Определение № 360 от 14.06.2022, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 360 гр. Кюстендил, 13.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20221500500129 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор Александър Александров, чрез юрисконсулт И.М., срещу разпореждане № 417/02.03.2022 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№ 2304/2021 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт първостепенния съд е върнал исковата молба с пиложенаията на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД като нередовна и е прекратил производството по образуваното дело поради констатирано неизпълнение на дадени указания за привеждане на исковата молба в съответствие с разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК и в частност на т.4 и т.5 от цитираната правна норма.

Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Жалбоподателят поддържа разбиране, че исковата молба била редовна и отговаряла на всички изисквания на чл. 127, ал.1 и чл. 128 от ГПК като съдържание и приложения. Твърди, че с подадените молби същата е уточнена. същевременно поддържа и че указанията на съда не били точни и ясни, като счита за достатъчно, че в случая в исковата молба били посочени претендираните суми по размер и период и било ясно какво се иска. Същевременно жалбоподателят относно претенцията за лихва/ има предвид обезщетение за забава в размер на изтеклата лихва / счита, че е достатъчно за съда да е ясно, че ЗЗД предвижда такава възможност, а в ГПК никъде не било предвидено изискване за прави изложение на основанието. Иска се отмяна обжалваното разпореждане като неправилно и връщане на делото на ДнРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася 1 служебно по валидността на определението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Производството пред Районен съд – гр. Кюстендил е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М.Н.К., по силата на която е предявена установителна претенция с правно основание чл.422 ГПК с искане да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 1298.01 лева, от които ** лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.07.2018 г. до м.04.2020 г.; *** лева – законна лихва за забава от 31.08.2018 г. до 18.08.2021 г., лихва върху изплатени вземания с №101841965/31.07.2019 г. за периода 31.08.2019 г. до 31.07.2020 г.; №108668505/30.11.2019 г. за периода 31.12.2019 г. до 31.07.2020 г.; №109105792/31.12.2019 г. за периода 31.01.2020 г. до 31.07.2020 г.;

№109543158/31.01.2020 г. за периода 03.03.2020 г. до 31.07.2020 г.; №109978613/29.02.2020 г. за периода 31.03.2020 г. до 31.07.2020 г., **. лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода м.07.2018 г. до м.04.2020 г. и ** лева – законна лихва за забава за периода от 31.08.2018 г. до 18.08.2021 г., ведно със законната лихва от 26.08.2021 г.

– датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумите.

Преценявайки редовността на исковата молба, районният съд е констатирал несъответствие на последната с изискванията на закона. С разпореждане № 993/22.11.2021 г. е указал на ищеца да бъде довнесена дължимата държавна такса, да се уточни основанието, на което се претендират описаните в исковата молба вземания – наличие на неоснователно обогатяване от ответника или сключен договор с последния при Общи условия, като ако се поддържа неоснователно обогатяване да бъдат изложени обстоятелства относно претенцията за лихва за забава, която с оглед изложените в и.м. твърдения, се основава на Общите условия за продажба на топлинна енергия и посочения в тях срок за плащане на сумата за доставена топлинна енергия. Да бъде също така прецизирано искането, като се уточни каква лихва върху изплатени вземания се претендира, респ. в какъв размер и на какво основание.

Указано е също така да бъде уточнено и името на ответника.

В изпълнение на указанията ищцовото дружество депозира уточнителна молба с приложена към същата квитанция за заплатена по сметка на районния съд държавна такса, уточнява, че претендира заплащане на процесните суми на основание неоснователно обогатяване, доколкото ответната страна на е изпълнила своето задължение да сключи договор за продажба на топлинна енергия. Относно лихвата върху главницата за ТЕ е посочено, че се претендира сума в размер на *** лева, претендирала се и лихва върху главница за дялово разпределение в размер на ** лева. Уточнено е и името на ответника.

С разпореждане № 1042/29.11.2021 г. районният съд повторно оставя без движение исковата молба, давайки указания за прецезиране на искането относно „лихва върху изплатени вземания“, като бъде посочен вида на претендираната лихва, в какъв размер и на какво основание се търси.

Към последваща уточнителна молба е приложена справка – извлечение за дължими суми на абонатен № 424514 на името на ответника М.Н.К..

Приемайки, че повторно не е отстранена констатираната нередовност, доколкото не са изложени обстоятелства относно основанието, на което се претендират тези „лихви върху изплатени вземания“ и че изпратената справка не е равнозначна на указаното прецезиране на искането, районният съд е постановил определение № 1145/13.12.2021г., с което исковата молба е била върната като нередевна и производството по делото е прекратено.

Определението е било обжалвано с частна жалба и с определение № 78/10.02.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1182022 г. е било отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по отстраняване нередовностите на исковата молба по реда на чл. 129 от ГПК.

2

За жалбоподателят следва да е ясно, че в отменителното си определение въззивната инстанция ясно е посочила, че нередовностите не са били отстранени и то основно тези касаещи претендираните лихви върху изплатени, както и относно главницата – изложение на фактически основания относно заявеното неоснователно обогатяване.

След връщане на делото на ДнРС е постановено разпореждане№ 339/21.02.2022 г. на ДнРС, в което са дедени ясни и подробни указания за отстраняване нередовности на исковата молба, касаещи обстоятелствената й част, включително и с препращане към мотивите на отменителното определение на КнОС.

Последвала е молба за отстраняване на нередовностите /л.77/ от първоинстанционното дело , с която обаче е заявен нов петитум на исковата молба, в който се съдържа обща сума, чийто размер е различен от заявения в заповедното произодство, като главницата отново се претендира като стойност на незаплатена топлинна енергия, несъмнено доставена , посочен единствено размер на претендирана лихва и период, без яснота как е определен начален момент, т.е. момент на изпадане в забава, като за жалбоподателя след достатъчно подробни разяснения е следвало да е ясно, че конкретна законова разпоредба, в случая чл. 86 от ЗЗД, която очевидно има предвид е правното основание на претенция , а позоваването на същата е съвсем недостатъчно и не внася никаква яснота в съдържанието на исковата молба. Всеки казус има своя специфика и ищецът е този, който с конкретни фактически основания/ изложение на твърдени от него факти и обстоятелства/ очертава границите на правния спор. когато претендира съществуване в негова полза акцесорно вземане, каквото е вземането за обезщетение за забава в размер на изтеклата законна лихва и то за конкретен исков период предхождащ подаване на исковата молба в съда, то следва да се изложат обстоятелства от кой момент ищецът счита длъжникът да е изпазнал в забава, като в конкретния случай, така и не е обосновано защо е посочена дата 31.08.2018 г. не може това да се предполага, а в исковото производство само изготвени спавки, заявяване на суми и календарни периоди е недостатъчно. За жалбоподателя следва да е ясно, че ГПК не визира толкова конкретни изисквания като соченото в частната жалба, че нямало изискване за сочене на основание.

Изискването визиращо и това именно в обстоятелствената част на исковата молба да има изложение на фактически основания, а не правни е разпоредбата на чл. 127, ал.1, т. 4 от ГПК Така и не става ясно какви са повид и размер платените вземания на какво основание какви суми и кога са заплащани, а ако има забавено плащане, ищецът е този който следва да изложи такова твърдение. В случая обаче тези нередовности не са отстранени, като вместо да изпълни дадените точни и ясни указания на съда, ищецът поддържа разбиране за достатъчно съдържание на исковата молба, правещо я редевно.

В заклйючение следва да се посочи, че нередовностите не са отстранени, исковата молба следва да има ясно и несъдържащо противоречия съдържание, като в случая е следвало да се съобразят дадените разяснения и последвалите ги конкретни и ясни указания.

Доколкото нередовностите не са отстранени правилно с обжалваното разпореждане на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК исковата молба с приложенията е върната на ищеца като нередовна, а производството по делото е прекратено.

Разпореждането като правилно следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 417/02.03.2022 г., постановено от Районен съд – 3

Дупница по гр.д.№ 2304/2021 г. по описа на същия съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4