Решение № 1881 от 11.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1881 гр. София, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100513743 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20156734 от 14.07.2021 г. на СРС, 167 с - в, по гр. д. № 37498/2020 г. е признато за установено, по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Р. И. Й., ЕГН ********** и Б. Й. Й., ЕГН **********, дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, в условията на солидарност, следните суми: 3 788, 04 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м. 03.2016 г. - м. 04.2018 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. „********“, ж. к. „Разсадника“, бл******* както и 58, 82 лв. главница, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м. 03.2016 г. до м. 04.2018 г. и 352, 72 лв., обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на заявлението - 14.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 26.03.2019 г. по ч. гр. д. № 14689/2019 г. по описа на СРС, ГО, 167 с-в. Ответниците са осъдени за заплащане на разноски в исковото и заповедното производства, а ищецът - за заплащане на разноски в исковото производство, съобразно отхвърлените искове.

С решението исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ са отхвърлени за разликата над уважения размер от 3 788, 04 лв. до пълния предявен размер от 4 650, 12 лв. за периода м. 05.2015 г. - м. 02.2016 г. за главницата за ТЕ и за възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение - над уважения размер от 58, 82 лв. до пълния предявен размер от 61, 04 за периода м.

1

05.2015 г. - м. 02.2016 г., като погасени по давност, а исковете по чл. 422 ГПК вр. чл.

86 ЗЗД за установяване на вземания за мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна енергия са отхвърлени над уважения размер от 352, 72 лв. до пълния предявен размер от 570, 05 лв. и изцяло - за признаване задължения за лихва за забава върху сумата за дялово разпределение в размер на 10, 94 лв. за периода от 30.03.2016 г. до 05.03.2019 г.

Въззивна жалба срещу решението в частите, в които са уважение исковете, е депозирана от ответниците Р. И. Й. и Б. Й. Й. , чрез представителя им. В нея се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно в оспорените части, както и недопустимо по отношение на сумите за дялово разпределение. Сочат, че заповедта по чл. 410 ГПК не е издавана за такси за дялово разпределение, а само за такива за ТЕ.

Неоснователно съдът е приел, че ответниците са потребители на ТЕ и клиенти на ищеца по смисъла на чл. 153 ЗЕ, съгласно който лицето следва да е собственик на имота. Не са посочени доказателства, въз основа на които СРС е приел, че ответниците са собственици, а от там – потребители на ТЕ. От приетите пред СРС доказателства се установява, че имотът е отстъпен като обезщетение срещу отчужден имот в полза на Б.

Й., като липсват доказателства към 1986 г. той да е бил в брак с Р. Й.. Дори да се приеме, че е бил в брак сочат, че даденият в обезщетение имот става лична собственост на отчуждения собственик дори да е придобит по време на брака. Поддържат, че дори да е определено обезщетение за изплащане за имота, съсобствена би станала само съответната част от него. Излагат доводи, че не е доказано реалното количество ТЕ на база отчета на уредите за дялово разпределение в имота. При изготвяне на експертизите пред СРС са допуснати нарушения на процесуалните правила, като не са посочени материалите, върху които са работи вещите лица и ответниците не са се запознали с тези доказателства. Неправилно съдът е кредитирал заключенията, които не са обективни и не установяват количеството ТЕ доставена в сградата. По делото не са ангажирани доказателства за начина на определяне на таксата за дялово разпределение, не са представени доказателства за публикуване на общата фактура на интернет страницата на дружеството, поради което ответниците не са изпаднали в забава и не дължат суми за обезщетение за забава. Молят да се отмени решението и исковете да се отхвърлят като им се присъдят разноските по делото.

Въззиваемата страна - ищецът „Топлофикация София” ЕАД не е подал писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК и не взема становище по жалбата. В молба от 10.02.2023 г., преди съдебна заседание, ищецът е оспорил жалбата като неоснователна.

Поддържа, че решението в оспорената част е съобразено с материалния закон и доказателствата и е законосъобразно постановено. Моли да се остави жалбата без уважение като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, редовно призовано, не взема становище по жалбата.

Като съобрази изложеното в жалбата и доводите на страните по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното:

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението е валидно и допустимо постановено в оспорените от ответниците части, в които исковете са уважени. Производството се развива по реда на ч. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

2

В частите, в които исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени, до пълните размери на главниците за ТЕ и дялово разпределение, както и за лихва върху задължението за доставена топлинна енергия и изцяло е отхвърлен иска за признаване задължения за лихва за забава върху сумата за услуга дялово разпределение, решението не се оспорва и е влязло в сила. Поради това съдът не обсъжда доводите в жалбата касаещи лихвите върху сумите за дялово разпределение.

Делото е решено след обсъждане на доказателствата и при изяснена фактическа обстановка, към която настоящият състав препраща, на основание чл. 272 ГПК, като не намира за необходимо да я преповтаря.

Относно възраженията на ответниците поддържани във въззивната жалба, че не се установява да имат заедно договорни отношения с „Топлофикация София“ ЕАД при условия на солидарност през процесния период, настоящият състав намира следното :

В съответствие със събраните в производството доказателства и практиката на съдилищата, вкл. тълкувателна такава, СРС е направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода. Съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) , „клиенти“ на Т Е са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) . Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Като се съобрази посочената уредба следва, че по смисъла на ЗЕ по договора за доставка на топлинна енергия потребител (клиент) на топлинна енергия е собственика, респективно - физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване и лицето, което купува ТЕ за битови нужди. Такова е и становището възприето в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

СРС е съобразил, че от нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ (отм.) № 130, том XV), дело № 2930/1986 от 30.06.1986 г. се установява, че Б. Й. Й. е придобил процесния апартамент № 12, находящ се в гр. София, общ. ********, ж.к. „*******", *******

Според Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 87, том ), peг. № 1154, дело № 73/2006 от 16.03.2006 г., неоспорен от ответниците, върху процесния имот е учредено обезпечение на вземания на „ПРОКРЕДИТ БАНК (България)" АД по предоставен кредит Б. Й. Й. и Р. И. Й.. Според нотариалният акт процесния апартамент № 12, находящ се в гр. София, общ. ********, ж.к. „*******", б*******“ е придобит по време на брака и представлява съпружеска имуществена общност. Следователно е обоснован извода на СРС, че ответниците са били в брак при придобиването на имота и той им принадлежи при условията на съпружеска имуществена общност. Това обстоятелство не е опровергано в рамките на процеса. Ответниците нито са твърдели, нито са установили да е налице друго основание за собственост или друго съотношение в собствеността. След като имота е придобит в режим на съпружеска имуществена 3 общност между ответниците е възникнала бездялова съсобственост - по арг. чл. 19, ал.

1 СК от 1985 г. (отм.) , чл. 21, ал. 1 СК от 2009 г. Те не твърдят и не установяват брака да е прекратен през исковия период, нито да са налице различни квоти в собствеността.

При това следва, че съпрузите са страна по процесния договор за доставка на топлинна енергия и на основание чл. 32, ал. 2 СК за дължимата сума отговарят солидарно.

Доколкото не е установено нищо различно, съгласно чл. 25, ал. 2 СК (отм.), респ. 32, ал. 2 от СК, за задълженията, които единият или двамата съпрузи поемат за задоволяване нуждите на семейството те отговарят солидарно, както е приел и СРС.

Възраженията на ответниците в жалбата в обратния смисъл са неоснователни.

Съгласно ЗЕ, ползването на топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца по смисъла на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ пораждат между страните облигационно отношение с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди при действие на Общи условия на ищцовото дружество за чиято валидност не е необходима писмена форма. Приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални условия. Няма данни ответниците да са отправяли искане до ищеца за прилагане на индивидуални условия спрямо тях.

Имотът, до който е доставяна топлинна енергия от ищеца се намира в сграда в режим на ЕС и съгласно разпоредбите ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран както в чл. 139 - чл. 148 ЗЕ, така и в действалата през процесния период Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и БГВ между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на ФДР „Т.С.“ ЕООД.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сградата се разделя на такава отдадена от сградната инсталация и за общите части, за отопление на имотите и за БГВ. Според нормата на чл. 145, ал. 1 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Въззивният съд споделя крайния извод на СРС, че по положителния установителен иск за стойност на доставена топлинна енергия е доказано, че през процесния период ответниците като потребители на ТЕ за битови нужди, дължат заплащане на цената й.

Основателно при определяне реалния размер на използваната ТЕ СРС е съобразил заключението на СТЕ, което настоящият състав също кредитира като обективно изготвено.

Разпечатката съдържа 42 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/990bc50a-8857-40bb-b383-c855f7c81b19