Решение № 189 от 25.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Варна, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20223100900630 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК 121830616 гр.София, с която срещу М. А. М. М., гражданин на ******, с адрес ******, са предявени осъдителни искове с правно основание чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 113 773.11 лева – представляваща дължима главница по договор за целеви потребителки кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 26.02.2015 г., сумата от 7 919.87 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода 28.09.2021 г. до 25.09.2022 г., сума в размер на 355.32 лева, представляваща обезщетение за забава, определена по размер от лихвена надбавка 10 % върху просрочена лихва, дължима на основание чл.17.1 от ОУ и начислено за периода 28.10.2021 г. до 25.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

1

В исковата молба ищецът твърди, че по силата на сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 26.02.2015 г., банката е предоставила на кредитополучателя М. А. М. М. сума в размер 86 056.52 лева за заплащане на такси за обучение. Неразделна част от договора са Общите условия. Срокът за издължаване е уговорен на 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, който съгласно чл.2 и чл. 3 от Договора, обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съобразно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. Сочи също така, че съгласно условията на договора кредитът се усвоява на части, като сумата на всяка дължима такса за обучение се превежда в началото на всеки семестър от банката на учебното заведение, след представяне на документ, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент с право да се запише в следващ семестър.

Единствено първата такса е била заплатена предварително от кредитополучателя, но на 27.02.2015 г. му е възстановена от банката по разплащателна сметка, съгласно чл. чл. 21, ал. 4 от ЗКСД и 4.2. от Договора.

Кредитът е бил усвояван на етапи чрез преводи по сметка на Медицински Университет „Проф. Параскев Стоянов“, гр. Варна, в размер на дължимата такса за обучение за съответния учебен период, като общо усвоената сума, представляваща окончателен размер на кредита съгласно чл. 5.5 от Общите условия за целевия потребителки кредит за финансиране на студенти и докторанти е в размер на 86 056.52 лева.

Сочи се, че кредитът се олихвява с фиксирана лихва в размер на 7 %, която се начислява върху усвоените парични средства от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. Излага, че от представените писмени доказателства е видно, че последният държавен изпит е бил насрочен за месец септември 2020 г., поради което гратисния период е изтекъл през месец септември 2021 година и съгласно чл.6 от договора от 28.10.2021 г. за ответника е възникнало задължение да заплаща на 120 равни месечни вноски. Твърди, че след гратисния период не са извършени никакви плащания от страна на 2 кредитополучателя. Към датата на исковата молба са налице неизпълнени 16 месечни вноски с падежи в периода 28.10.2021 г. - 28.08.2022 г., поради което целия остатък от кредита е предсрочно изискуем съгласно т.17.2 от Общите условия, като отправя изявление за последното чрез искова молба.

Ответникът не е депозирал писмен отговор.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От представения по делото Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, сключен на 26.05.2015г. се установява, че между страните по спора е възникнала валидна облигационно правна връзка, по силата на която „БАНКА ДСК" АД, в качеството си на кредитодател е предоставила на М. А. М. М. (М.А.М.М.), гражданин на ******, с адрес ******, като кредитополучател сумата от 86 056.52 лева за заплащане на такси за обучение, при фиксирана възнаградителна лихва в размер на 7 % годишно. Уговорена е наказателна лихва за забава в размер на 10 процентни пункта на годишна база (раздел VII, т.17.1 от Общите условия) , върху просрочената сума за главница. Договорът за кредит и ОУ са надлежно разписани от кредитополучателя.

Съгласно т.4 и подточките към него кредитът се усвоява на части въз основа на представени документи, посочени в ОУ, като сумата на всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение, посочена в документа, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант. Първата такса, дължима за първия семестър от първата година на обучението се заплаща от кредитополучателя. След сключване на договора за кредит кредиторът превежда заплатената от кредитополучателя такса по разплащателна сметка, посочена в т. на договора, в тридневен срок след представяне на документ, удостоверяващ плащането на таксата.

Съгласно т.5 кредитът се погасява чрез разплащателна сметка IBAN № ****** на равни месечни вноски, съгласно погасителен план. Падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28 число на месеца.

Кредитът е обезпечен с държавна гаранция по Закона за кредитиране на студенти и докторанти.

Уговорен е срок на договора 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период (т.2 от договора).

Съгласно т. 3 от договора „гратисният период“ обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломната работа, съгласно учебния план за съответната специалност или образователноквалификационна степен, съотв. датата, на която изтича срокът на докторантурата.

В конкретния случай първата дата за провеждане на последния държавен изпит е м.09.2020г.

3

В т. 10.2 на ОУ е предвидено, че по време на гратисния период банката начислява възнаградителна лихва, която се капитализира годишно.

Видно от приетите по делото уверения, изд. от Медицински университет гр.Варна, на основание чл. 10, ал.3 от ЗКСД, ответникът е започнал редовна форма на обучение през учебната 2014/2015г. и се е дипломирал през 2020г.

Посочените уверения по чл. 10, ал.3 от ЗКСД от МУ - Варна удостоверяват правото на ответника да се запише като студент за семестъра и дължимата семестриална и годишна такса.

Съгласно приетото и неоспорено заключение по проведената ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, с усвоените суми по кредита банката е наредила преводи към университета в периода 19.09.2015г. – 13.03.2020г. за заплащането на десет семестриални такси, всяка по 7 823.32 лева, в общ размер на 78 233.20 лева.

Първата такса в размер на 7823.32 лева, заплатена лично от М. М. е възстановена от банката по негова сметка на 27.02.2015 г. в изпълнение на уговорките по чл. 4.2 от договора. Така, общата сума на преведените от банката суми за обучение на студента възлиза на 86 056.52 лева. Следва извод, че договорените средства са реално усвоени от кредитополучателя чрез превеждането им на МУ - гр. Варна.

Следователно налице е валидно правоотношение по договор за кредит с реално предоставяне на средствата от страна на банката, която се явява изправна страна по договора. Същият представлява договор за студентски кредит, уреден от Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Той представлява специален и изключващ общата уредба на ЗПК, но самият ЗКСД препраща към ЗЗП в частта относно потребителската закрила срещу неравноправни клаузи (чл.17, ал.5, т.3). Такова е законодателното решение с оглед съществуващата неравнопоставеност между банката и студента/докторанта от гледна точка на икономическо положение, степен на информираност и други, поради което и съдът приема, че ответникът е потребител. Така и решение на СЕС по дело С- 147/2016.

Законът за кредитиране на студенти и докторанти поставя общите рамки, в които Министърът на финансите и Министърът на образованието и науката сключват с банките, отпускащи този вид кредити, на Типов договор, съдържащ всички задължителни реквизити на договора за кредит - чл. 7, ал. 2 от ЗКСД. Типовият договор е предназначен да определи основните изисквания, на които кредитополучателите по този специален вид договор за кредит трябва да отговарят, както и правата и задълженията на държавата като основен и единствен гарант по тях.

Типовият договор не урежда специфичните отношения по погасяване на кредита от студента/докторанта, които са предмет на самия индивидуален договор, който ще бъде сключен.

Задължението на кредитополучателя е ясно очертано в разпоредбата на чл. 24 ал. 1 от ЗКСД, която е с императивен характер, а именно то се формира след изтичане на гратисния период и включва 1. главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка; 2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит, в това число лихвата, начислена през гратисния период, съгласно чл. 23 ал.3 от ЗКСД.

При прилагане на горната разпоредба, главницата по процесния договор възлиза на посочения в него и усвоен според данните по делото и проведената 4 експертиза размер от 86 056.52 лева.

Претенцията на ищеца обаче, включва към този размер и капитализираната в гратисния период лихва съобразно т.10.2 от ОУ към договора. Самият начин на капитализиране на дължимата през гратисния период лихва към главницата не е разписан в договора и Общите условия към него.

Видно от заключението по ССчЕ е приложен следният механизъм: към годишните семестриални такси за първата година се начислява възнаградителна лихва. Олихвяемата с възнаградителната лихва в размер на 7% главница за следващата година, се формира от сбора на семестриалните такси и договорна (капитализирана) лихва. Това е видно и от справката по счетоводни данни на банката към ССчЕ.

Не се спори, че по силата на чл. 23, ал. 3 от ЗКСД банката има право да начислява лихва в гратисния период.

Доколкото в първата алинея на сочената разпоредба е предвидено, че кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвите в гратисния период, макар да има право да извърши такова, следва извод, че в случая се касае за начисляване на неизискуема лихва.

Предвидената в Общите условия капитализация, по гореописания начин конкретизиран в заключението по ССЕ, води до забранен от закона анатоцизъм, тъй като върху начислената през първата година от гратисния период лихва, (която се капитализира годишно и по същество се явява трансформирана главница), се начислява отново възнаградителна лихва през следващата година от гратисния период и така начисляването на лихва върху лихва продължава до изтичането на последния.

Съдът намира за недопустимо начисляването на възнаградителна лихва върху капитализираната част от главницата, както в рамките на самия процес на капитализация през време на гратисния период, така и след изтичането му, когато се начислява възнаградителна лихва върху общия сбор от главница и капитализирани към нея лихви, поради нищожност на уговорката с императивната забрана в чл.10, ал.3 ЗЗД и по аргумент на чл. 24 ал.1 от ЗКСД. Съгласно чл. 294, ал. 2 от ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е допустимо между търговци, но в случая насрещната страна се ползва с потребителска закрила.

Въз основа на изложеното, съдът намира уредените в Общите условия клаузи, предвиждащи капитализация на лихвата към главницата в гратисния период по извършения в случая начин, освен за противоречащи на закона (чл.