 3 от ГПК за спиране на изпълнение като нормативно уредена последица.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото, право на разноски има само насрещната по възражението страна. Същата, обаче, не претендира такива.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА Възражение с рег. № 16479/16.07.2025г. с правно основание чл.

423 от ГПК, подадено от Р. Д. Г., чрез адв. Д. М. - ПАК срещу Заповед № 174 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена на 01.02.2023г. по ч. гр. д. № 06401/2022г. по описа на Районен съд – гр. Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 183 гр. Перник, 18.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500648 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Образувано е по възражение по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК, депозирано от Р. Д. Г., чрез адв. Д. М. - ПАК срещу влизане в сила на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК.

Като основно оплакване във възражението се сочи, че не е спазена процедурата, регламентирана в чл. 47 от ГПК, поради което неправилно районният съд е приел, че е надлежно търсен, респ. са налице предпоставки за издаването на изпълнителен лист в полза на заявителя по заповедното производство. Сочи се, че съгласно константната практика на ВКС, призоваването по чл. 47 ал. 1 от ГПК е възможност, която следва да се прилага при императивното формално спазване на установените в чл. 47 ГПК правила в тяхната пълнота и последователност. Съществено значение има задължението за залепване на уведомлението на посочените места и поставянето му в пощенската кутия, в което да е посочено къде се намират книжата и вписване на двуседмичния срок за получаването им. Неспазването на тази процедура, грубо опорочава надлежността на връчването, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до лишаване на страната от правото да организира защитата си. Сочи се още, че съдебната практика приема, че отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване се доказва с протокол на връчителя, който удостоверява посещенията си на адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение – най-малко от три, в продължение на един месец. В случай, че връчителя не открива адресата на адреса, следва да има данни, че е посещавал адреса в рамките на повече от месец, поне три пъти по различно време, включително в обичайното време за пребиваване на адреса. Твърди се, че в настоящия случай процедурата по връчване не е спазена от страна на връчителя, което води до нередовност при 1 връчването. Като допълнителен аргумент се сочи обстоятелството, че длъжника живее на адрес, различен от адреса на връчване.