Решение № 200 от 18.04.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1109/2022
- Вид
- Решение № 200
- Подписан
- 18.04.2023
- В сила
- 18.04.2023
- Състав
- Лилия Масева, Анета Илинска, Катя Бельова
Цитирани разпоредби
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 128, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.215 · Кодекс на труда
- чл. 357 · Кодекс на труда
- чл. 357, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.5 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 200 гр. Благоевград, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Лилия Масева
Членове:
Катя Бельова
Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20221200501109 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно.
С решение № 315 от 07.11.2022 г., постановено по гр.д. № 1101/2021 г., РС Петрич:
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 357 КТ, че в отношенията между страните за периода 01.04.2020 г. до 19.06.202 г. е съществувало трудово правоотношение, по силата на което М. Т., ЕГН:
********** е полагал труд при работодателя „фирма“ ЕООД, ЕИК: *****, като е изпълнявал трудовата функция - „шофьор на тежкотоварен автомобил“.
ОСЪДИЛ , на основание чл.128, т.2 от КТ „фирма" ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от управителя Й.С. да заплати на М. Т., ЕГН: ********** сумата от 996.33 /деветстотин деветдесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2020 г. до 19.06.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда - 26.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪДИЛ, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.128, т.2 от КТ „фирма" ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от управителя Й.С., да заплати на М. Т., ЕГН: ********** сумата от 111.26 /сто и единадесет лева и двадесет и шест стотинки/ лева, 1 представляваща мораторна лихва за периода от 20.06.2020 г. до 26.07.2021 г. върху незаплатеното трудово възнаграждение в размер на 996.33 лева.
ОСЪДИЛ, на основание чл.215 от КТ „фирма" ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от управителя Й.С., да заплати на М. Т., ЕГН: ********** сумата от 4 648 /четири хиляди шестстотин четиридесет и осем/ лева, представляваща незаплатени командировъчни за периода от 01.04.2020 г. до 19.06.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда - 26.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪДИЛ, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.215 от КТ „фирма" ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от управителя Й.С., да заплати на М. Т., ЕГН: **********, сумата от 519.03 /петстотин и деветнадесет лева и три стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.06.2020 г. до 26.07.2021 г. върху незаплатените командировъчни в размер на 4648 лева.
ОСЪДИЛ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „фирма" ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от управителя Й.С., да заплати на М. Т., ЕГН: **********, сумата от 1 000 /хиляда/ лева, сторени разноски направени пред настоящата инстанция.
ОСЪДИЛ, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК , „фирма" ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от управителя Й.С., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - гр.Петрич, сумата от 265,92 /двеста шестдесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/ лева, представляваща дължима държавна такса по делото.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от
„фирма"
ЕООД,ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от управителя Й.С.. Навеждат се доводи, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и несъобразяване със съдебната практика. Поддържа се, че липсва сключен трудов договор между страните в производството, поради което предявеният иск с правно основание чл. 357, ал.1 от КТ е неоснователен. Представеният такъв, не бил подписан от ищеца, а е подписан само от работодателя, поради което неспазената писмена форма превръщала договора в недействителен и негоден да изпълни ролята на основание за възникване на трудово правоотношение. Между страните съществувало друго правоотношение, различно от трудовото, поради което и не съществува за ответното дружество задължение за заплащане на труд. Оспорва се и присъдения размер от 996.33 лв. – незаплатено трудово правоотношение, доколкото имало данни, че на ищеца е заплатена сума от 473.00 лв. На ищеца не се следвало заплащане и на командировъчни за исковия период.
Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение, постановено от РС – Петрич и постановяване на друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло 2 предявените искове.
Претендират се сторените съдебни разноски по делото.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна – М. Т., действащ чрез неговия пълномощник – адвокат Р. Б.. Отправя искане за оставяне без уважение на постъпилата въззивна жалба като неоснователна и недоказана, както и за потвърждаване на атакуваното решение - като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с изискванията на закона, по наведени с писмения отговор доводи.
Претендират се сторените пред въззивния съд разноски.
Както с въззивната жалба, така и с писмения отговор по нея - не са направени доказателствени искания от страните в производството.
Съдът намира въззивната жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване.
Въззивната жалба отговаря на изискванията на закона и е редовна.
Внесена е следващата се държавна такса.
Разгледана по същество, след преценка на събраните доказателства, въззивният състав на ОС Благоевград намира жалбата за неоснователна.
Съображения:
Районен съд-Петрич е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 357 КТ във вр. с. чл. 128, т. 2 КТ и чл. 215 КТ, връзка с чл.86 от ЗЗД.
Въззивният съд приема, че фактическата обстановка по делото е изяснена от първостепенния съд обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи на районния съд също са правилни и са базирани на установените по делото факти.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първостепенния съд.
Констатира се изготвен от ответното дружество трудов договор от 01.04.2020 г. без подпис на ищеца със следните параметри: длъжност "шофьор на тежкотоварен автомобил“, с място на работа: Код по ЕКААТЕ:
0000, трудово възнаграждение в размер на 610 лв., работно време - пълно, като същият се сключва за неопределен срок със срок за изпитване шест месеца, смятан от датата на постъпване на работа, служителят ще получава допълнително възнаграждение в зависимост от трудовия му стаж, възлизащо на 0,6% за всяка прослужена година, както и че има право на 20 работни дни основен платен годишен отпуск, а допълнителен такъв ще бъде договарян между страните всяка година през месец април след предложение, направено от прекия ръководител.
3
Приети са като доказателства по делото разпечатки от дигиталната карта на водача /ищец/.
Като доказателства са приети и представените справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 02.04.2020 г., от която е видно, че има подадено уведомление за сключен договор с М. Т., като уведомлението е подадено от „фирма“, а от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 19.06.2020 г., подадено от ответното дружество, се установява, че трудовият договор с ищеца е прекратен.
Видно от документите по приетата преписка от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Благоевград, образувана във връзка с подадена от ищеца жалба, се установява, че работодателят не е изпълнил задължението си да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената от М. Т. работа за месеците май и юни 2020 г., както и не е изплатил командировъчните пари на Т., за времето на изпълнение на международните рейсове за м.април, м.май и м.юни 2020 г. в съответствие с изискванията на т. 1 от Приложение № 3 към НСКСЧ.
По делото са представени и приети като доказателства оборотни ведомости на ответното дружество за м. април, м.май и м.юни 2020 г., от които се установява, че същият има положен подпис за получено трудово възнаграждение за м.април 2020 г., но във ведомостите за трудово възнаграждение за месеците май и юни 2020 г., липсва положен такъв от ищеца. От приложените ведомости се установява и размера на неизплатеното на ищеца трудово възнаграждение, което е в размер до претендирания, но същият касае само неизплатените възнаграждения за месеците май и юни 2020 г., като не се установи от събраните по делото доказателства счетоводството на дружеството да е нередовно водено.
Разпитан е свидетеля З Т., баща на ищеца, който заявява, че синът му не е получавал пари от управителя на ответното дружество, както и не е теглил пари от банкомати в Дания, защото от тях не може да се тегли евро, а само датски крони. Посочва, че извинението на Й. /С/ за това да не плаща на М. било, че М. нямал банкова сметка, но дори и след представянето на такава, Й.
/С/ се оправдавал с пандемията и не превел на сина му дължимото трудово възнаграждение и командировъчни.
По делото е представено извлечение от тахографа на тежкотоварния автомобил управляван от ищеца, от което се установяват датите, на които е полагал труда си при ответника-работодател.
При тези установени факти и обстоятелства, първостепенният съд е направил извод за основателност на исковите претенции.
Като се позовал на константна съдебна практика на ВКС, и анализирайки събраните по делото доказателства, първостепенният съд приел, за доказан от ищеца факта на сключване между страните на трудов договор, по-късно прекратен, и че на ищеца се следва заплащане на положения от него труд, както и командировъчни за исковия период, ведно с лихви.
4
Следва да се вземе предвид, че ответникът сам е признал с отговора на исковата молба, че се касае за сключен трудов договор, по-късно прекратен, като с въззивната жалба се твърди обратното. Касае се за признание на неизгоден за страната факт, който преценен при условията на чл. 175 ГПК, ведно с всички събрани доказателства и установени обстоятелства, водят до извода, че е сключен такъв трудов договор. Неподписването на трудовия договор от една от страните не води до неговата недействителност, тъй като този порок може да се отстрани по всяко време, а създадената при ответното дружество документация /ведомости, уведомления до НАП, заповед за прекратяване на трудов договор и др./ водят до еднозначен извод за наличие на трудово правоотношение между страните в обсъждания период.
Установява се, че за м. май ищецът е полагал труд общо 26 дни, а за м. юни - 14 работни дни, за което време му се дължи заплащане на трудово възнаграждение, поради което и исковата претенция с правно основание чл.
128, ал. 2 КТ, е основателна за месеците май и юни 2020 г. в посочения от ищеца размер, който се установява и от приложените към делото ведомости, а относно дължимото трудово възнаграждение за месец април, следва да се приеме, че същото е изплатено на ищеца, видно от приложената по делото платежна ведомост за м.април 2020 г., в която се съдържа подпис на ищеца /неоспорен по делото/ за сумата 473.35 лв. / л.93 от делото/.
Ето защо въззивният съд споделя направеният от първата инстанция извод, че ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 996,33 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месеците май и юни 2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда - 26.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и че на основание чл.86 ЗЗД следва да се присъди и мораторна лихва върху посочената сума в размер на 11,26 лева за периода от 20.06.2020 г. до 26.07.2021 г.
Възражението, направено с въззивната жалба, че не е взета предвид като платена сумата от 473 лв. е неоснователно, доколокото районният съд изрично е посочил, че при изчислението не взема предвид трудово възнаграждение за месец април.
Разпечатката съдържа 54 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/990a9093-a543-4972-a2fb-0dfaf98e824f