Решение № 1996 от 15.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1996 гр. Пловдив, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330201334 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Н. Р., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 20-1030-011299/21.10.2020 г., издадено от М.В.М. – ***, с което:

1) на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 104а от ЗДвП и 2) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).

Жалбоподателят оспорва приетата за установена фактическа обстановка.

Твърди да е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото му на защита, поради невръчването му на препис от съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Моли наказателното постановление да бъде отменено. С допълнително писмено становище с вх. № 58433/11.10.2021 г. на лист 76-80 от делото поддържа жалбата. Досежно нарушението по чл. 104а от ЗДвП намира, че извършването на същото не е доказано по делото, както и да липсва надлежно описание на възприятията на актосъставителя за начина, по който се твърди да е ползван мобилният телефон. Взема становище да е съществувала обективна пречка за жалбоподателя да представи контролния си талон по време на проверката, тъй 1 като той е бил отнет със съставен друг АУАН. В съдебното заседание, в което е даден ход на пренията, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 8300/22.02.2021 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушенията от страна на жалбоподателя и вината му да са категорично доказани. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Д. Н. Р., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 26.01.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена на 01.02.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган (АНО), поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 23.09.2020 г. в 10:59 ч. в гр. Пловдив, на ул. „Сергей Румянцев“ № 2 жалбоподателят Д. Н. Р. управлявал лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“ с рег. № ***. По същото и време и на посочения пътен участък свидетелите А.И.В. – *** и Й.П.И. изпълнявали служебните си задължения по контрол за безопасност на движението. Свидетелят В. подал сигнал за спиране на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, след което пристъпил към извършването на проверка. Той поискал от Р. да му представи свидетелството си за управление на моторно превозно средство (СУМПС) и контролния талон към него.

Жалбоподателят притежавал СУМПС и контролен талон с № ***, но към този момент контролният му талон бил отнет от органите на МВР на основание чл. 157, ал. 6 от ЗДвП със съставен му акт за установяване на нарушение.

Жалбоподателят обяснил това обстоятелство на свид. В.. След това последният му заявил, че ще му състави акт за констатираните нарушения по непредставяне на контролен талон и използване на мобилен телефон по време на движение без устройство, позволяващо използването на телефона без 2 участието на ръцете му. Р. възразил и започнал да обяснява на свид. В., че не е използвал мобилен телефон, докато е управлявал моторното превозно средство.

На място свид. В. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 77995 против жалбоподателя Р. и в присъствието на свид. Й.П.И.. Р. заявил, че отказва да подпише акта, тъй като не бил съгласен със съдържанието му. Тогава свид. В. спрял преминаващ оттам лек автомобил, който бил управляван от свид. Е.Д.Т.. Свидетелят В. обяснил на свид. Т., че следва да стане свидетел на отказа на жалбоподателя да подпише съставения му АУАН и помолил последния да потвърди отказа си и пред свид. Т.. В присъствието на последната свидетелка жалбоподателят Р. отново заявил, че не желае да подпише акта за нарушение, но изрично казал, че иска да получи препис от него. Въпреки това полицейските служители отказали да му дадат препис от АУАН, което възприела и свид. Т.. Същата се подписала в бланката на акта в уверение на това, че жалбоподателят е отказал да го подпише. Свидетелката Т. не разбрала за какво нарушение е съставен актът, но й направило впечатление, че жалбоподателят казвал на свид. В., че не е извършил това, в което го обвинявали.

До приключването на проверката препис от АУАН не бил връчен на жалбоподателя.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите А.И.В., Й.П.И., Е.Д.Т., както и обяснения е дал жалбоподателят Д. Н. Р.. От показанията на свид. И. не се установяват обстоятелства, относими към процесните деяния.

Свидетелят е категоричен, че няма никакъв спомен и не знае дали е бил очевидец на обстоятелствата, описани в АУАН. В тази връзка заявява още, че не би могъл да потвърди достоверността на описаното в акта при липсата си на спомен за случилото се. Показанията на този свидетел обаче са източник на доказателствена информация за начина, по който служителите на сектор „Пътна полиция“ процедират по правило в случаите на съставен АУАН и отказ на лицето да го подпише. Свидетелят И. изяснява, че и в тези случаи контролните органи връчват екземпляр от акта, освен при изричен отказ на нарушителя от получаване на препис. В показанията си свид. В. потвърждава авторството на съставения АУАН, както и че към датата на проверката е работил като младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВРПловдив, но заявява, че не си спомня нищо от конкретния случай. Други релевантни за делото обстоятелства не се установяват от показанията на този 3 свидетел.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Е.Д.Т.. От тях се установява, че свидетелката е спряна от служители на сектор „Пътна полиция“ Пловдив, които са потърсили от нея съдействие, за да стане свидетел на отказа на жалбоподателя да подпише съставения му АУАН. Свидетелката Т. възпроизвежда и конкретните изявления на жалбоподателя, които непосредствено е възприела, а именно той е заявил, че не иска да подписва акта, но че желае да получи екземпляр от него. Установява се от показанията на свид. Т., че въпреки това препис от акта не е връчен. Свидетелката изяснява още, че не е разбрала за какво нарушение е спрян жалбоподателят и му е съставен АУАН, но й направило впечатление, че той отричал пред полицаите да е извършил вмененото му деяние. Показанията на свид. Т. изцяло получават доверие от настоящия съдебен състав. Същата има ясен и подробен спомен от събитията, които възпроизвежда. Тях тя е възприела непосредствено като очевидец. Не се установяват никакви обстоятелства, по които свидетелката да се счита за заинтересована или предубедена. Точно обратното – тя е спряна на случаен принцип от контролните органи именно с идеята да възприеме определени обстоятелства, значими за процеса, и да бъде свидетел за тях. В тази връзка съдът приема, че предвид тази равна отдалеченост на свидетелката и от двете страни по спора и същевременно наличието на ясен и конкретен спомен от случилото се, то показанията на свид. Т. имат най-висока доказателствена стойност в процеса. Следва да се отбележи, че не съществува никаква забрана или процесуална пречка да бъде разпитван свидетелят на отказа. По същия начин в процеса е допустимо да се разпитват в качеството на свидетели актосъставителят и свидетелят по акта.

Никой от тези допустими свидетели не е отнапред обвързан единствено да потвърждава констатациите по акта, напротив тяхното задължение е да говорят истината и именно това е направила свид. Т. в показанията си.

При оценката на обясненията на жалбоподателя съдът подхожда със завишено внимание, тъй като освен средство за възпроизвеждане на доказателства те могат да служат и като средство за изграждане на защитни версии. От друга страна това не е основание отнапред да се отрича достоверността на всяко твърдение на жалбоподателя. Неговите обяснения са годно доказателствено средство в процеса, поради което те подлежат на проверка така, както и показанията на разпитаните свидетели. В случая в обясненията си жалбоподателят твърди три изгодни за себе си обстоятелства:

- че не е използвал мобилния си телефон, докато е управлявал МПС;

- че по време на проверката не е представил контролния си талон към СУМПС, тъй като той му е бил отнет от органите на МВР;

- както и че не му е връчен препис от съставения АУАН, въпреки че изрично е поискал това.

От останалите събрани и проверени по делото доказателства се установява, че второто и третото обстоятелства, описани по-горе и твърдени от жалбоподателя, отговарят на обективно случилото се. Така от справката на 4 лист 73 от делото от сектор „Пътна полиция“ Пловдив се доказва, че действително контролният талон с № *** на жалбоподателя Р. е бил иззет към датата на деянието от 23.09.2020 г. От показанията на свид. Т., изцяло кредитирани от съда, пък се доказа, че препис от АУАН не е връчен на жалбоподателя, както и че той изрично е поискал от контролните органи да получи такъв. Следователно обясненията на жалбоподателя не представляват защитна версия, в която фактическата обстановка да се пресъздава манипулативно в полза на дееца. Вместо това установява се по делото, че жалбоподателят правдиво и достоверно пресъздава случилите се събития.

Единственото непроверено негово твърдение остава това, че не е използвал мобилния си телефон по времето, докато е управлявал МПС. В тази връзка съдът приема, че след като във всички свои останали части обясненията на жалбоподателя са доказано достоверни и истинни, то не е налице основание да се отрече доказателствената им стойност и в тази им част. Обясненията на Р. не са инцидентно подложени на проверка. Напротив проверени са всички останали твърдения, на които жалбоподателят се позовава, и за всяко едно от тях се доказва достоверно да отразява обективно случилото се. Това мотивира съда да приеме обясненията на жалбоподателя за надежден източник на доказателствена информация по делото и те получават доверието на настоящия състав.

От писмо с вх. № 52766/17.09.2021 г. от началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив (лист 73 от делото) и справка за нарушител/водач за жалбоподателя Д. Н. Р. (лист 74 от делото) се изяснява, че последният е правоспособен водач на МПС, който притежава СУМПС, издадено на 06.06.2017 г. и валидно до 06.06.2027 г., както и контролен талон към него с № ***. Изяснява се още, че към дата 23.09.2020 г. контролният талон на жалбоподателя е бил отнет от органите на МВР със съставен му АУАН и на основание чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.