Решение № 503 от 15.04.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. Плевен, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20244430106402 по описа за 2024 година

Производството е по предявени искове с правно основание чл.50 във вр. с чл.49 вр. чл.45 , чл.51 и чл.52 от ЗЗД.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от С. Б. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез пълномощника й адвокат Н. Д. от АК- Плевен, Съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа: гр.Плевен, ул.”Катя П.а” №2, ет.3, офис №12 против Община Плевен, с адрес гр.Плевен, пл.’’Възраждане” №2, в която се твърди следното : ищцата живее в гр. Плевен, с постоянен адрес ***. На 17.04.2023 г., понеделник, около 9 часа сутринта, решила да отиде до Централните плевенски гробища, за да отдаде почит на неин близък покойник. Вървяла пеша по улицата към гробищата. Точно пред входа на гробищния парк била нападната в гръб от четири безстопанствени кучета. Кучетата били едри и агресивни и се нахвърлили внезапно върху нея, като я захапали отзад по двата долни крайника в областта на прасеца и глезена. Изпитала много силна болка, загубила равновесие и паднала на земята, като започнала да вика за помощ.

Кучетата продължили да я хапят, както по долните крайници, така и по ръцете, с които се опитвала да се предпази. Един от работниците от гробищния парк чул виковете й и се притекъл на помощ. Той успял да прогони 1 кучетата и се обадил на телефон 112, за да извика спешна помощ, понеже ищцата била в шок от случилото се и не можела да реагира. Благодарение на неговата намеса успяла да избегна още по-тежки наранявания, а може би и фатални такива. Имала множество дълбоки рани с разкъсвания и силно кървяла. След известно време пристигнала линейка, констатирано било изключително тежкото й състояние и веднага я откарали до УМБАЛ „Д-р Г.

Странски” ЕАД - Спешно отделение, за да получи спешна медицинска помощ.

Там обработили спешно раните и я превързали, направили й необходимите изследвания и веднага след това я откарали по спешност в Клиниката по ортопедия и травматология, където била приета за лечение. При извършения й преглед били констатирани следните увреждания: наличие на разкъсноконтузна рана в областта на ляво коляно, с неправилни ръбове, ангажираща кожа и подкожие, активно кървяща, наличие на разкъсно-контузна рана по воларна част на лява подбедрица с размери около 10x5 см. с неправилни ръбове, ангажираща кожа и подкожие, без активно кървене; дясна дистална подбедрица, наличие на мекотъканен дефект, ангажиращ кожа и подкожие, без активно кървене; наличие на рана с гладки ръбове в областта на десен лакът с размери 5x2 см., ангажираща кожа и подкожие, без активно кървене в момента на прегледа. Още същия ден била оперирана операция по спешност. В отделението престояла пет дни, като й било проведено първоначално постоперативно лечение с прием на обезболяващи лекарства и антибиотици, за което има изготвена епикриза. Също така в болницата й била поставена ваксина против тетанус и била насочена към противобесен кабинет за поставяне на противобясна ваксина, като й било разяснено, че поставянето на тази ваксина е задължително, според медицинските стандарти при подобни случаи на ухапване. Било й назначено лечение по схема с поставяне на пет противобесни ваксини и такива й били поставени. Престоят й в болницата продължил пет дни, след което била изписана на 21.04.2023 г.

Причинените й от ухапванията на кучетата рани били дълбоки и с голяма повърхност, което значително усложнило постоперативното лечение и възстановяването й. Това наложило последващо лечение и оперативни намеси.

На 02.05.2023 г. отново постъпила в лечебно заведение - в Клиника по хирургия на УМБАЛ „Д-р Г. Старнски“ ЕАД, Отделение по пластичновъзстановителна хирургия, в следното състояние и увреждания: кожни лезии 2 по ляво коляно и кожни дефекти на двете подбедрици с размери 15/20 см. Там лечението продължило, като с оглед вида и състоянието на раните, получените усложнения и възрастта й, се наложило оперативно лечение и присаждане на кожа на увредените места. Направена й била първа пластична операция от лекуващия лекар д-р И.Р.. Престоят й в болницата продължил седем дни, като била изписана на 09.05.2023 г. Лечението й продължило с ежеседмични посещения в болничното заведение, където се правели манипулации по почистване и превързване на раните й. Това продължило до 26.06.2023 г., когато отново постъпила в Клиниката по хирургия, Отделение по пластичновъзстановителна хирургия за болнично лечение. Направена й била втора пластична операция и било проведено постоперативно лечение до 28.06.2023 г., когато била изписана от отделението. Лечението й продължило и след изписването, като в продължение на месец ходела на превръзки.

Процедурите и превръзките се извършвали без приложение на упойка и поради тази причина били изключително болезнени и мъчителни за нея. Била й направена т. нар. „вакумна превръзка“ - иновативно лечение, приложено от лекуващия д-р Р., което също било много болезнено. Възстановяването й било бавно, продължително и придружено с много болки, страдания и неудобства.

В резултат на станалият с нея, на 17.04.2023 г. инцидент, описан по-горе, претърпяла силен стрес, болки и страдания, вследствие от причинените й телесни травми и емоционално преживяване. Тежестта на причинените й увреждания наложило провеждане на продължително, сложно и болезнено болнично и извънболнично лечение. Извършени й били общо три операции.

През продължителен период от време - повече от шест месеца, изпитвала болки при движение на двата крака. През първите седмици след инцидента, не можела да се движи сама, като се наложило да ползва проходилка и инвалидна количка. Не можела изобщо да се обслужва сама и имала нужда от ежедневна чужда помощ на личен асистент. Наложило се дъщеря й да ангажира и заплаща на жена, която да се грижи за нея и да я обслужва. От преживения силен стрес получила панически страх от кучета. Дори и сега повече от година след станалото, когато се движи по улиците на града, инстинктивно се оглежда за безстопанствени кучета, като изпитва постоянен страх да не бъде нападната и нахапана отново. Вследствие на изпитания стрес се обострило и старо автоимунно заболяване - лупос, изискващо специфично 3 лечение, и свързано с козметични неудобства за външния й вид.

В резултат на станалия инцидент на входа на Централни плевенски гробища, претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания, в следствие на причинените й травми и стрес от нападението и нахапването от безстопанствените кучета. Ответникът Община Плевен не е положил дължимата грижа за обезвреждане и изолиране на тези и други агресивни безстопанствени кучета и за обезопасяване на района около и на територията на Централните плевенски гробища, които се стопанисват от Общината, поради което следва да носи отговорност за причинените ми вреди.

Като последица от станалия инцидент претърпяла и имуществени вреди, в размер на сумата 498.22 лв., представляваща заплатената от нея цена за лекарства, медицински изделия, пособия и консумативи във връзка с проведеното й лечение и възстановяване.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което на основание чл.45 и чл.52 от ЗЗД да осъди ответника Община Плевен да й заплати сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди за причинените й болки, страдания и стрес в следствие на станалия с нея инцидент на 17.04.2023 г. в гр. Плевен, при който била нападната и нахапана от четири агресивни безстопанствени кучета пред входа на Централните плевенски гробища, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждане до окончателното й изплащане, както и сумата от 498.22 лв., обезщетение за причинените й имуществени вреди, представляваща заплатена от ищцата цена за лекарства, медицински изделия и консумативи за проведеното й лечение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Претендират се разноски.

В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез юркс.Б., с който исковете се оспорват изцяло. Твърди се, че не е доказано процесните кучета да са безстопанствени, няма доказателства кучетата да са имали съответната маркировка, като бездомни; че не е подаден сигнал до общината във вр. с инцидента. Прави се искане за отхвърляне на исковете. Съответно се излагат твърдения за прекомерност на претенцията за неимуществени вреди.

4

В о.с.з. ищцата се явява лично, представлява се от адв.Н.Д., който поддържа исковете.

Ответната страна, редовно призована, се представлява от юркс.Б., който не се явява в последното проведено о.с.з.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните доказателства по делото, неоспорени от ответната страна, се установява /по начина, по който подробно е описан в исковата молба/ случилият се на 17.04.2023год., около 9,00часа инцидент, при който до входа на Централни плевенски гробища ищцата била нападната и нахапана от няколко безстопанствени кучета – повече от четири на брой. Установява се броят на проведените медицински интервенции, вкл. първоначално направена операция и последвали две пластични такива, както и периодът на престой на ищцата в болнично заведение. От показанията на св.Г.П. се установява, че кучетата, които нападнали ищцата, обитават именно този район около гробищния парк - той ги е виждал там многократно преди инцидента, по време на същия и след това. Заявява, че тези кучета са безстопанствени, като някои от тях и конкретно две от нападналите и нахапали ищцата, имат ушни марки, другите – не. Заявява, че тези кучета са изключително агресивни и често нападат него и други работещи в гробищния парк. От показанията му се установява, че чул виковете на ищцата за помощ през въпросната сутрин и заедно с негов колега успели, макар и доста трудно, да разгонят безстопанствените кучета, което впоследствие му позволило да окаже помощ на място на ищцата и да повика Спешна помощ. От показанията на свидетеля се установява, че кучетата били съборили ищцата по гръб и я хапели по ръцете и краката. Свидетелят заявява, че имало цяла локва изтекла кръв от раните на ищцата; че колегата му припаднал и твърди,че ако още малко се бил забавил, то буквално кръвта на ищцата щяла да изтече и да се стигне може би до фатален за нея край. Установява се от показанията на този свидетел, че ищцата изпаднала в шок, а впоследствие била откарала в ЦСМП-Плевен. От показанията на свидетелката С.Ц. се установява, че същата полагала грижи за ищцата след инцидента, т.к. не можела да се придвижва сама, да излиза сама и дори вкъщи ползвала проходилка. Свидетелката й купувала лекарства и 5 храна, обгрижвала я, седейки по няколко часа на ден в дома й и това продължило около 4-5 месеца. От показанията й се установява, че ищцата търпяла болки – резултат от ухапванията от безстопанствените кучета, приемала лекарства. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, т.к. същите описват непротиворечива от фактическа страна обстановка, касаеща процесното увреждане; на същите е разяснена наказателната отговорност за лъжествидетелстване и не са събрани доказателства, които да внасят каквото и да било съмнение в установеното от техните показания.

По иска с правно основание чл.51 ал.1 вр. чл.50, 49, 45 и 52 от ЗЗД :

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

Съгласно чл.50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.

Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.