Решение № 166 от 17.06.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. гр. Димитровград, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря А. Б. Д. като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20255610101031 по описа за 2025 година

Обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.430 от ТЗ.

Производство по чл.422 ал.1 от ГПК.

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че вземането е възникнало на основание Договор за кредитна карта за физически лица № CCIR-457-00079-2020" от 27.03.2020г., сключен между „Уникредит Булбанк" Ад и К. П. Г. — кредитополучател. С договора за издаване на кредитна карта, „Уникредит Булбанк" Ад е предоставила на ответника, като кредитополучател и картодържател, кредитна карта с кредитен лимит 500 лв. /петстотин лева/, усвоени от кредитополучателя, чрез тегления в брой и плащания в тьрговски обекти. С предоставянето на разрешения кредит, банката е изпълнила задължението си по договора. Разрешения кредит, е предоставен по сметка:

BG 97 UNCR 7000 1523 9416 56 на кредитополучателя npu „УниКкредит Булбанк" Ад, с което кредиторът изпълнил изцяло задължението си по договора, да предостави на кредит сума в размер на 500 лева. Сумата на кредита била усвоена в цялост. Срокът на действие на договора е двадесет и четири месеца и изтича на 31.03.20222г., съгласно чл. 3.5. Предвид характера на кредита — кредитна карта, кредитополучателят е имал възможност да усвоява многократно кредита до предоставения размер, доколкото е погасявал минималните договорени погасителни вноски преди това. Договорът за кредит бил сключен при месечен лихвен процент в размер на 1,00 % - чл. 2.1., като в чл. 7 са предвидени условията при които лихва се начислява. В чл. 7.1.2. е уговорено, че кредитополучателят не дължи лихва в случай, че погаси усвоените чрез безналични плащания суми не по-късно от 15-то число на 1 месеца следващи извършените усвоявания. Минималната погасителна вноска е равна на З о/о от кредитния лимит или минимум 15 лева, дължима от 1-во до 15-то число на месеца — чл. 3.1. от договора. ГПР — се определя от и в рамките на лихвения процент на Банката, посочен в чл. 2.1., и съгласно вида на ползваните услуги, за които се начисляват такси. В чл. 7 и следващ от договора за кредит подборно е описан начина на формиране изчисляване и прилагане на всички приложими по договора за кредит лихви, възможността за тяхното изменение и методиката, за изчисление на изменението, в случай, че пазарните условия налагат такова. С подписването на „Формуляр за предоставяне на информация относно кредитен лимит по кредитна карта за физически лица", кредитополучателят е потвърдил, че е получил преддоговорна информация, запознат е, разбира и приема условията на договора, които са му представени предварително, с оглед възможността за преценка и обмисляне на клаузите, при които се е задължил да получи и изплати дълга, правата и задълженията на двете и страни, с оглед индивидуалната уговорка на тези клаузи и правните последици от встъпването в облигационното правоотношение. Въпреки предоставената преддоговорна информация, за вземане на информирано решение по индивидуалните клаузи на договора в чл. 11.5.1. от договора за кредит е предвидена възможност за кредитополучателя в 14 дневен срок от подписване, да се откаже от договора без да дължи обезщетение или неустойки. Отказ не е направен, сумата на кредита е усвоена в цялост, съгласно целите на договора, но е останала непогасена. Кредитополучателя е приел всички клаузи на договора, които са му били предоставени предварително, съгласил се е с тях и е приел да изпълни своята част от договора за кредит, съгласно уговореното. В чл. 11.4. от договора, страните са уговорили кредиторът да може да прехвърли правата си по горепосочения договор за кредит, по всяко време на трето лице.

На 10.06.2024г. по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, кредиторът „Уникредит Булбанк" AД, е прехвърлил на „ЕОС МАТРИКС" EOOД портфейл от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, както и вземането си към К. П. Г., произтичащо от процесният договор за кредит. Прехвърленото вземане към ответника К. П. Г. е подробно описано на страница № 20, под референтен номер №1012 в Приложение NºІ 1, с посочени номер на договор, три имена и размер на вземането към датата на цесията. длъжникът е уведомен за извършената цесия съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД с уведомлението приложено към настоящата искова молба. На 31.03.2022г. е настъпил крайният срок за погасяване на кредита, включително и дължимите лихви, като считано от тази дата вземането е изцяло дължимо. Длъжникът не била изпълнила договорните си задължения за погасяване на предоставения кредит.

Фактическата искова претенция на ищеца е Съдът да се произнесе с решение, с което: 1. Дa установи със сила на присъдено нещо, че „ЕОС МАТРИКС" EOOД има вземане към К. П. Г., произтичащо от Договор за кредитна карта за физически лица № CCIR-457-00079-2020" от 27.03.2020г., обективирано в 2 заповед за изпълнение, издадена на основание чл. 410 ГПК по ч.г.д.№ 189/2025г., на РС-Димитровград, а именно: 356,10 лева —главница, ведно със законна лихва върху нея от 04.02.2025г., до окончателното й погасяване;

123,16 лева — лихва за забава, изчислена в размер на законната лихва за забава, върху претендираната главница, за периода от 31.03.2022г. до 14.01.2025г., включително; 2. Да им се присъдят направените в настоящето исково производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева с ДДС. 3. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г., молят съда да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното производство, в общ размер на 265 лева, от които 25,00 лева—д.такса и 240,00 лева — адв. възнаграждение.

При условията на чл. 131 от ГПК в дадения едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника, но е депозирана молба с вх. № 2309/19.03.2026 г. от ответника К. П. Г., която заявява единствено и само становище, че желае делото да бъде разгледано в нейно отсъствие, както и в отсъствие на адвоката й, без данни такъв да е упълномощаван по делото и без да се оспорва исковата претенция.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема установеното от фактическа страна, като извежда следните правни изводи:

Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, а според чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Разпоредбата е императивна и има за цел да защити длъжника от възможността да изпълни на некредитор. Неспазването има за последица освобождаване на длъжника от задължението в случай, че изпълни на стария кредитор.

Законът не поставя специални изисквания за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен за извършената цесия. Единственото изискване е уведомяването да е извършено от предишния кредитор. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Според чл.36/ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията и 3 това уведомяване да е надлежно (в този смисъл Решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г., III г. о.).

В конкретния случай е налице хипотеза на изрично упълномощаване от стария кредитор на новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършената цесия. В тази насока е пълномощното на стр.27, с което предишният кредитор е упълномощил новия кредитор „Еос Матрикс“ ЕАД да уведоми длъжника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Съобщаването на цесия е извършено от новия кредитор, но в качеството му на пълномощник на предишния кредитор, както изисква нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

От своя страна уведомлението до длъжника съдържа конкретни данни за прехвърляне на вземането, за предишния и за новия кредитор и индивидуализира вземането. Дори и да е налице нередовност на връчването, то на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да се приеме, че длъжникът е уведомен за станалата цесия с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея. Съдебната практика е последователна, че уведомление, изходящо от предишния кредитор, но приложено към исковата молба на новия кредитор и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.99,ал.3 пр.1/ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,ал.4/ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл.235/ГПК (в този смисъл Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/2013 г., II т.о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. № 1711/2013 г., I т.о. и др.).

След като длъжникът е надлежно уведомен от предишния кредитор,чрез пълномощника му „Еос Матрикс“ ЕООД за прехвърляне на вземането по договора за кредит от 27.3.2020г., то на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД следва да се приеме, че цесията е породила правните си последици по отношение на длъжника.

Не се оспорва от ответника, а това се установи и от приетите писмени доказателства, че вземането е възникнало на основание Договор за кредитна карта за физически лица № CCIR-457-00079-2020" от 27.03.2020г., сключен между „Уникредит Булбанк" Ад и К. П. Г. — кредитополучател. С договора за издаване на кредитна карта, „Уникредит Булбанк" Ад е предоставила на ответника, като кредитополучател и картодържател, кредитна карта с кредитен лимит 500 лв. /петстотин лева/, усвоени от кредитополучателя, чрез тегления в брой и плащания в тьрговски обекти. Разрешения кредит, е предоставен по сметка: BG 97 UNCR 7000 1523 9416 56 на кредитополучателя npu „УниКкредит Булбанк" Ад, с което кредиторът изпълнил изцяло задължението си по договора, да предостави на кредит сума в размер на 500 лева. Срокът на действие на договора е двадесет и четири месеца до 31.03.2022г., съгласно чл. 3.5. Договорът за кредит бил сключен при месечен 4 лихвен процент в размер на 1,00 % - чл. 2.1., като в чл. 7 са предвидени условията при които лихва се начислява. В чл. 7.1.2. е уговорено, че кредитополучателят не дължи лихва в случай, че погаси усвоените чрез безналични плащания суми не по-късно от 15-то число на месеца следващи извършените усвоявания. Минималната погасителна вноска е дължима от 1-во до 15-то число на месеца — чл. 3.1. от договора. ГПР — се определя от и в рамките на лихвения процент на Банката, посочен в чл. 2.1., и съгласно вида на ползваните услуги, за които се начисляват такси. В чл. 7 и следващ от договора за кредит подборно е описан начина на формиране изчисляване и прилагане на всички приложими по договора за кредит лихви, възможността за тяхното изменение и методиката, за изчисление на изменението, в случай, че пазарните условия налагат такова. С подписването на „Формуляр за предоставяне на информация относно кредитен лимит по кредитна карта за физически лица", кредитополучателят, т.е ответникът е потвърдила, че е получила преддоговорна информация, запозната е, разбира и приема условията на договора, които са й представени предварително, с оглед възможността за преценка и обмисляне на клаузите, при които се е задължила да получи и изплати дълга, правата и задълженията на двете и страни, с оглед индивидуалната уговорка на тези клаузи и правните последици от встъпването в облигационното правоотношение. Кредитополучателя е приел всички клаузи на договора, които са му били предоставени предварително, съгласил се е с тях и е приел да изпълни своята част от договора за кредит, съгласно уговореното. В чл. 11.4. от договора, страните са уговорили кредиторът да може да прехвърли правата си по горепосочения договор за кредит, по всяко време на трето лице. На 10.06.2024г. по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, кредиторът „Уникредит Булбанк" AД, е прехвърлил на „ЕОС МАТРИКС" EOOД портфейл от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, както и вземането си към К. П. Г., произтичащо от процесният договор за кредит.